В ПАМЕТ НА НИКОЛА Д. ПЕТКОВ
/21 юли 1893 г. – 23 септември 1947 г./
 |
| Никола Петков по време на процеса |
* * *
Ще представя един текст на ужасите, пред който историите на Хичкок са детска игра. Още повече, че този текст отразява реални събития, твърде дълго скривани.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ДЖЕЛАТИНЪТ (1922-1972)
Главен изпълнител на смъртните присъди в Софийския
централен затвор в периода март 1945 - януари 1964. Името му не фигурира сред
надзирателите и служителите в затвора.
Заплата и пенсия е получавал по куриер на ЦК на БКП.
Разговарял съм с жената, която му е носела парите, но
макар години след смъртта му (обеси се през 1972 г.) тя отказа да говори за
него. Сподели само, че е подписала клетвена декларация да не казва размера на
сумата, която му е носила. Отначало го смятала за заслужил разузнавач, а когато
научила истината, поискала да напусне. Партията не разрешила.
Познавах този човек, Джелатина, в края на живота му –
през 1971-1972 г. Имахме много срещи, но само на девет от тях беше сравнително адекватен за смислен
разговор. Разказваше и плачеше като малко дете. Нямам право да кажа името му. Причини
много, но едната, за съжаление, е лична...
Беше 50 годишен, но приличаше на грохнал столетник –
побелял, брадясал, прегърбен, едва се влачеше до магазина – да купи бутилките
ракия и парче салам. Пиеше 24 часа в денонощието.
Първоначално, няколко години присъдите били обесване,
после – с пистолет, по различни начини, като последните били изстрел от упор.
Осъденият се завързва до неподвижност на стол, а
изпълнителят стреля в тила му.
Последната му екзекуция била над Иван-Асен Христов
Георгиев, който бе жертва на последния инсцениран процес в социалистическа
България; той не беше шпионин на ЦРУ. Куршумът, обаче, заседнал до половината в
тила, Иван-Асен извикал: „Жив съм“. Главният прокурор Иван Вачков крещи: „Така
си мислиш!“ , взема пистолета от Джелатина и изпразва целия пълнител в главата
на осъдения.
Джелатинът едва не припадал. Напуска стаята за екзекуции
и повече не стъпва в затвора.
БОЯН ГЕОРГИЕВ, с
прякор МЕЧКАТА (1922-1972)
Роден в Кюстендилско, служител в милицията от 10
септември 1944 г., отначало в Кюстендил,
но прославил се като особено груб и жесток в разправа с фашисти (?!), изтеглен
в София, назначен за надзирател бияч в Централния затвор.
Висок два метра, як като бик, над 150 кила, умъртвил
собственоръчно десетки затворници, предимно членове на БЗНС, с несмъртни
присъди, някои дори още следствени. За него съм чувал, че когато убил първия
затворник, понеже трябвало да подпише протокол, попитал какво да пише. Началникът
му махнал с ръка и рекъл: „Абе, напиши една диагноза“. И Мечката написал „умрял
от диагноза“.
Бил страшилище и за служителите в затвора.
Особено близък бил с полковник Иван Горинов, заместник
началник на затвора, но на по-късен етап от времето на нашия разказ. Но,
читателят трябва да знае, че той е вторият мъж на известната секретарка на
Тодор Живков Ангелина Горинова. Тя също била негова втора съпруга; първата била
балерина. Побойник и пияница, Иван Горинов лично умъртвил десетки земеделци.
Но, сега да се върнем към Боян Мечката. Той убива по особено жесток начин жена
си през 1971 г, После се жени за 20 години по-млада жена.
На следващата година е застрелян от български офицер,
роднина на убитата му жена.
ДИМИТЪР СИРАКОВ, страдалец на БЗНС (1900-1992)
От юни 1923 г.,
когато още е студент, до септември 1961 г. е в затвора. За кратко бил емигрант
преди Девети септември. Да, в затвора е прекарал почти целия си живот. Опозиционен
борец за свобода и справедливост – преди Девети септември и след Девети
септември затворите и концлагерите не го пречупват.
По времето, за което разказвам, е бил в Централния софийски
затвор, в наказателна килия, в съседство със смъртниците.
През 1990 г. се срещнахме (познавахме се от 1983 г.,
когато ми разказа, че бил последният човек, видял жив майор Асен Агов, за
когото написах книга, в Пловдивския окръжен затвор, преди да го изведат от там
и да го застрелят на улицата, близо до гарата.
През тази 1990-та, той, с ръка на сърцето си ми каза: „Борка,
аз съм щастлив, че видях края на комунизма в България, но съм безкрайно по-щастлив,
че по биологически причини няма да видя това, което идва с тия, новите, според
които времето е тяхно!“…
НИКОЛА СТОЙКОВ, прокурор от Софийския областен
съд.
Характеризират го като такъв, който денем мрази целия
свят, а вечер намразва и себе си.
ПЕТЪР МИХАЙЛОВ, директор на затвора.
Кротък човек. След екзекуцията на Ни-кола Петков напуска
длъжността.
Сменен е от Таско Тасков, който е негова
противоположност, заради което е началник до 1970 г.
ДЕЙСТВИЕ ЕДИНСТВЕНО
В 0:25 часа на 23 септември Димитър Сираков е изведен от
килията си за разпит.
Намирал се е в Седмо отделение, на втория етаж на затвора.
Там са килиите на осъдените на смърт и на тия, за които
се предполага, че ще получат смъртна присъда.
Има и килии, наричани „наказателни“ за лица, които още са
следствени.
В такава килия е бил Сираков.
Минавайки край килията на Никола Петков, вижда как от там
излиза с голям чук Боян Мечката.
От чука капело кръв.
Сираков погледнал в килията. Никола Петков лежал по гръб,
на пода, в средата. Главата разбита, зеят пресни дълбоки рани, още тече кръв.
Надзирателите заблъскали Сираков –да върви.
Боян Мечката щастлив съобщава „благата вест“ за смъртта
на Никола Петков на прокурора Никола Стойков, който е там, за да оформи
екзекуцията по закон.
Скарва се на убиеца, че е прекалил, на което Мечката отвръща,
че чака обещаната бутилка водка „Смирноф“.
Стойков вика по тревога официалните лица – директорът, доктора
Сами Йосифов, свещеника Христо Иванов.
Обикновено присъдите се изпълняват около 4-5 часа
сутринта. Сега трябва да се бърза. Дори, от недоглеждане, в протокола е
записано, че присъдата е изпълнена в 1:00 часа.
Единственото вярно нещо в него..
Точно в 1 часа надзирателите донасят на Джелатина трупа
на Никола Петков.
В Мечата дупка, както е наричан тогава тунелът за
изпълнение на обесванията, все още са само прокурорът и началникът на затвора.
Джелатинът се обръща към Никола Стойков: „За какво съм ви,
вие сте ми свършили работата“.
Стойков: „По протокол трябва да бъде обесен... Палач,
пристъпете към изпълнението на задълженията си“.
С помощта на надзирателите, трупът е окачен на въжето.
Фалшивият протокол след малко е подписан.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ
Когато разбойникът Митьо Ганев (1900-1925) е заловен на
22 юли 1925 година, според Закона за ликвидиране на разбой-ничеството е
трябвало да бъде обесен.
Но разярените полицаи и преследвачи на бърза ръка му
отрязали главата.
Прокурорът побеснял, защото по закон трябвало екзекуцията
да бъде на публично място.
Наредил главата да бъде защита с тел за тялото.
Така, с пришита глава, трупът е окачен на бесилка на
мегдана на с. Светлина, сега Димитровградско.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Така официално е спазена процедурата по обесването на Никола
Петко.
Във фалшивия протокол се отбелязва, че осъденият не е поискал
последна дума... Последната гавра...
Без никакви угризения д-р Сами Йосифов подписва, че „лицето
Никола Петков е престанало да живее“, а затворническият свещеник Христо Иванов,
че осъденият е взел светото причастие, като самият той стоял до бесилката до
края на живота му.
По протокол бил погребан.
Никакви близки не са видели трупа.
Гробът не е означен.
19 август 2022 г.
Борис Цветанов /12 декември 1944 г. - 13 септември 2022 г./
