Слънцето докосна с лик балкана, затрептя за миг и сякаш спре и с невидими ръце обхвана златни лъчи да прибере. И отвъд забързано се гмурна зад ръба на земната черта, а отсам, нечуто се завърна в сумрак и прохлада вечерта. Лумнаха огньове в небесата, сърповиден месецът изгря. Под светлик от звездната позлата в сън земята истина и замря. Петър Илиев, брой 4/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар