MEMENTO MORI - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Вагон, като черна катафалка,

край него шепот, суетня,

настръхнали, те – група малка,

сред прах и душна мараня,

стоят от ужас вкаменени...

А той лежи, кръвта изтича

и сякаш в сетний гърч и стон,

той сетний си протест изрича

срещу природния закон.

И сякаш в мъртвите му взори

чете се: „O, memento mori!”

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.1, януари-февруари 2012

АГЛОСИЯ - стихотворение от ПЕТКО ОГОЙСКИ

Прорицател незнаен е сложил

на челото ми страшния знак:

по душа – да съм знатен велможа,

по съдба – да съм жалък бедняк.

Да съм жрец на блюстително слово,

над пороци и козни изкусни,

а обсипан от кал и отрова,

да мълча със заключени устни...

Да съм глас от свещени завети,

да съм сноп от сияйни зори,

а в тълпата на слаби и клети

непрогледна мъгла да ме крий…

И жигосва ме лютата клетва

на челото с фатална дамга,

над която и слънце не светва,

но и мрак не покрива сега...

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.1, януари-февруари 2012