сряда, 25 септември 2013 г.

ДРЪВЧЕ НА ТРОТОАРА - стихотворение от БОЯН ИЛИЕВ

Една година без поета земеделец БОЯН ИЛИЕВ

Дръвче на тротоара

Дръвче си насадих на тротоара,
пред пейката, до пътната врата,
с надежда тук спокойно да прекарам
последните си дни от есента.

На моето дръвче, на клонче младо
ще кацне лястовица с бяла гръд
и ще запее весело от радост,
че пак се връща в родния си кът.

Аз ще седя на пейката, омаян
през пролетта – от цветен аромат,
а лете ще даря по обичая
децата от квартала с плод богат.


Боян Илиев
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

неделя, 22 септември 2013 г.

НИВАТА - стихотворение от ИВАН ВАЗОВ

НИВАТА

Морен орач из нивата сееше, 
               сееше в ровки бразди, 
руен се пот от челото му лееше 
               и по космати гърди. 
  
Гледах как фърляше весело семето - 
               чисти и здрави зърна. 
Сей, земеделецо, днес му е времето, 
               фърляй добри семена. 
  
С жътва богата,  със спор, изобилие 
               бог ще труда надари, 
честно и славно е твойто усилие, 
               бодро засявай, ори. 
                             ***
Зная сеячи и други във нивата - 
               в другата нива у нас: 
там ще поникне трънакът, копривата, 
               не позлатеният клас. 
 
Гнило е семето в почвата,  плодната, 
               дето го пръскат они, 
плодове грозни ще бликнат в народната 
               нивица, грозни злини. 
 
Хранят с отрова това поколение, 
               с дело,  с примери и реч… 
Бъдеще страшно ще  жънем в смущение, 
               жънем го  даже ний веч… 
 
Сейте, сеячи, доброто засявайте 
               в младата нива у нас, 
истини здрави в душите втълпявайте, 
               важен е днешния час. 
 
Сейте ламтеж къмто правда божествена, 
               сейте любов - не вражда, 
милост в сърцата и обич мъжествена 
               къмто дълга и труда. 
 
Жадна за хубаво семе е нивата, 
               силна е, сочна е тя: 
всичко се фаща в горката, родливата: 
               бурен и клас, и цветя.


Иван Вазов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), година ІІ, септември-октомври 2013 г.

събота, 21 септември 2013 г.

ПОВТОРЕНИЕ - стихотворение от ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

На 21 септември се навършва една година от смъртта на поета земеделец ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

Повторение

Тече реката дълголетно,
тече във своето русло.
След зима идва знойно лето,
след скърби идва радостта.

Часовникът ритмично чука,
брои на времето часа.
До вчера бяхме дечурлига,
днес – пленници на старостта.

От семето се раждат плодовете,
плодът в утробата си крие семена.
Тъй в цикли всичко се променя,
живот, години, времена.

Защо за да умира нещо,
друго трябва да се сътвори?
Велико тайнство непознато,
във всичко ти се повтори.

Играят багрите на залеза,
угасват слънчеви лъчи.
За кой ли път така повторно
тъга напира в моите очи?

Петко Згалевски
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

четвъртък, 5 септември 2013 г.

ДЕМОКРАЦИЯТА, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА, СВОБОДАТА НА МИСЪЛТА И МЕЧТИТЕ - есе от АНА ВАСИЛЕВА

През изтеклите десетилетия, в които трябваше да стигнем до Социалистическия рай, ни подмамваха с какви ли не постижения, които неминуемо ни доближавали до построяването на Комунизма, което значи – до „земния рай”. От дългото очакване обезверени хората решиха, че е най-добре всеки сам за себе си да построи този рай, за сметка, разбира се, на тези, които вярват и чакат някаква справедливост. В бетоновия бункер на нашия живот премина полъх, чу се думата „перестройка”, заговори се за 56-то ПМС, от което се възползваха хора, непознаващи думите „справедливост” и „отговорност”. Алчността набираше скорост и сили, всеки искаше да е първи. В Рейкявик се срещнаха Рейгън и Горбачов и оттам огъня на камината като че ли затопли огромните ледници между двата свята, доминирани от САЩ и СССР. Разговорът им бе на четири очи – дали е имало в него загриженост за обикновените хора?
Годините се нижеха... и у нас уж всичко беше държавно, а се пръкваха и дейности с частен характер... Сега си обяснявам, че това са били онези, от които после се родиха големите банкери с големите частни банки, онези, които вече бяха изучили тънкостите на присвояването на стотинките на доверчивите хора и раздаването на милионите на „своите” хора... родиха се хотелиерите с веригите луксозни хотели, построени върху държавна земя, закупена за стотинки... крупните търговци във всички сфери на стопанския ни живот, които задушиха първородния вик на кварталните магазинчета... пръкнаха се от нищото фермери и арендатори, които без контрол и срещу закона обработваха хиляди, не... милиони декари „ничия” земя... и не плащаха нищо на собствениците й...
Промяната, чакана половин век дойде с мотото „Свобода на словото и печата”. Има ли нещо по-съблазнително от тези думи за народ, забравил, че е мислещо и говорещ същество? При това мото милионите се щураха с безсмислени усмивки и най-умното според тях бе да крещят до прегракване подадени им думи от самоизбрали се водачи.
„Партията е виновна за всичко” – дирижираха от микрофоните водачите, а обикновените, „ние”, от площадите, повтаряха подадените им думи – „Долу БКП”, „БКП е мафия”, „Червени боклуци”... Думи празни, думи опияняващи, кухи... Злобата, болката, разочарованието умело се насочваха към ПАРТИЯТА, като към живо същество. Партията – плътна завеса за всичко сторено, завеса, зад която играчите умело продължиха своята игра, набираха икономическа мощ... и се готвеха отново да поведат вярващите още в тях изстрадали хора.
До промяната всички се страхуваха да не попаднат в групата на т. нар. „ВРАГОВЕ” и сами се цензурираха... цензурирахме дори сънищата си – особено онези от нас, преминали през подземията на Държавна сигурност, през затвори и лагери.
След промяната народът се оказа омотан в паяжината на страха от ДОСИЕТАТА.
Преди промяната затъпявахме, затрупани от информация за високи успехи и благоденствие. След промяната се заговори за изнесени огромни суми държавни (т. е. народни) пари в чужбина, заговори се за връщането им, за търсене на отговорност от крадците с високи постове от бившия режим... Думи, думи, думи...
Последваха кръгове, групировки, орбити, борци-мафиоти, милиционери-мафиоти, наркодилъри-барони... разкош, раждащ бомби, разстрели, показни побои... Борба за власт и пари, алчност и жестокост, прикрити зад демонстрирана „грижа за народа”... по-точно – за „електората”...
Чуваме, отнякъде много далеч, че имаме и българи с будни умове, с умове на световно ниво... но са някъде там, далеч, другаде, където другите могат да ги използват...
А народът, обикновените милиони, вече не вярват, но още се надяват и чакат...
Чакат без мисъл - така, както са чакали почти пет столетия под турска власт, така, както са чакали почти пет десетилетия под комунистическа власт. И сега, уж свободни, не снемат оковите на очакването, взират се до болка и се надяват, че ще дочакат мига, в който да тръгнат след Данко, понесъл над главата си туптящото си сърце – да им свети... да осветява Пътя им...
Питам се – кога милионите ще осъзнаят, че всеки човек е Данко и осветява пътя си със своето сърце и от тази светлина ще зависи какъв е Пътят.

... Пътят, по който ще тръгне нашата държава, пътят, който ще ни отведе до един слънчев, топъл и подреден свят, или в непрогледната тъма на тресавището...

Ана Василева, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), година ІІ, септември-октомври 2013 г.

неделя, 1 септември 2013 г.

СТРАХЪТ НА ХОРАТА И БЕЗСТРАШИЕТО НА ВЛАСТВАЩИТЕ

Страхът на хората и безстрашието на властващите
Искането за оставка на правителството на причудливата тройна коалиция от стотици хиляди българи продължава, а управляващите продължават да се преструват, че не ги виждат, че всичко върви по мед и масло… И продължават да водят държавата назад към светлото комунистическо бъдеще.
Отчитайки стоте дни на правителството, Станишев и Орешарски заявиха категорично: най-важното им и най-голямо постижение е, че са освободили хората от страха.
Само че всичко, което вършеха през тези 100 дни и продължават да вършат увеличава страха на обикновените хора! Страх от обедняването преди настъпващата зима; от безработицата, а които имат работа – да не я загубят, за да бъдат назначени хора на Станишев, Местан и Волен; от непрекъснато прииждащите към столицата полицаи от провинцията, където вече няма кой да пази реда и кражбите нараснаха три пъти. А най-големият страх е – ако дебелоочието и грабителството на тройната коалиция продължи ускорително да се увеличава, чашата на търпението народно ще прелее и… ще се пролее невинна кръв. А пролятата кръв ще бъде от обикновените хора, защото властващите си имат и полиция, и жандармерия, и армия и охрана, които ги пазят. Редно е да запитаме управленците: ако се пролее невинна човешка кръв, няма ли да се обади отнякъде съвестта им/доколкото я имат/? И каква им е файдата, че са натрупали богатства и облаги чрез измами, насилие и бруталност, когато са виновни за пролята невинна кръв и за толкова беди?
Да оставим настрана мнението на десномислещите българи за стоте дни управление на тройната коалиция.
Ето мнението на бившият министър на МВР в правителството на една предишна тройна коалиция, видният член на БСП Румен Петков: „Моята лична оценка за стоте дни управление на правителството е, че това бяха най-напрегнатите сто дни въобще в историята на България за правителствата, които са управлявали страната!” Както се казва, коментарът е излишен! Все пак нека отбележим: значи правителствата дори по време на войните не са работели в толкова напрегната и взривоопасна обстановка?! Както и по време на националните катастрофи!
А че правителството на алчната тройна коалиция води страната към нова национална катастрофа, в това вече няма съмнение.
Изходът е един единствен – това, което искат протестиращите – нови избори! Народът ще реши кой да го управлява!

Лошото е, че БЗНС няма да бъде сред бъдещите управници на България!

ЛЗЗ
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.