неделя, 25 март 2018 г.

БЯЛА ТИШИНА - стихотворение от ХАРАЛАН НЕДЕВ

Затрупани със сняг къщята селски
не пръскат глъч и смях
и само през прозорците, като деца,
надничат с поглед плах…
 
Измръзнали стоят врабците гладни
настръхнали отвън,
под стрехите накацали, горките,
мълчат като във сън.
 
Рекичката е цяла в сняг скована,
не пръска весел шум.
Във завивката си зимна тя сънува
живот край своя друм.
 
Селото е като в платно обвито –
във зимна пелена
и някак много странно притаено
сред бяла тишина.

         Харалан Недев

събота, 24 март 2018 г.

СБОГОМ МИЛА РАДОСТИНА! - статия от ПЕТКО ОГОЙСКИ

Една чиста и божествено красива душа литва към небето в края на зимата и началото на пролетта през тази, 2018 година...

Малцина от нас я знаех и познаваха, а които я знаеха, не я добре познаваха... Защото човешкият ни и християнски нрав, макар и вековен, не е изрядно съвършен.

Лесно е, през месец-два, минавайки край някой храм, да влезем в него, да запалим свещица и да се прекръстим пред закачените по стените икони на светци и мъченици... Трудно е обаче, и не е много в нравите ни искрено да осъзнаем и обходим пътя на тези светци и мъченици, чрез който те са просияли с делата си и са дошли посмъртно до вечния покой в тишината на храма.

И ако някой от прочелите тези тук слова се учуди защо ги пиша, то е, за да покажа и докажа, че и нашата прескъпа покойница Радостнина Георгиева Мечева изживя краткия си живот сред нас, българите и земеделците, като истинска мъченица!

Две мъчителни обстоятелства я съпътстваха през всичките дни на нейния живот, който премина като бързо изгаряща звезда, като небесно мигновение...

Тя се роди в години, когато родната ни България бе дългогодишна мъченица под червена тирания, роди се и сред род, семейство и народ, борещи се на живот и смърт срещу тази тирания. Тя е дъщеря на семейство Димитрина и Георги Мечеви и внучка по майка на всеизвестния командир на Сливенските горяни Георги Маринов Стоянов ТЪРПАНОВ от селата Желю войвода и Тополчани, Сливенско, убит през през декември 1951 г., чийто незнаен гроб Радостина с години е търсила.

Цялото й семейство и родствено обкръжение са хора, сродници на участници и убити при сраженията горяни в Сливенския Балкан, в местностите Гребанец, нивища, връх Синилка, мечия конак и други. Знайно е, че 11 души от сливенските горяни са осъдени „на смърт чрез разстрел”, а много други са с доживотни присъди. Това създава трайно потискащата атмосфера, при която Радостина израства като личност. Защото и семейството на баща й не живее безоблачни дни. Георги Мечев е борбено действен, да не кажа и войнствен земеделец по убеждение.

Помня, как след настъпването на политическа свобода у нас, заедно ходехме на събрания, конференции и митинги на БЗНС, той произнасяше дръзки и съдържателни речи, а в задния му джоб винаги личеше нещо желязно...

Тогава и Радостина често ходеше с нас, не носеше дамска чантичка, а пазарска чанта с пълна с книги на репресирани българи, които започнаха да издават своите спомени след премахването на болшевишката цензура. Тогава започна да излиза и един вестник на свободни теми – „Анти”, после „Про и Анти”, в който тя публикуваше първо малки дописки, после и големи полемични статии, на темата за борбите срещу пропадащата вече тоталитарна власт и за загиналите в тези борби. После, родителите й боледуваха и починаха, тя се затвори в себе си и дълго не се бяхме срещали.
И чак сега, преди месец, получих бройка от нейната авторска книга „Горяните в източния Балкан”...
Ах, колко е важно на тази тема да пишат участвалите, или семейно свързаните с тях горяни, каквато е Радостина.
Цяла седмица вече тази книга е до възглавницата ми...

Много е ровила авторката из архивите, много е чела досега издадените книги на тази тема. Радостина акуратно се позовава на моята мемоарна епопея-трилогия „Записки по българските страдания – 1944-1989”, цитира „Миналото в мен” на Габриела Цанева, статии на Ваня Жекова, Даниела Горчева, Стефан Цанев и др. Висока оценка заслужава и редакторът на книгата Стоян Райчевски, защото в нея са вместени голяма доза документи, материали, спомени и коментари, защото чрез това съдържание, узнаваме не само онова, което авторката знае, но и онова, което е открила в архиви и документи, книги и разкази на хора, преживели пожара на събитията.

Просълзяващо и поклон доземи предизвиква и достойното посвещение:
„Посвещавам тази книга на дядо си Георги Маринов Стоянов-Търпанов вместо цвете на незнайния му гроб.
С благодарност и обич към Стоянка Тодорова, негова съпруга и моя баба.
В памет на всички хора, за които Отечеството и свободната воля на личността бяха по-скъпи от живота.”
А от мен, пишещия тези редове, Бог да те прости и лека ти пръст, мила Радостина! Амин!

 Петко Огойски, 24 март, 2018 г., ЛЗЗ - брой 2/2018 г. /36/

понеделник, 19 март 2018 г.

ЕПИГРАМИ - от АМИШ ВЕШКОВА

ДИСКУСИЯ ЗА СВОБОДНО СЛОВО
 
“Светата синя” троица,
лапкала с голяма лъжица,
скокна като лъвица:
- Трябва да е само наша
издателската паница!
 
МИНИСТЕРСКО ОТКРОВЕНИЕ
 
Арменският поп
е сега у нас.
Какво, че някой ще плаче на глас?

ВЪЗРАЖЕНИЕ

“Бивол” за нашите лъже,
за другите не!
Дръж се народе!
Стогодишната партия трева не пасе!
                       Амиш Вешкова, брой 1/2018 г. /36/

вторник, 6 март 2018 г.

ЕПИГРАМИ от БОДИЛ РОЗИН

РЕЦЕПТА
 
Дали заслужава  
нечии аплодисменти   
ей такваз нагласа: 
колкото по-болни пациенти,  
толкова по-здрава
Здравна каса?!

 
ГРИФ: СТРОГО СЕКРЕТНО
 
Всичко  
строго поверително -
Някому  
е известно предварително!

НАСЛЕДСТВО

Синът злодейства и не учи,  
и бяга честичко от час…
„Ах сине кучи!...”-
извиках с бяс, 
но замълчах…
Излиза… кучето съм аз!

                      Бодил Розин, брой 1/2018 г. /36/

понеделник, 5 март 2018 г.

НОЩ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Бавно огънят замира,
гаснат сетните искри.
Хлад наоколо извира,
въглените пепел скри.
 
Свити под дебели шуби,
ни унася сладък сън.
Вън заглъхват думи груби
и далечен меден звън.

В тишина заспа балкана
под безброй звезди.
Месец свети като рана
и над сънищата бди.

      Петър Илиев, брой 1/2018 г. /36/

четвъртък, 1 март 2018 г.

ЛЕГЕНДАТА СТАМБОЛИЙСКИ - уводна статия от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Великите личности понякога се превръщат в легендарни, в легенди. В такава легенда се превърна Александър Стамболийски-  един от най-великите синове на България. Нарежда се сред най-достойните, най-свидните чеда на нашия народ в цялата ни дълголетна  история.

Александър Стамболийски е наша национална гордост, защото през краткия си земен път остави незаличима следа на Човек и Държавник. Защото приживе бе станал знаме на българското селячество и неотстъпно го водеше по пътя на правдата, свободата и народовластието. Защото измина борчески, славен жизнен път. Той казваше: „В борбата е нашата чест, нашето спасение, в борбата е смисълът на живота”. И целият му живот беше борба.

А след геройската му смърт на 14 юни 1923 г. се превърна и в национален герой, в легенда. Легенда не само за България, но и за света.  Вече почти един век  легендата за вожда на българското селячество и на целия български народ  се предава от поколение на поколение. И не само че не помръква, а става все по-ярка, все по-актуална! Легендата за неговата държавническа дейност, за неговия борчески живот и мъченическата му гибел е свидна за всяко българско сърце.

Измеренията на легендата за Стамболийски са много – от устните предания, до безбройните народни и авторски песни, стихотворения, разкази, повести, романи, драми...

Легендата за Александър Стамболийски е пресякла границите на България още докато е бил жив. А след  зверското му убийство легендата за него отеква по много кътчета на света. Да припомним само книгата на американския професор Джон Д. Бел „Селяни на власт: Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз”, издадена пай-напред в САЩ, а след рухването на тоталитаризма издавана и преиздавана в България с подкрепата на земеделци-емигранти в САЩ.

Плодната българска земя е родила и откърмила много и свидни безсмъртни чеда, чиито имена са записани със златни букви в олтара на Родината. Много са и легендите за тях, които нашият народ е съхранил в сърцето си и в националната история. Една от най-популярните измежду тях е и легендата СТАМБОЛИЙСКИ.

Измежду най-великите синове на България е земеделският водач и недостижим държавник Александър Стамболийски. Легендите са вечни. Легендата за него е незабравима. Другото нейно име е безсмъртие!

                                                                                                            Кирил Назъров, ЛЗЗ, брой 1/2018 г. /36/