сряда, 30 януари 2013 г.

СЪВЕСТТА - епиграма от БОРИС САНДАНСКИ


Някои говорят,  че е стока,  
но от стоката е тя далече, 
че цената й не е висока  
и самата се предлага вече!


Борис Сандански,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

неделя, 27 януари 2013 г.

ПЪТЕКИ - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ


Лекуващият го попита:
-Как да оперираме окото:
по първия начин  
или по втория?
-По втория –
отвърна болният.-
И вместо  
по пътеката клинична,  
тръгна той  
по пътеката парична!

Атанас Личев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

четвъртък, 24 януари 2013 г.

ЕСЕННА ГОРА - импресия от ЦОНЬО НЕДЕЛКИН


И сам не мога да си обясня защо, но от юношески години най-обичам есента. Но не заради плодовете, натежали в градините, нито пък за меда, стаен в кехлибара на лозята. А заради есенната гора. И досега не мога да забравя многобагрието на лъките край Скът, където отраснах. Любувах им се всяка есен и всяка есен те ме окриляха, пришиваха ми някакви невидими криле за полет и труд.
Истински богат и щастлив, обаче, се почувствах много по-късно, в Средна гора, където дърветата, сякаш заловени за ръце, навлизаха в Копривщица, та да я направят още по-прелестна.
Ето, нагоре по Бялата река, над щирокия пояс от иглолистни насаждения, вечно зелени – но лишени от чара на преображението, буковите гори пламтят в най-различни цветове. Преобладава златистият, но някъде той е леко порозовял, другаде е червен и гори като истински пламък, а на други места е кърваво-ален.
Освен буките, в златни дрехи светят тополите и брезите, бакъреночервени са дивите круши, дрянът и тук-таме прокрадналите се ясени. Тези багри примамват очите ми, но не те, а нещо друго ме повежда натам. Какво е то? Дали тишината, в която се чуват дори моите стъпки и пропукването на случайно сгазени съчки, падането на листата, което не е така звънко, както го определя поетът, а е по-скоро безшумно. Не знам. Важно е тово, че ми е приятно, че удивителна лекота ме обзема, че въздухът в този слънчев и спокоен ден е особено благ и здравотворен.
Птици като че ли няма в есенната гора, пък и ако ги има, те сякаш са забравили да пеят, прехвръкват безгласни насам-натам. Идва зима. И те сигурно знаят това, но не изглеждат уплашени и разтревожени.
Напротив, сякаш спокойствието на есенната гора е направило летежа им по-плавен.
И може би тъкмо това спокойствие, в което човек може с мечта да другарува и в сърцето си да запали огънчето на една нова песен, ме е карало да обичам есента и да откривам в нея красота, по-удивителна от тази на сребърния зимен пейзаж, пролетното обновление или летния зной. Не знам това, но вървя из гората, из нейния прозрачен въздух, из нейната с нищо не смущаваща тишина, сред великолепието на нейните багри и славя гората.
Есенна гора!!!
Цоньо Неделкин,„Сърцето на България”, изд. „Дирекция на музеите Копривщица”, 2005 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

вторник, 22 януари 2013 г.

СЛУЧКА ОТ ДАЛЕЧНАТА КАЗАРМА - сатиричен разказ от СТОЯН КОЛДОВ


След като ни остригаха нула номер, старшината нареди под строй да отидем на баня в града. В този момент Иван, когото наричахме Зевзека, с острото на ножа се почесал по главата. Сигурно от някой косъм го е засърбяло. Старшината видял това и извика:
"Редник Иванов пред строя!"
Зевзека, без да подозира, че нещо е прегрешил, бързо кацна пред строя.
-Иванов, обясни предназначението на войнишкия нож - заповяда му старшината.
-Ами, войникът да го сложи на дулото на пушката си и когато другарят старшина заповяда "На атака", да тръгне напред, като го насочи срещу врага.
-Браво, добре го знаеш. А защо ти се чешеш с него по главата? Така уронваш авторитета му.
-Ами, другарю старшина, то си има важна причина - отвърна сконфузен Зевзека.
-Причина ли? С какво си наумил да се оправдаваш?
Затаили дъх, всички чакахме с нетърпение следващото зрелище.
-Ами, другарю старшина, още от дете, дядо ми, лека му пръст, с болка все ми повтаряше: "Иванчо, момчето ми, ти имаш дървена глава." Тогава не разбирах какво искаше да ми каже, но когато пред военната комисия отговорих на няколко въпроса, до мен приближи един от докторите, присви средния пръст на едната си ръка, обърна дланта нагоре, почука ме по главата и каза на другите: "Пишете - глава дървена, като я чукнеш, бие на кухо". Чак тогава, др. старшина, разбрах, че дядо ми е бил прав.
-Това няма нищо общо с въпроса, който ти поставих! - скара му се старшината.
-Аааа има общо, има, др. старшина. След резултата от военната комисия аз вече не смея да се почеша с пръсти по главата, да не би под ноктите ми да се забие някоя треска, защото много ще ме заболи, др. старшина!
Всички, заедно със старшината се превивахме от смях. Така Иванчо Зевзека отърва наказанието.

Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

неделя, 20 януари 2013 г.

СНЕЖНОСЛОВИЕ - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

През зимата е бяло и небето,
вали снегът, от нас не се бои,
живее непревзето в битието
дори когато пролет се топи.

Топи се и сълзите му, в потоци,
изливат млада прихнала вода
в капчуци, езера и и водоскоци
изпраща щедро своята следа.


Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

събота, 19 януари 2013 г.

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ЗА БЪЛГАРИЯ - стихотворение от АНДРЕЙ ВАСИЛЕВ


Българийо, от Дядо Вазова възпята
за твоите безкрайни диви красоти,
с юнашка кръв по хълми и бърда пролята –
не ще загинеш, ще живееш дълго ти!

По дяволите всякакви дочути думи,
от картата, че някой ще те заличи –
ти векове вървя сред бури и куршуми
и никога не падна ниско по очи.

Макар че пак над теб е мрачен небосклона
и се разбиват в теб свирепи ветрове –
ще издържиш и днес в борбата си изконна,
понесла в себе си пак чужди грехове.

По-твърда от гранита вечен на Балкана,
с възпетите от Дядо Вазов красоти –
сто българи в тебе само да останат,
сто пъти пак България ще бъдеш ти!

Андрей Василев,
сборник „Детелина”, том ІІ, изд. на СПЗБ, 2002 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

петък, 18 януари 2013 г.

РИСУНКА - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Нарисувай ми слънце, 
нарисувай небе,
нарисувай ми цяла планета,
светъл дом за моите криле,
една любов от сънища взета. 
Имам всичко – мечта и покой
и столетия от дедите ми взети,
зимна буря и летен зной
и земя, в която ще легна. 
Нарисувай ми ти свобода
и мечта, по която да литна,
имам волна и страстна душа,
надживяла на съдбата си дните.
Вяра Дамянова, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

сряда, 16 януари 2013 г.

РОДИНО - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА


Аз може да нямам любим и приятели,
но винаги ще имам твоите обятия…
Майка, татко - да не разбирам,
да са неизвестни,
но ясни и разбираеми
ще имам твоите песни…

Може на никой да не бъда потребна,
но ти ще ме чакаш в тебе да легна…
Може да ме заробят,
да ограбят и същността,
с която живея, но не
и свободата с теб да се слея.

Маргарита Нешкова
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, 2013 г.

понеделник, 14 януари 2013 г.

ЛЕТЯТ В НЕБЕТО СНЕЖИНКИ-ПЕПЕРУДИ (КОЛЕДА) - стихотворение от СВЕТЛА МЕТОДИЕВА


Летят в небето снежинки-пеперуди,
снегът покрива всичко вън.
Когато утре рано се пробудим,
до нас ще стигне светъл чуден звън.

Камбани ще звънят в таз утрин свята,
ще има радост в хорските сърца,
че в този миг дошъл е на земята
Христос, с любов за всичките деца.

Дошъл е той при нас, за да ни учи
да страдаме за другите в света,
сърцата ни за обич да отключи,
да даваме любов и доброта.

Светла Методиева, 
изд. Читалище Напредък, Радомир, 2005 г., 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

събота, 12 януари 2013 г.

ПРЕД ИЗПОВЕД - стихотворение от ИВАН СЕЛАНОВСКИ


Обичам те, Съюзе мой!
На теб отдадох цялата си младост.
В затвора в хладните покои,
прекарах дълги дни посред нерадост!

Обичам те и вярвам в теб,
че ти си бойно знаме на селяка,
надежда за добро и хляб –
увереност, която дълго чака!

Обичам те в съня си свой,
че със повея слънчев на житата –
записа хиляди герои
върху скрижалите на свободата!

А днес, боли, че хули – „КОЙ”...
Боли, идва ми от гняв да плача.
Знам – имаш врагове безброй,
затуй, такъв обичам те и тача,
Съюзе мой!

Иван Селановски,
„Дните на зората”, изд. „Майобо”, Враца, 1998 г., 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013г.

сряда, 9 януари 2013 г.

БЗНС навърши 113 години - статия от КИРИЛ НАЗЪРОВ



Най-справедливата, народовластническа политическа организация в нашата страна – Българският земеделски народен съюз навърши 113 години. Това е самобитна, уникална и чисто българска организация в служба на народа.
До създаването й се стига след продължителна разяснителна  и организаторска работа на най-будните селски интелигенти и земеделски стопани. Основна тяхна  цел е защита интересите на селскостопанските производители, защита на селяните  от чорбаджии, лихвари, управленци... За постигането на тази цел първите радетели стигат до идеята за създаване на организация, която да обедини селските труженици.
В Плевен около агронома Янко Забунов се оформя група от агрономи и други селскоктопански специалисти, които започват да издават вестник „Земеделска защита”. Около Цанко Церковски в Бяла черква и района също се създава голяма група ентусиасти. Същото е положението и във Варна около Юрдан Пекарев.
Конгресът е организиран и свикан след многобройни обиколки на инициаторите из страната, много срещи, разговори и убеждаване за земеделско сдружаване.  Сред тях се открояват първоапостолите на земеделското сдружаване Юрдан Пекарев, Цанко Церковски, Янко Забунов...
Народният учител от Бяла черква Цанко Церковски написва Възванието, което е отпечатано в „Земеделска защита”.
В него  инициаторите се обръщат към земеделците с думите „Братя земеделци...” Във Възванието между другото се казва:
„Стълбичка  сме ний, по която тия плачущи за нас наши братя се качват на власт, трябва им тая стълбичка и за качване, и за слизане, и за много още други работи. Та те нямат друга работа и друг занаят. Техният занаят е да си пълнят джобовете, когато са на власт и да плачат до Бога за нас, земеделците, когато ги изтирят от тая власт. Няма съмнение, че  хора, които са били на такова топло място, след като ги изтирят, ще викат. Но какво общо имаме ний, чифчиите  с тия хора, които нямат друга работа, освен тая?...
Учредителният конгрес е насрочен за последните дни на деветнадесети век в читалище „Съгласие” в град Плевен..
На 26 и 27 декември в Плевен пристигат многобройни делегати от цялата страна. На откриването присъстват 800 делегати, постепенно броят им се увеличил на 1500 плюс голям брой наблюдатели.
Конгресните дни са изпълнени с много спорове, дебати, разногласия, крамоли, опити за провокации и т. н. Докато множеството извиква на подиума поета от Бяла черква Цанко Бакалов Церковски с възгласите „Да излезе възванието!” Той успява да въдвори ред и тишина. 
За три дни – 28, 29 и 30 декември конгресът свършва своята работа.
Сред най-важните документи, които конгресът приема са временният устав и резолюцията до председателя на Народното събрание. В нея са заявени исканията на българските селяни: да се промени данъчната система, по силата на която се облага не само приходът на земеделеца, но и неговият капитал, да се отпуска леснодостъпен евтин кредит, който да осигури средства за земеделското производство,  уреждане на професионално образование за разпространение знанията от всички области на селското стопанство и др.
Така бива създаден Българският земеделски народен съюз. В своята 113 годишна история той е преминал през изключително тежки изпитания, но винаги е оставал верен на своите велики идеи и принципи. И винаги е оцелявал. Вярваме, че ще оцелее и в бъдеще.

К. Стефанов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

петък, 4 януари 2013 г.

Съюзът на писателите земеделци през 2012 година - статия от ИВАН СЕЛАНОВСКИ

Трудно е да се опише творческата дейност на СПЗБ през 2012 г. Защо? СПЗБ през 2008 г. остана без клуб, който се намираше в Дом паметник „Александър Стамболийски” на ул. „Врабча” №1 в София. Правителството на Сергей Станишев лиши тогава БЗНС от този дом и го предаде на една креатура – „Спас Панчевци”.
И така, започна одисеята на членовете на СПЗБ - без покрив, без да има къде да провеждат нормален творчески живот. 
Въпреки всичко, с неимоверни усилия, те успяха да се съхранят и да запазят своята идентичност като при крайно неблагоприятни условия творяха.
Въодушевени, отделяха скромна лепта от мизерните си пенсии и заплати в борбата им за оцеляване.
Някои, през този период от 2008 до 2012 г. включително, преминаха в отвъдното: Георги Киришев, Андрей Василев, Искър Шуманов, Йордан Христов, Боян Илиев и Петко Згалевски.
Ала, перото на писателите земеделци не спря, не засъхна, дори и тогава, когато нямаха трибуна.
И ето, в началото на 2012 г. за първи път СПЗБ започна издаване на свой вестник – „ЛИТЕРАТУРНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ”, което излизаше периодично през цялата година и вдъхновяваше още повече пишещите братя.
Същевременно бе духовна храна за читателите в това бездуховно и меркантилно време.
Днес, когато се шири неимоверно дълбока финансова, икономическа и политическа криза, когато управляващите жонглират на политическата сцена, за да запазят някаква „финансова стабилност” – неувеличавайки пенсиите и заплатите – то писателите земеделци, лишавайки се от насъщни нужди, успяха да издадат и свои книги.
Ето някои от тях: Йордан Борисов Цветков, „Попътни строфи” – „изстрадана поезия”, Габриела Цанева, „Заскрежени птици” – една „вълнуваща симфония от цветове, силни метафизични навеи” с философска интерпретация, Кирил Назъров, „Завръщане”, стихотворения, плод на „поетичен порив и магия на вдъхновението” и Маргарита Нешкова, „Цветен прашец”, подготвена за печат. От нея лъха – романтична изповед.
И накрая – 2012 г. е пред прага на своя залез! Тя премина с пропуски и успехи за Съюза на писателите земеделци. Пред нас настъпва Новата – 2013 година. Нова година! Очакват я и членовете на Съюза на писателите земеделци с нови задължения и нови успехи!

декември 2012 г.
Иван Селановски, секретар на СПЗБ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой  1(7), януари-февруари 2013 г.

вторник, 1 януари 2013 г.

НОВА ГОДИНА - стихотворение от СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ



Честита Новата година,
деца на ширните полета,  
родени в тъмната градина  
на черна мъка и несрета –
деца на родните полета,
честита Новата година!

Тя нека бодри да ни свари
и силни да ни поздрави:  
челата вдигайте, другари,
напред с изправени глави –
тя нека с мощ ни поздрави 
и нека будни да ни свари!

И будни нека продължим  
докрай започнатото дело, 
да бъдем будни, да не спим, 
а все напред в живота смело –
и днес наченатото дело 
пак утре с жар да продължим!

И нек в сърцата да блестят  
лъчи на вяра и надежди, 
че ще изминем стръмний път
през много бури и премежди –
лъчи на вяра и надежди 
в душите нека да блестят!

Делото свято жертви иска - 
ний смело нека ги дадем 
и към победата ни близка 
да тръгнем с устрем и подем  
и свойте жертви да дадем, 
че делото ни жертви иска!

Честита Новата година   
вам, бедни братя и другари,   
тя нека будни да ни свари  
и сред победи да измине –
вам, бедни братя и другари,   
честита Новата година!

Сергей Румянцев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.