сряда, 24 юли 2013 г.

ИЗПОВЕД - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Изповед
пред Земеделския съюз

В борбите ти живях и много страдах,
радвах се и пях,
на колене падах и се питах:
достатъчно ли чиста за идеите ти бях?
Със теб делих и първата си обич,
обричах ти деца, съпруг и дом
и зло вещаех, който дръзне
със мисъл зла да те скверни.
Не съм крадец и няма да те грабя,
не крий от мене мъдростта -
да мога с враговете ти да се преборя!
Не искам нищо друго да ми даваш
под своята благословена длан –
достойна за рода си да остана
и вярна да съм ти докрай.
Освен такава, друга участ нямам,
приеми ме с мойта простота,
такава, каквато животът ме направи –
да бъда друга аз не пожелах.

Живка Танчева,

„Цвилят гривести коне”, лирика, изд. „Библиос”, София, 2010 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

събота, 20 юли 2013 г.

ЗАКРИЛНИКЪТ - стихотворение от ЙОСИФ ПЕТРОВ


На Никола Д. Петков 

В ония дни на бран велика,
дни на погроми, мъст и кръв,   
Историята те повика  
сред първите да бъдеш пръв!

И ти по ботевски въстана  
в сюблимния върховен час 
срещу насилника, тирана,  
освирепял от жад за власт.

Развял заветни идеали,  
потомък на бунтовен род, 
в борбата тежка ти прежали   
и дом, и младост, и живот!

Баща ти бе с куршум ударен,  
куршум и брат ти осмърти,  
а величав и легендарен,  
увисна на бесило ти!

За род, потомство и Родина,  
и за народна свобода  
в неравния двубой загина  
и се превърна във звезда!

И стана знаме във борбата  
като велик народен син!
Българийо, Родино свята,  
гордей се с тоя исполин!


Йосиф Пeтров, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

понеделник, 15 юли 2013 г.

НАРОДЕ МОЙ - статия от ПЕЙКО ГЕЧЕВ

Защо мълчиш? Защо си безразличен? Какво чакаш? От кого просиш милост?
Нима не виждаш какво става с теб? Нима не трябва да се бориш? Ще допуснеш ли твоята  хубава България да загине? Ти си народ, който основа най-старата държава на Европейския континент с 1330 годишна история и имаш право да кажеш своята тежка думаНима не мина през много робства, борби и моменти на падания и победи? Оцелявал си и си решавал всички проблем. Нека сега да погледнем твоя болезнен въпрос, през 21 век, в какво катастрофално положение  се намираш. Нима няма с какво да се гордееш като народ, културен трудолюбив, борчески, които знае как да кове своята съдба. И сега се намираме, както през 1944 година, хвърлим ли поглед назад, когато бяхме окупирани от болшевишкия съветски съюз и бяхме смазани до нула. Тогаз втория апостол, борец за свобода, независимост и демокрация, като исполин застана начело на обединената oпозиция в защита на човешките права. Това бе Никола Д. Петков. Той, с вестник „Народно Земеделско знаме”, орган на БЗНС водеше борба безпощадна със Съветския окупатор на нашета страна и техните агенти в Българската комунистическа партия. Този вестник беше ежедневник с 1 милион тираж. Негов брат вестник беше „Свободен народ”, орган на Социалдемократическата партия, борбен и настъпателен. Народе мой, тогава ти застана единен, смел, твърд и непобедим и показа на Съветските окупатори, че знаеш как се защитават свободата и независимостта и със своя глас, с бялата бюлетина, избра 101 народни депутати за VI ВНС, които, като лъвове се бореха против тази терористическа и разбойническа партия, която бе чужда на тебе, народе мой. Твоята майка България беше превърната в лагери и затвори и твоите верни чеда бяха там, за да те има като народ.  Твойте деца и внуци заплатиха много в тези 45 години диктаторски комунистически режим. Дойде краят на този режим и ти, народе мой, помисли, че си свободен, независим и господар на личната и частна собственост. Вдигна се на събрания и митинги, участва в избори за изграждането на справедлив човешки живот. Но жестоко беше излаган, измамен, защото на власт не бяха твойте верни чеда, които искат свобода и независимост, частна собственост и човешко достойство, а на власт останаха дъщерите, синовете и внуците  на политбюро на БКП и ДС, които ни потискаха 45 години преди и сега, още 23 години. Народе мой, не чакай тези  новоизлюпени партии, граждански сдружения и нови проекти, които са рожба на политбюро на БКП да решат твоите болезнени проблеми. Те могат само да лъжат, мамят, заблуждават и манипулират.
Нима трябва още да мизеруваш и да страдаш. Има една организация, която винаги те е защитавала и спасявала от национални катастрофи.
И като организация,  която е защитавала твоята свобода и човешки права, тя се роди от недрата майката земя. Това е земеделският съюз. Той е правил чудеса и може да прави за тебе, народе мой, за скъпата ни майка България. Затова се обръщаме към тебе, народе мой, да ни припознаеш и да ни се довериш, защото ние имаме програма, идеология, философия, която се препокрива с вашите виждания и желания и защитава правата и свободата.  Земеделският съюз е организация със 113 годишна история и сега „Върховното време настана”, и ти, народе мой,  трябва да кажеш своята тежка дума - край на лъжите, измамите, заблужденията, манипулирането. ПП „Обединени земеделци” е продължител на Земеделския съюз и ние искаме да консолидираме всички честни и десни демократи, за да водим борба против тази комунистическа  олигархия и корупция, която ни докара  на ръба на пропастта. Времето е твое и ти трябва да кажеш на тези ограбвания на комунистическите издънки – „ КРАЙ”. Само така ще победиш и твоята страна ще бъде рай.


Пейко Гечев, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

понеделник, 8 юли 2013 г.

ЗА ЕДНО СРАМНО ПРЕДАВАНЕ - позиция на ПЕТКО НОШКОВ

Тази година се навършват 90 години от зверското убийство на законно избраният министър-председател на България Александър Стамболийски. За разлика от миналата година, когато медиите в България пазеха гробно мълчание за деветоюнският преврат през 1923 г., тази година БНТ събра доценти историци и все хора с научни титли, да отбележат в разговор между себе си тази дата и това събитие. На пръв поглед няма нищо лошо, ние българите трябва да не забравяме миналото си, но вместо предаването да бъде посетено на заслугите на този велик българин, който оставя дълбока диря в снагата на Отечеството ни, то се превърна в съдебно заседание, което целеше оправдаването на убийството на Стамболийски от превратаджиите. На този разговор се говореше само едно - за причините на преврата и дали тези причини са достатъчно оправдателни, за да бъде извършено злодейското убийство. Противно на старата българска традиция, според която за умрял човек не се говори лошо (а в случая става въпрос за убит човек, и то министър-председател) участниците в предаването направиха тъкмо обратното - изсипаха в ефир само долни лъжи и клевети за личността и делото на Стамболийски. И за да не бъда голословен, ще цитирам по памет някои твърдения от изказванията на българските учени, присъствали на срещата. 
Първото, и според мен най-грозно обвинение срещу Стамболийски е, лошата му идеология, която е една от причините на преврата. Ами господа, 45 дни преди преврата е имало парламентарни избори, а по времето на земеделското управление е имало три пъти избори - ако е идеологията и програмата на БЗНС са били лоши, защо е имало прогресивно нарастване на избирателите, гласували за БЗНС? Факт е, че най-висок изборен резултат БЗНС постига само 45 дни преди злодейския преврат. Само това твърдение ме кара да се срамувам, че съм българин и да се срамувам, че в България има такива историци. 
Второто, за което също се срамувам, е твърдението, че Стамболийски е установил диктаторски режим на управление, за поддържането на което имал оранжева гвардия и прочее. Господа, ако той беше диктатор, защо неговата диктаторска армия по време на преврата на 9 юни не съществуваше физически никъде в страната, а в София дори една пушка не пукна. Кой организира военните и арестува депутати и министри през нощта на 9 юни? Кой извърши това чудовищно престъпление - само 45 дни след провеждането на едни свободни и демократични избори да свали от власт с оръжие в ръка правителството, да арестува депутатите земеделци и водачите на БЗНС и най-зверски да убие министър-председателя? Не се срамувам - отвратен съм от твърденията, че Стамболийски е диктатор!
Още един пример ще покаже ясно на читателите що за хора с научни титли имаме в България. Става дума за външната политика - потърсиха вина за външната политика на Стамболийски! Как не ви е срам господа, да търсите вина на един министър-председател, независимо дали той се казва Стамболийски, който е начело на държава, обградена от всички страни с вражески държави (станали вражески не по негова вина). Скъсайте си дипломите и не се наричайте историци повече! Как се оцелява в такава обстановка, предизвикана от други? И въпреки всичко, десетилетия напред, никой следващ държавник не посмя да промени външната политика на Стамболийски! Как могат тези учени да отричат заслугите на Стамболийски за установяване на мирни отношения със съседните държави, за приемането на България като член на Обществото на Народите? Защо тези учени удобно забравят, че Стамболийски е първият български политик, който пледира за създаване на Съединени европейски щати и пророчески предвижда учредяването на Европейския съюз. България по негово време установява нормални отношения с Великите сили и не е подчинена на нито една от тях. България установява приятелски и мирни отношения със страните от „Малката антанта”. Защо не казахте нищо господа,че България вече е можела спокойно да иска преразглеждането на споразумението по репарациите и намаля не на държавният ни дълг.Стамболийски е създател през 1923 г. на международният аграрен съюз със седалище в Прага в които участват страните Словакия, Полша, Сърбия, Румъния, Франция, България, Германия, Холандия и други... На това ли се казва "погрешна външна политика", тази "грешка" ли е една от причините за неговото убийство?
За вътрешната политика на Стамболийски и дума не се спомена, не се споменаха и преживените от страната последователни национални катастрофи, за които вина не носи Стамболийски! Но аз не мога да не спомена някои жизненоважни негови действия и реформи. Първо - внасят се от Аржентина 5000 тона пшеница. И се извършват три реформи - трудова повинност, аграрна реформа, просветна реформа. Тъй като господата, които коментираха убийството на Стамболийски са преподаватели от университетите, трябваше от кумова срама, както казва народът, да споменат някои реформи в образованието, но те не пожелаха да ги кажат, затова аз ще им ги напомня:
1. През 1920 г. със закон се въвежда задължителното безплатно образование на децата от 7 до 14 годишна възраст.
2. През времето на „диктаторското управление” на Стамболийски са построени 700 нови училища. Земеделското правителство заварва 417 гимназии, а след деня на зверското убийство на Стамболийски остават 2716 прогимназии.
3. При правителството на Стамболийски се създават Художествената академия и Музикалната академия, откриват се два нови факултета - Ветеринарният и Богословският, а към Медицинския факултет се създават два нови отдела - Зъболекарският и Аптекарският. Открива се нова катедра по приложна химия и се увеличават катедрите в Юридическия и Агрономическия факултети. През 1920 г. се  създава Свободният университет за политически и социални науки с три отдела: дипломатическо-консулски, административно-финансов и търговско-стопански. През 1921 г. е открито Висшето търговско училище в град Варна. Приет е Закон за нов правопис, Закон за детската литература и Закон за поощряване на родната литература и изкуство, Закон за авторското право, Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки, а на 21 ноември 1920 г. е създаден Археологическият музей…и същата тази година е създадена Народната опера, която е първата държавна опера на Балканите! За първи път този „диктатор” Стамболийски е организирал юбилейно тържество на ИВАН ВАЗОВ и по този повод са наградени 607 учени, писатели, журналисти, просветни дейци и общественици. Организирани са юбилейни тържества на Цанко Церковски и Елин Пелин и са чествани  повече от три хиляди български учители, много от които са подпомогнати материално и са наградени с държавни награди.
Със закон се определя 1-ви ноември за ден на народните будители. По този повод министър Омарчевси казва: "Ние съградихме в сърцата на златокрилата българска младеж оня величествен храм, гдето тя да се моли, да се възхищава и възпламенява от тяхната дейност и да следва живота им като пример и максима.”
А какво насаждат днешните преподаватели и псевдоисторици в сърцата на днешната младеж? Какво им внушихте от екрана на БНТ? Че е имало много причини Стамболийски да бъде зверски убит? С лъжи и клевети ли ще възпитавате вашите студенти? 
Срамувам се от хора, които с по-голямо уважение произнасят имената на превратаджиите от името на жертвата... За Стамболийски - само критики, само думи, които навеждат на мисълта, че си е заслужил убийството...
Това е чудовищно в ХХІ век! Ужасен съм... и не съм учуден, че страната ни е в такова състояние, след като такива "учени" възпитават младото поколение във лъжи!   


Петко Ношков, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

вторник, 2 юли 2013 г.

СЛАВОВИЦА - 15 юни 2013 - статия, ЛЗЗ

Тази година съборът в Славовица, организиран от ПП „Обединени земеделци” събра на 15 юни цялата демократична общественост на България.
На Янини грамади, пред паметта, живота и делото на Стамболийски се поклониха хиляди земеделци от страната и чужбина, както и представители на политически партии, граждански организации, професионални съюзи и местната администрация.  Сред гостите бяха главният секретар и говорителят на синята партия господата Константин Арабаджиев Любен Петров, д-р Емил Кабаиванов от СДС, председателите на БСДП и РДП Йордан Нихризов и Захари Петров, организационният секретар и председателят на УС на БЗНС Сашо Стоянов и Рени Богданова. Приветствени слова бяха прочетени от името на г-жа Анастасия Димитрова-Мозер, г-жа Надежда Нейнски, евродепутат от Синята коалиция и член на ПП „Синьо единство”, г-н Марко Арндт – ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” и г-н Пламен Димитров, президент на КНСБ. Съюзът на писателите земеделци в България бе представен от секретаря Иван Селановски и поетесата Вяра Дамянова.
Сред земеделци и гости витаеше духът на Стамболийски и усещането, че 90 години след злодейското му убийство България отново има нужда от онази сила, която я изправи на крака след националната катастрофа, последвала  Междусъюзническата и Първата световна война...
Силата мира, народовластието, хляба и свободата...
Силата на единството на демократичномислещите хора.


ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

понеделник, 1 юли 2013 г.

ЗА ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ - статия

Изборите минаха и отминаха. Четири щастливи партии и техните партньори отново са в парламента. Няколко пък са доволни, че си осигуриха държавни субсидии.
Земеделците  питат къде е БЗНС? Защо го обезсилихме, като се разделихме на безброй формации, които водят безкрайни дела помежду си, вместо да се обединим и да заемем достойното си място в политическия живот на страната?
Тежки въпроси, на които трябва да отговорят настоящи и бивши лидери.
Ние, писателите-земеделци, можем само със словото да бием тревожно камбаната на земеделската идеология.
Защото положението, в което изпадна държавата ни след като управлението й беше поето от БСП, ДПС и Атака, е много сериозно. Ако останат на власт те ще върнат страната ни назад с десетки години. Вече дават достатъчно сигнали за връщането –  ще връщат руските енергийни проекти, АЕЦ „Белене” и т. н.  Няма съмнение, че ще връщат агентите на ДС, олигарсите..., та дори и пушенето на обществени места. 
В парламента ни няма не само нас, земеделците, но там липсват и останалите демократични партии от политическото пространство център-дясно. С изключение на ГЕРБ, която на думи претендира, че е такава, но на дела не го доказа през почти четиригодишното си управление.
Къде отидоха демократичните избиратели, които  направиха промените преди двадесет и няколко години и тласнаха България напред по европейския път? Нима изчезнаха? Нима всички бяха заблудени от популистките обещания? Или  гласовете им бяха купени от богатите партии, който сега са в парламента? Не! Те съществуват! Само че  по-голямата  част са разочаровани, наранени, отблъснати...
И от нас, и от безидейните политици в дясното пространство, които са объркани след изборния си провал. Няма да спаси партийките им и това, че едни от тях си подават оставките и поставят за лидери свои хора, други още се крият и мълчат, трети се преструват, че не виждат какво точно се случва...
А това, което се случва в страната ни е съвсем закономерно. Все повече хора изпълват улиците и площадите на София и другите големи градове. Все повече расте броят на протестиращите срещу управляващите в цялата страна и чужбина. Това са предимно млади, интелигентни хора, дошли в жега и дъжд с децата си. Те са тръгнали на протест не само заради високите си сметки за ток и парно, а за да защитат свободата, демокрацията и сибственото си достоинство!  Непрекъснато нарастващото народно недоволство неизбежно ще доведе до падане на обърканото правителство на тройната коалиция Станишев-Доган-Сидеров.
Но страшното е, че дори при цивилизационни следващи избори, ако се проведат по сегашния изборен кодекс, БСП и ДПС отново ще влезнат в бъдещия парламент. Малка утеха за мислещите бълтари е, че при всичките си лицемерни лупинги, Сидеров показа истинското си лице и няма да може да си купи толкова гласове, които да му осигурят държавна субсидия.
Ето поради всичко това час по-скоро е нужна консолидация на земеделското движение. Консолидация не с червения олигарх Спас Панчев и сие, а на здравите земеделски сили, които останаха верни на идеите на Александър Стамболийски, Никола Петков и Г. М. Димитров.
За да станем политическа сила и дадем своя принос за спасението и демократичното развитие на нашата Родина.


Съюз на писателите земеделци, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.