четвъртък, 16 юни 2016 г.

ТАРАЛЕЖОВИ БОДЛИ - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Таралежови бодли.
Всяко докосване боли.
Всяка дума е камък,
всяка мисъл е стон.
Впримчен живот.
Настръхнали същности.
Разсъблечени души.
Примките на годините
белят слой след слой
от личностите ни.
Ставаме все по-голи -
като новородени.
Все по-зли...
Днес падат задръжките
на възпитанието,
на образованието,
на морала -
които са ни втълпили,
които сами сме изградили...
Рухва сградата
на човечността
и остава -
зееща уста...
И душа - таралеж.
Зъбите хапят -
от глад
и от скреж.
Бодлите бодат -
последен страж
на барикадата
пред времето.
Зад нея вече нищо няма.

Габриела Цанева, ЛЗЗ, бр.3/2016 г.

събота, 11 юни 2016 г.

С НЕЖЕН ЦВЯТ - стихотворение от МИЛЧО ПРИСАДАШКИ

С нежен цвят градината ухае...
Къпят се дърветата в разгара!
Пчелните работнички не траят,
със жуженето слухът ни жарят.
 
Спрял на припек, горделив на пруста
и петелът весело подсеща,
че дошла е пролет златоуста
със прегръдка приказно-гореща!
 
Ко... Ко... Ко... от двора сипе гами;
в старата ни круша бий кълвача...
И с поклон пред веселите дами
с вещина люлее клон във здрача!
 
Само гарван някакъв сърдито,
от сайванта скръбно се обади:
глас запрати в огненото сито
и захвърли над горящи клади!
 
Ала туй не спря жарта да жари:
въглени да тлеят във лехите...
Да подгонят зимните кошмари!
Пролетно  да цъфнат дните сити!

Милчо Присадашки, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
       

четвъртък, 9 юни 2016 г.

ПРОЛЕТНИ НАВЕИ - стихотворение от МАРИН НАЧЕВ

Вятърът люлее тънките тополи,
сякаш са девойки хванати в хоро,
само че са още вейките им голи.
Ала те все чакат нещо тъй добро!
Ала те сънуват ласкави повеи...
Закъсняла пролет – твоя дъх горещ!
Дай им твойта нежност – да растат със нея,
твойта необятност, буйния кипеж!
И душата моя, трепнала те чака,
за да литне в твоя викащ небосвод.
Пъпките на вяра да разцъфнат в мрака...
И дано узреят есента във плод!
Нека само чужди ледени вихрушки
да не ти навеят късни преспи сняг...
- Моя добра Пролет! Нека не откъснат
толкова изстрадан търсен цвят!...

 
Марин Начев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.


вторник, 7 юни 2016 г.

БЕЗСМЪРТИЕ - стихотворение от БОЯН ИЛИЕВ

На Боян Ботев – загинал
в боевете при Сливница
 
Търчал ли си срещу врага без страх –
не ще те питам и недей ми казва.
От детството си още го разбрах –
знам Ботевата обич и омраза.
 
Но ще те питам нещо като мъж:
Ти първо либе имал ли си, драги?
Целунал ли си го поне веднъж?
Вкусил ли си от земните наслади?
 
Когато си зовял „Напред!”, „Ура!”,
спомни ли си за устните, лицето,
за пламналата в погледа искра,
любовен огън палнала в сърцето?
 
Не си, нали? Родината тогаз –
обединена, мощна и велика –
бе обладала твойта мисъл, страст
и за синовен подвиг те повика.
 
„Отиде си тъй рано, млад-зелен...” -
бе майка ти казала на Захария.
Не си изчезнал. Ти си жив във мен
и в храбрите войници на България.

Боян Илиев, ЛЗЗ бр.3/2016