АПОСТОЛЕ…
Апостоле, под портрета ти на сянка
днес много, много псевдобългари седят,
потънали в престъпна, тежка дрямка,
блажени сънища спохожда им сънят!
А други пък се мъчат в твойта рамка
/о, срам!/ над твоя образ да се извисят
и грачат като всяка черна вранка,
и правят опити и теб да опетнят.
И питам те, Апостоле, кажи ми:
ти мислил ли си, че след теб ще се родят
такива изроди неотразими,
които с дявола ще се сродят
и с пъклени дела неизброими
държавата за юдници ще продадат?!?
Харалан Недев
С ЛЮБОВ ДО СВОБОДАТА
Нагоре само ти вървеше.
Макар да бе отдавна на върха.
Но нашата душа държеше,
детенце, както майка, за ръка.
И след бесилото не спираш
нагоре да ни караш да вървим.
Бореца в нас да провокираш.
Но първо себе си да победим.
Да извървим и ние пътя,
по който до върха достигна ти.
Но не със злоба, с ум размътен.
С любов към Свободата се лети!
Тодор Билчев
ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ
Когато февруари сняг натрупа
и бурята реве със злост навън,
рисува зимата картина –
бесилка с български безсмъртен син.
Зачуден спира вятърът и гледа –
не трепват ясните очи.
България изтръпнала и бледа
в робия тъне, пъшка и мълчи.
Докога, Родино, ще очакваш
нов Дякон в теб да се роди,
не е ли време да се позапретнеш
и не един, а с хиляди да ги родиш.
Години – вечност, винаги през февруари,
през фъртуни бурни, зимни студове,
като ехо от планинските върхари
за Свободата слиза Левски да умре.
Живка Танчева
ЛЕВСКИ
Теб майка те родила,
на народа син.
Ти всички ни зовеше,
а беше един.
Бащината къща
тесничка била е,
а днес още никой
гроба ти не зае.
Бог ли те помоли
да му служиш вярно?
Народа твой в неволи
остави и в черно.
Дяконе, ти Левски,
кръста целувал с жар,
а България била е
твоя свят олтар.
По сокаци тесни
бродил си тогаз.
И бунтовни песни
пеел си за нас.
За народ поробен
млад живот дарил.
В часа си злокобен
Ти народа си любил.
Една звезда тогава –
знаме си сега.
В нас ти жив остана,
а сам изгоря!
Милка Пешева
ДЯКОНЕ!
Сам дойдох пред теб да коленича,
за туй, че във сърцето си те нося…
Душата все във твоя свят наднича,
жив да е Духът ти, Бога прося!
Огънят ти бълва, не престава,
верую ти беше българската драма!
Слово имаш – пареща жарава,
Слушаме го и насита няма!
То не гасне – туй добре го зная,
защото ти не се побираш в рамка!
Виждаш ли на мъката ни края,
че народът от години нанка?...
Няма кой съня ни да прекъсне,
вярата му в бога да възкръсне,
та да види, че духът със вяра,
не попада в примката на Звяра
и не проси от друг милостиня,
и не губи от деди градено…
Горд народ е не затъналият в тиня,
а създателят на нещо възвишено!
Но му липсва Дякон да го води
с думи силни, като твоето слово,
за да чуе, че е имало войводи –
Свобода не идва на готово!
Днес няма с кой да те сравня,
а всеки с твоя лик се кичи…
Пред твоя гроб с венци, цветя
България коленичи!
Петко Павлов
НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
За твоето залавяне, обесване,
за гроба ти, що никой не откри,
са писани и разкази, и песни,
легенди са измислени дори.
И аз не мога дума да добавя
към образа ти светъл, нито щрих.
Ще бъде вечно жива твоята слава
без моята песен и без моя стих.
Но ако аз за теб съм непотребен,
то ти за мен си тъй необходим
да продължа на времето по гребена
със твоя дух вовек неукротим.
Днес нужни са ми твоите очи,
да мога в упор грешния да гледам,
да го накарам в срам да замълчи,
щом пречка е за общата победа!
И кривиците всекиму да казвам,
но да сме пак в един и същи впряг,
да привлека за родната ни кауза
дори и него вчерашният враг.
И твоето тефтерче днес ми трябва,
в което си записвал всеки грош,
че аз броя стотинките за хляба,
а други плуват в блясък и разкош.
Жадувам днес за твоята република,
с мечтания от тебе висшеглас,
в която няма да сме само публика
без мнение и без реална власт.
Стоян Колдов
