КАМЪЧЕТАТА НА МАРГАРИТА НЕШКОВА - рецензия на Кирил Назъров

 Маргарита Нешкова е известна като талантлива авторка на гражданска, социална, лирична поезия и проза. В цялото ѝ творчество присъства  както съвременната действителност, така и живота на обикновените трудови хора през недалечното минало – стремежите, вълненията, болките и страданията им. Преобладаваща тематика и проблематика в нейното творчество е съвременната българска действителност – тъжните  картини на разруха и опустошение, на грабеж и безнаказаност, на социална несправедливост… 

С новата си стихосбирка „Камъчета“ поетесата изненадва приятно читателите с хумористично-сатирични стихотворения и епиграми.

В нашето забързано и динамично време кратките форми във всички литературни жанрове навлязоха на мода: късите разкази, фрагментите, миниатюрите и пр. в прозата; размисли по различни теми и проблеми  в публицистиката; кратките стихове, епиграмите и афоризмите в сатирата…

Хубав пример в това отношение си остават великолепните „Ситни, дребни като камилчета“ на Трифон Кунев.

По принцип сатирата изобличава лични и обществени слабости, недъзи и пороци с цел отстраняването им. Тя може да бъде остра, бичуваща… Сатиричните творби могат да не са толкова смешни, дори въобще да  не са смешни, но са изобличителни. Художествените средства за изобличението може да се степенуват – от леката ирония  до  злъчния сарказъм. 

В този дух са хумористичните и сатирични стихове и епиграми на М. Нешкова Те  осмиват, атакуват и заклеймяват човешки пороци, уродливи явления в нашата действителност. Осъждат ги. Сатиричните  камъчета на авторката най-често са насочени към изобличаване на най-натрапчивите недъзи на нашето време: корупция, стремеж към лично облагодетелстване, безхаберие, морална деградация, политическо лицемерие и хамелеонство, безскрупулни боричкания за власт и надпревара за трупане на пари и богатства…

Ето само няколко примера:

РАБОТОДАТЕЛ

Бъдете
тъй добри –
работете
без пари!

ОПОНЕНТИ

Пред камерите
ще се плюем адски.
Останали сами – ще се
прегърнем братски.

х  х  х

Всякаква деморализация
някои наричат демокрация.

РОМСКО ВЪЗМУЩЕНИЕ

Защо ни укоряват
и напразно вдигат врява?
Имаме си убави дечица –
цяла броеница…
Учим ги на труд:
да тършуват там и  тук
из чанти и джобове
на бабички, на блейки
из трамваите, по пейки…

х х х

Подготвя се за депутат –
стегна торбите
с лъжите…
И даже сложи феса.
Все на някой ще хареса.

х х х

Севдалина,
моя слънчева любима,
ти защо потърси друг?
Малко ли ти бе, че имаш
моя мъжки груб юмрук?

Такива са сатиричните стихове в „Камъчета“ на Маргарита Нешкова.

Пожелаваме успех на новата книга, а на авторката – да не изоставя сатирата и с още по-силни сатирични камъчета да уцелва точно виновниците за недъзите в нашето общество.

Кирил Назъров

144 години от рождението на АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Роден на 01.03.1879г. - Убит на 14.о6. 1923г.

 

„Аз ценя живота на човека не по изживените години, а по качеството и количеството на изпълненият дълг.“

  „Политическите котерии водят борба в името на материални блага. Това е борба за завладяване на държавната власт за превръщане на тая власт в средство за охрана и забогатяване за сметка на държавното съкровище. Има ли по-осъдително, по-престъпно по-пакостно от това?“                                            

Александър Стамболийски

ВОЙВОДАТА

Астралният му дух ни гледа, братя,

Лукавият прикрива се сред нас –

Единството погазва и разклатя –

Каинът е дошъл в среднощен час!

Съдбата кървава – Тиранът взе ни!

Антеят наш – вай-верният войник!

Надеждите сияйно озарени

догарят без призивния му вик.

Ъглите на безсмъртните идеи

раздират крамоли и бурен гняв…

Съюзът земеделски кой ще вдигне –

Титан е нужен с огнени слова!

Антей и Бог – Везувий да изригне!

Любим водач, оратор и осанка…

Борба за всяка личност и паланка…

                      Йордан Борисов

В ПАМЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворения

АПОСТОЛЕ…

Апостоле, под портрета ти на сянка

днес много, много псевдобългари седят,

потънали в престъпна, тежка дрямка,

блажени сънища спохожда им сънят!

А други пък се мъчат в твойта рамка

/о, срам!/ над твоя образ да се извисят

и грачат като всяка черна вранка,

и правят опити и теб да опетнят.

И питам те, Апостоле, кажи ми:

ти мислил ли си, че след теб ще се родят

такива изроди неотразими,

които с дявола ще се сродят

и с пъклени дела неизброими

държавата за юдници ще продадат?!?

Харалан Недев

С ЛЮБОВ ДО СВОБОДАТА

Нагоре само ти вървеше.

Макар да бе отдавна на върха.

Но нашата душа държеше,

детенце, както майка, за ръка.

И след бесилото не спираш

нагоре да ни караш да вървим.

Бореца в нас да провокираш.

Но първо себе си да победим.

Да извървим и ние пътя,

по който до върха достигна ти.

Но не със злоба, с ум размътен.

С любов към Свободата се лети!

Тодор Билчев

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ

Когато февруари сняг натрупа

и бурята реве със злост навън,

рисува зимата картина –

бесилка с български безсмъртен син.

Зачуден спира вятърът и гледа –

не трепват ясните очи.

България изтръпнала и бледа

в робия тъне, пъшка и мълчи.

Докога, Родино, ще очакваш

нов Дякон в теб да се роди,

не е ли време да се позапретнеш

и не един, а с хиляди да ги родиш.

Години – вечност, винаги през февруари,

през фъртуни бурни, зимни студове,

като ехо от планинските върхари

за Свободата слиза Левски да умре.

                                     

Живка Танчева

ЛЕВСКИ

Теб майка те родила,

на народа син.

Ти всички ни зовеше, 

а беше един.

Бащината къща

тесничка била е,

а днес още никой

гроба ти не зае.

Бог ли те помоли

да му служиш вярно?

Народа твой в неволи

остави и в черно.

Дяконе, ти Левски,

кръста целувал с жар,

а България била е

твоя свят олтар.

По сокаци тесни

бродил си тогаз.

И бунтовни песни

пеел си за нас.

За народ поробен

млад живот дарил.

В часа си злокобен

Ти народа си любил.

Една звезда тогава –

знаме си сега. 

В нас ти жив остана,

а сам изгоря!

Милка Пешева

ДЯКОНЕ!

Сам дойдох пред теб да коленича,

за туй, че във сърцето си те нося…

Душата все във твоя свят наднича,

жив да е Духът ти, Бога прося!

Огънят ти бълва, не престава,

верую ти беше българската драма!

Слово имаш – пареща жарава,

Слушаме го и насита няма!

То не гасне – туй добре го зная,

защото ти не се побираш в рамка!

Виждаш ли на мъката ни края,

че народът от години нанка?...

Няма кой съня ни да прекъсне,

вярата му в бога да възкръсне,

та да види, че духът със вяра,

не попада в примката на Звяра

и не проси от друг милостиня,

и не губи от деди градено…

Горд народ е не затъналият в тиня,

а създателят на нещо възвишено!

Но му липсва Дякон да го води

с думи силни, като твоето слово,

за да чуе, че е имало войводи –

Свобода не идва на готово!

Днес няма с кой да те сравня,

а всеки с твоя лик се кичи…

Пред твоя гроб с венци, цветя

България коленичи!

                    

Петко Павлов

НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

За твоето залавяне, обесване,

за гроба ти, що никой не откри,

са писани и разкази, и песни,

легенди са измислени дори.

И аз не мога дума да добавя

към образа ти светъл, нито щрих.

Ще бъде вечно жива твоята слава

без моята песен и без моя стих.

Но ако аз за теб съм непотребен,

то ти за мен си тъй необходим

да продължа на времето по гребена

със твоя дух вовек неукротим.

Днес нужни са ми твоите очи,

да мога в упор грешния да гледам,

да го накарам в срам да замълчи,

щом пречка е за общата победа!

И кривиците всекиму да казвам,

но да сме пак в един и същи впряг,

да привлека за родната ни кауза

дори и него вчерашният враг.

И твоето тефтерче днес ми трябва,

в което си записвал всеки грош,

че аз броя стотинките за хляба,

а други плуват в блясък и разкош.

Жадувам днес за твоята република,

с мечтания от тебе висшеглас,

в която няма да сме само публика

без мнение и без реална власт.  

                            

Стоян Колдов

РЕКВИЕМ - стихотворение на Милка Пешева

Преходно време минава,

преходно време от дим.

Злото ни пак покорява,

съборило бащин комин…

Бродим слепи в застоя

с огради железни и гнет.

Падаме в сянка от зноя,

без да се вдигнем напред…

В прашните сухи полета

щурецът още немее.

Очакваме звездна комета

златни искри да разсее.

Кошарите още ни дебнат

от детство отминало, трудно.

Мъртвите учудени гледат –

пак време сурово и бурно.

Когато луната изгрее,

кървава, мрачна и зла –

вятърът тихичко пее

за мъртвите тук – без вина…

 

                    Милка Пешева

КОЗИРОЗИ, НО НЕ КУРИОЗИ - редакционна статия

 

СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ, В НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ГОДИНИ СА РОДЕНИ ЕДНИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

Алеко Константинов и Пейо Яворов се появяват на бял свят на една и съща дата. А. Константинов е роден преди 160 години на 1 (13) януари 1863 година в Свищов.

П. К. Яворов е роден преди 145 години на 1 (13) януари  1878 година в Чирпан.

Христо Ботев е роден преди 175 години на 6/18/ януари 1848 година в Калофер.

Родени под знака на съзвездието Козирог, тези велики творци също образуват едно ярко съзвездие в небосклона на българската художествена литература.

Интересно също е, че и тримата завършват трагично своя жизнен път. И то доста млади. Загиват от куршум, независимо от чия ръка и при какви обстоятелства е изстрелян.

Сътвореното от тях обаче надживява времето, устоява на всякакви бури и хули, за да вълнува читателите от всички по-късни епохи. Те тримата и днес са сред първите измежду вечните имена в българската литература, а произведенията им са все така  актуални, съвременни  и ненадминати. Преведени са на десетки езици по цял свят.

 ЛЗЗ

175 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ

ГЕНИАЛЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ПУБЛИЦИСТ И ПОЕТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

    

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“

 „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“

„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.“

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“

 „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

… “ Ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и националните разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, ние сме длъжни да го приемем с открити сърца, без да гледаме историческата вражда, която се стреми да ни разединява.”…

Христо Ботев

    Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина! Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия сват, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа…

Проф. Атанас Семов

ХРИСТО БОТЕВ

Двустранен дял животът ти поднесе:

поет да бъдеш и войвода храбър.

Ти съчета ги и в рояка звезден

тъкат ти ореол перо и сабя.

Ф. Мърквичка – чешки поет

160  години от рождението на АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн!...“                             

„Пази боже сляпо да прогледа!“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме….“

„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“                  

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

„- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“.

„Бай Ганьо пътува“

„- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“

„Бай Ганьо в Банята“

Алеко Константинов

145 години от рождението на ПЕЙО К. ЯВОРОВ

 ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

    Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов

СКРЕЖ - стихотворение на Надежда Цанева

Скреж покри дърветата.
Уморени заспаха.
Сняг заваля
и съвсем побеляха.
Някога тичах
под тях –
бях
с кучето си - лай и смях...

Днес съм сама.
Скреж покрива лицето ми –
снежинките стават сълзи...
Сълзите замръзват –
като сърцето ми. 

Заскрежена
и жадна съм,
осланена...

Сляпа капка -
вървя между преспите
и брезите –
бяла съм,
сливам се
с тях.

Затварям очи.
А снегът все вали и вали...
Както преди –
когато превръщахме
скрежа в звезди...

                                   Надежда Цанева

брой 4/2022

СРЕД БЯЛОТО БЕЗМЪЛВИЕ - стихотворение на Харалан Недев

Простор!

Планинска тишина!

Едно величие неизразимо

във бяла светлина

блести с вълшебство

несравнимо,

с кристална белота!...

Стоя опиянен

с очи просторите обгърнал.

Стоя безмълвен,

възроден и окрилен.

Природата с душа

прегърнал тоя хубав земен ден!

 

                     Харалан Недев

брой 4/2022