вторник, 24 юни 2025 г.

ЗА "ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА" НА КИРИЛ НАЗЪРОВ - рецензия на Габриела Цанева

ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА И КИРИЛ НАЗЪРОВ 

„Приказният град гора“ на Кирил Назъров – един от най-обичаните и четени класици на детската литература у нас, е първата книжка за деца на издателство gabriell-e-lit.

Щастливи сме, че нашият приятел, колега и редактор във в. „Литературно земеделско знаме“ и сп. „Картини с думи и багри“ се довери на издателството за поредната си среща с малките читатели!

Красиво илюстрирана от приятели-художници на автора, книжката излиза в началото на май 2025 г. като печатно издание с корица на Пламен Петров, художествен дизайн на Нина Христова и с консултант проф. Костадин Динчев.

Не за първи път пиша за поезията на Кирил Назъров – както за сатиричните му книги, така и за неговата лирика и стиховете му за деца. И трябва да призная, че най-голямото, поне за мен, предизвикателство е да надникна в света вълшебника, който води така умело диалога си с най-малките читатели и да погледна с техните очи пътечката, която им сочи!

Приказният град гора - автор Кирил Назъров

*

Още от корицата, книжката ни отвежда в приказния град гора!

Още с първите строфи елегантната поезия на Кирил Назъров твори картини и образи, които остават незабравими:

Пъстрее гората –
вълшебна отколе, 
очаква децата 
и есен, и лято,
и зима, и пролет.

Петстишната строфа, твърде рядка в българската поетична традиция, веднага грабва вниманието със своята разчупеност и освободеност; не прави изключение и римата – „отколе“/ „пролет“. Добър пример за всеки читател, особено за младия – как трябва и може да се борави с думите, за да се постигне лекота и красота на израза.

Тази лекота и красота присъстват и се усещат в цялата стихосбирка. Много са поетите, които умеят да боравят с римите – създават оригинални, интересни образи и метафори с думи, които формално са рими, но, макар да броят сричките, не успяват да уловят ритъма, асонанса и дисонанса в мелодията да словото.

При Кирил Назъров не е така – неговите стихотворения имат гласа на гората и вятъра, на ручея и вълните, чуваме в тях песента на славея, рева на жирафа с шал на врата, стъпките на заю и лиса в снега, полета на орела и осата, усещаме ласката на слънцето и любовта, която струи от всеки ред, който неусетно сме поели дълбоко в същината си.

*

Но целта на поета, който е приел нелеката мисия да пише за деца не се изчерпва само с това да постигне поетично съвършенство; не само да изгради естетическите критерии  на младите си читатели, но и да насърчи любознателността им:

Зоват ме чудните пътеки:
– Приятелю, по нас тръгни!
Из храстите, тревите меки,
скалите… Вредом надникни!

И това не стига – трябва да посочи деликатно и ненатрапливо най-важните, най-дълбоките ценности, тъй изхабени, за-хвърлени напоследък:

Запяват в хор безброй пътеки:
– Когато всякъде надникнеш,
ще опознаеш и навеки
земята родна ще обикнеш!

Много са уроците, които децата трябва да научат – не само за нещата и връзките между тях, но и за отношението ни към света и онези, които ни заобикалят; за отношението ни към основните права на личността и понятия, като свобода и вярност, идеал и любов. Всяко стихотворение идва със своето ценно житейско послание:

Но на Цвета туй помогна, тя разбра:
Чичопей не пее щом е в плен   
и далече от любимата гора!
Щом го пусна тя,
Птичето далече отлетя
и запя…

*

Добър, оригинален; но бих го нарекла и педагогически подход при структурирането на стихосбирката предлага познавачът на детската психика и интелигентност Кирил Назъров.

Почти всяко стихотворение води след себе си или следва гатанка в стихове, за която подсказва отговора:

Твойто бодро „Тра-та-ра…“
се разнася над селцето – 
в приказния град Гора,
а отеква ми в сърцето.

И гатанката:

Цял ден чукат върху клоните,   
ала не коват пирони те.
Чуй ги – чукат с чуден чук   
ту оттатък, ту пък тук…
Чукат от зори до здрач и
бързат горските ковачи…  
Не ковачи, а…/ичавлъК/

Самите гатанки също са изградени така, че отговорът идва с рима.

Така, малкият читател научава много за света, но и за стихията на думите, онези градивни елементи, които ще оформят начина на мислене, изразяване и вътрешната същност на личността.

Тук ще добавя, че графичното изписване на отговорите на гатанките също е решено многозначно и далеч не скучно. Виждате по-горе обратното изписване на думата; другаде, обаче, последното стихче завършва с многоточие, което чака римуван отговор:

В слънчев ден 
тя върви до мен.
Облак щом се зададе, 
в миг изчезва!
Но къде?
Някъде навярно нанка
моята немирна /С–-/

*

Композиционно, след въвеждащите в приказния град гора стихотворения и гатанки, следват четири раздела, посветени на сезоните – „Пролетничета“, „Ласките на лятото“, „Есенно пъстробагрие“ и „Вълшебства в зимната гора“.

И така, малчуганите могат не само да усетят цветовете и ароматите, топлината и дъжда, вятъра и припека, снега и мраза на годишните времена, но и да научат за цветята и животните, които се пробуждат и засповат, които живеят и общуват с природата през всеки месец и сезон.

За най-малките – идват на помощ илюстрации и снимки, които показват онова, което казват стиховете.

Пристрастна съм – като читател и почитател, като издател…

И все пак – без съмнение, пред нас имаме една книга за деца, която ще обогати душата и съзнанието на всеки малък читател, а на по-големите – ще подари истинска наслада от четенето на поезия – звънка, ясна, чиста, стройна и красива!

На добър път!

Габриела Цанева, 

в. "Литературно земеделско знаме", бр. 2/2025

сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2025

сряда, 18 юни 2025 г.

РОДЕН КРАЙ - стихотворение на Стефан Стамов

РОДЕН КРАЙ

 

Мой роден край,

любимо Средногорие,

населено от горди синове.

Ще спре ли някога, не знам,

на властници окото

тревожно да се взира в теб?

Мой беден край,

ограбван от султани и слуги

на чужди господари.

Едно не знам…

Ако над родната страна

настане робски мрак,

 настанат робски дни,

ти пак ще се възправиш за двубой.

И колкото по-злобен е врагът,

ти толкова по-силно ще ухаеш

на рози и барут!

 

                  Стефан Стамов

петък, 13 юни 2025 г.

НАРОДЕН ТРИБУН - стихотворение на Живка Танчева

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

01.03.1879 - 14.06.1923 

НАРОДЕН ТРИБУН

                   На Александър Стамболийски

 

Ръце издигнал си високо,

от тях струят поток лъчи,

разпръскваш славата далеко

и караш всичко да мълчи.

 

Заслушани в словата дръзки

сърцата тръпнат от възторг,

за пръв път толкова човешки

да видят своя идол горд.

 

Да видят бъдещето ясно,

което ти им подари,

в словата твои толкоз властно

с победна сила да гърми.

 

С една искра разпръсна мрака

там, дето беше пустота,

показа пътя, който чака

човешкия триумф в света.

 

Живка Танчева

понеделник, 9 юни 2025 г.

102 години от убийството на Александър Стамболийски

 

102 години от убийството на Александър Стамболийски

01.03.1879 - 14.06.1923

ВЕЛИК ПАТРИОТ И ДЪРЖАВНИК



 ЯНИНИ ГРАМАДИ

„За някогашна чудна Яна

легенда чудна пазят вековете,

а за  нов юнак – чутовен, знаен

легенда нова

пълни вековете…“

 


Животът, делото и смъртта на Александър Стамболийски наистина се превърнаха в легенда.

Колкото, каквото и да говорят днес всевъзможни всезнайковци, Стамболийски си остава сраснат с народ. Неотделим от народа. Един от най-добрите български държавници.

Целият си съзнателен живот той отдаде на борбата за доброто на своя народ. Без остатък, без капка колебание. Властта за него бе средство за борба за народно добруване.

Реформите, които провежда по законен път и които днес доста „историци“ се мъчат да омаловажават и отричат, имаха безспорни резултати. Тези реформи дадоха земя на стотици хиляди бежанци от поробените краища на Родината ни; спасиха народа от безмилостните ограбвачи-прекупвачи на селскостопанските произведения; осигуриха възможност на хиляди български деца да се учат; прокараха стотици километри  пътища; дадоха училища  и вода  на десетки села и градове; позлатиха българския лев и още, и още, и още…

Всичко това беше от полза не само за селяните, а за целия български народ. За Родината ни.

Някои от реформите не бяха проведени проведени успешно до край, защото ги провеждаха хора, засегнати от самите реформи.  Те ги забавяха, саботираха. Всички засегнати от реформите се озвериха, сдушиха се и се събраха в една глутница. И нататък историята е известна…

Борецът за доброто на народа загина като мъченик. И стана легенда. И народът запя песни за него: „Заплакала е гората,

гората и планината,

заради Стамбол войвода…“

И ще пее през вековете народът. И ще идва да скланя глава на Янини грамади. Да почита незабравимия Александър Стамболийски!

ЛЗЗ

неделя, 8 юни 2025 г.

РИЗАТА МУ КИРЛИВА - афоризми на Павлина Петкова

РИЗАТА МУ КИРЛИВА

...

Ризата му кирлива, а всичко било му по вода.

...

С лакти се бори, но колене охлузи.

...

Водя монолог със себе си – вътрешният ми глас мълчи.

...

Въздух под налягане е, а тежест си придава.

...

Главата му олися не само на косми, но и на мисли.

...

Не бъди състрадателен – от слабостта ти се възползват.

...

Мястото си знаеш, но друг на него седнал.

...

Тоя дето духа не пълни паницата.

 

Павлина Петкова, брой 2/2025

понеделник, 2 юни 2025 г.

БОРБА - стихотворение на Христо Ботев

 

2 ЮНИ – ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

БОРБА – стихотворение на Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“

Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те бият
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Христо Ботев

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри“

*

Днес сирените вият.

И мълчим – минута време… Животът замира – дори пътното движение спира.

И всички мълчим – нали това най-добре умеем да правим.

След сирените ще дойде парадът…

Ще маршируват –
строени в редици войници –
пред висшите политици.

А те тържествено ще гледат някъде през камерите, които ги снимат…

Уж през времето,
уж към вечността –
те, най-временните.

На ред е тържествената проверка, която ще установи липсата на „геройски загиналите за свободата и независимостта на България“ (нали и техен ден е днес)… Но, „геройски загиналите“ – за каквито и да било идеали, отдавна липсват.

Ще дойде и зарята… Нали е празник.

Площадите ще заприличат на дворове, огрени от фойерверките за рождения ден на местните новобогаташи…

И гражданите ще празнуват – хубавото време, идващото лято, гълчавата наоколо.

И никой няма да си спомня Ботев – нито как е живял, нито за какво е умрял; нито словото му.

Защото, ако помним Ботев; ако помним поезията на Ботев – светът ни щеше да е различен.

редакционен коментар на сп. "Картини с думи и багри"

събота, 31 май 2025 г.

ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА - поезия за деца Кирил Назъров

 

ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА – поезия за деца на Кирил Назъров


„Приказният град гора“ на един от най-обичаните и четени класици на детската литература у нас Кирил Назъров е първата книжка за деца на издателство gabriell-e-lit.

Щастливи сме, че нашият приятел и редовен автор и гост редактор в сп. „Картини с думи и багри“ се довери на издателството за поредната си среща с малките читатели! Красиво илюстрирана от приятели-художници на автора, книжката излиза в началото на май 2025 г. като печатно издание с корица на Пламен Петров, художествен дизайн на Нина Христова и с консултант проф. Костадин Динчев.

ДЕТСКАТА РАДОСТ В ГОРАТА ИЗВИРА

Пъстрее гората –
вълшебна отколе,
очаква децата
и есен, и лято,
и зима, и пролет.

В гората безкрайна
таят се, деца,
незнайни и знайни
прекрасни, омайни
безброй чудеса.

Сърничката плаха
потропва с копита,
за поздрав ви маха
и птица с крилата
от клонка извита…

Личат из ровинки
еленови стъпки,
блестят боровинки,
алеят малинки,
белеят се гъбки…

Цветенца красиви
и ягоди диви
подобно звезди
изгряват свенливи
край бистри води.

В гората вървете
без страх и умора,
че те – зверовете,
че те – враговете
се плашат от хора.

Ухае на сладост,
подухва зефира…
И детската радост,
и вечната младост
в гората извират!

Приказният град гора - Кирил Назъров

ПЕСНИ ЗА ВСИЧКИ

Заран грейне ли зората,
радостта ми е голяма.
На разходка из гората
тръгваме със мама двама.

-Слушай славеите, мамо,
колко сладко пеят само!
За кого ли пеят те?
-Пеят те за теб, дете!

-Пейте, славеи любими,
пейте сладкопойни птички!
Вредом по света да има
песни прелестни за всички!

Приказният град гора - Кирил Назъров

ГАТАНКА

Денем, вечер, призори
ще го чуеш из гори…
Не е знатен хубавец,
но е най-добър певец!
-Отгатни, за смях не ставай?
-Птичката се казва /С…/!

ЧИЧОПЕЙ

Цвета на главата все ми пей:
-Тате, улови ми чичопей!
Сутрин-вечер сладко да ми пее,
с чичопей се весело живее!

Колко труд се иска:
скрих капана
сред гората близка
и го хванах!
Цветето от радост като писна!
Настани го в клетка писана.
Но затворен в нея
спря да пее Чичопеят.
Не помогнаха молби цял ден…
Но на Цвета туй помогна, тя разбра:
Чичопей не пее щом е в плен
и далече от любимата гора!
Щом го пусна тя,
Птичето далече отлетя
и запя…

Приказният град гора - Кирил Назъров

ОРЕЛ

В простора синкав се издигаш,
в широки кръгове се рееш.
Дори до облаците стигаш,
от ярките лъчи сребрееш.
А привечер, летецо смел,
ти пак се спускаш в планината.
Мечтая като теб, орел,
да покорявам висината!

Приказният град гора - Кирил Назъров

ГАТАНКА

На риба той прилича,
но вода не го привлича,
не диша със хриле.
Лети високо със криле
над балкан, море, поле…?

/теломаС/

В ГОРАТА ИМА И ЗЛОДЕИ

В приказния горски град
броди страшен звяр зъбат.
Зъби трака, вредом тича…
Вълк свиреп се той нарича.
-Аууууу – страхотно вие!
Но не се плашете вие!
Вярно, има зло сърце,
все му се яде месце,
ала ще яде тояга,
ако вдън гори не бяга!

Приказният град гора - Кирил Назъров

Кирил Назъров

илюстрации – художници, приятели на поета

из „Приказният град гора“, Кирил Назъров, изд. gabriell-e-lit, С., 2025


съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"