петък, 15 март 2024 г.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ - ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ - сатирична миниатюра на Бодил Розин

 СИТНИ-ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ – ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ

 

Първи април е денят на шегата, на лъжата. Та къде на шега, къде на сериозно се казват някои истини, полуистини и пр.  Макар че най-добре е да си кажем истината, по-възможност цялата. Колкото и да е горчива, а за големите лъжци и нелицеприятна. А те са и многобройни, и много лъжливи.

„Колкото повече, толкова повече“ – казваше дълбокомислено Мечо Пух. Тази мъдра констатация на милия герой от едноименната книга на Алън Милн илюстрира най-точно социалната картина на съвременното българско общество.

През последните десетилетия у нас колкото бедните стават по-бедни, толкова богатите стават по-богати. Колкото повече забогатяват, престъпници, корумпирани, политици, управленци, олигарси и прочие грабители, толкова повече народът върви по низходящата градация на обедняването: бедни, по-бедни, най-бедни, пенсионери и т. н….

Управляващи и политици изброяват все важни неща, които наистина би трябвало да се случват, а засега си остават мираж… Но въпреки всичко продължават с обещанията.

Не би трябвало да са толкова спокойни, без да са направили нещо реално за подобряване живота на хората.

Както почти винаги вече повече от 30 години, немалко българи все очакват с надежда появата на нова партия или политическа формация, за която биха гласували. Така е и сега. Но каква ще бъде новата формация? В каква посока ще иска да поведе България?... Все важни въпроси, които нямат отговор. А може би отговорът е кратък: от трън та на глог!

Българинът е доказал, че вярва на лъжци, просто иска някой да го залъгва със светло бъдеще, с всякакви обещания-илюзии. Като че ли не може без управници, които да го лъжат. Вече се изредиха няколко такива популистки формации, които говореха това, което народът иска да чуе. И се добираха до Парламента и властта.  Те отидоха в небитието, но се появиха нови със същия облик. Лъжат хората по време на предизборните си кампании. Те ги избират, без да се замислят. А изберат ли ги, овластените  веднага започват да ги лъжат с други лъжи. Кой ли не лъга наивния българин: видни партийни и комсомолски дейци, тайни и явни ченгета от бившата/и настояща/ Държавна сигурност, бивши царе и царедворци, лъжепатриоти и лъженационалисти, лъжедемократи…

Докога ще продължи това време на лъжи, надлъгване, прелъгване?!…

Не ми се ще да вярвам, че то ще продължи толкова дълго, че ще доведе до унищожаването на България!

Но… засега няма изгледи да се озаптят лъжците и процесът на обедняване на народа и обогатяване на престъпниците, групировките, олигарсите, партиите…

Та не се учудвайте, когато срещнете обикновен гражданин и на въпроса ви как е, той ви отговори с думите на Мечо Пух:  „Не съм много как!“ Както няма да се учудите и ако някой от непрекъснато забогатяващите олигарси и прочие бандити ви отговори също с думите на Мечо Пух: „На този свят има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед…Това са две гърненца с мед!“

Бодил Розин, брой 1/2024

петък, 1 март 2024 г.

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ – статия на Маргарита Нешкова

 

145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

01.03.1879 – 14.06.1923

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражание. Тя се проявява в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха. Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата“, е смелост рядка в летописите на историята.“

                                    Никола Петков

*

Роден на 01.03.1879 г. в китната Славовица, живял в Царска България, един от най-смелите последователи на Васил Левски за „чиста и свята република“ – политик и държавник, поет и публицист, убит по най-жесток начин на 14 юни 1923 г. Неговото сатанинско убийство е сравнявано с убийството на Юлий Цезар – велик пълководец и държавник, записал името си в световната история. Сравняван с Цезар, бих казала – „българският Цезар“, но много по-велик от Римския, защото мисията на неговия живот е пример за миролюбие, хуманност и обич към род и Родина, към Човека. Трибун и общественик, политик и държавник, носител на силния български ген…

За зла участ на българите и България, нейните велики синове имат съдбата на Христос: Васил Левски, апостолът на българската свобода – обесен от османците; Христо Ботев, гениалният поет, повел чета за борба с османската тирания – убит в Балкана; Алеко Константинов, писателят заклеймил дребнодушния продажен сребролюбец и нагаждач, политическото недообразовано парвеню…, /а колко много Ганьовци има и днес и те не са само български патент/ – убит в Царска България; Никола Петков – обесен от комунистическата Народна република България…

*

Оръжието, с което  Стамболийски се бори със злото е словото – вербално и писмено. Той е ярък журналист. Първата си дописка публикува през 1899 г. във в. „Земеделска  защита“.

От 1902 г. е в редакцията на в. „Земеделско знаме“, а от 1904 г. е редактор на Съюзния орган. Неговото писмено слово е апел за създаване на земеделски сдружения и движение с цел просвета и пробуждане на селячеството в защита правата на селския труженик и смела критика на корумпирани „политически мекерета“ и т. н. Пише уводни и обзорни статии, коментира и анализира, води политически полемики.

Александър Стамболийски развива, разширява и формира идеите и теориите на Земеделския съюз като ги облича в принципи – оригинални и самобитни. Той е не само идеолог на земеделско сдружаване, но и архитект на БЗНС като политическа организация, която да бъде защитник на икономическите интереси на цялото общество, не само на земеделското съсловие.

*

Така, като съсловия, той разглежда обществото като цяло. Съсловия, които се подкрепят в името на общото добруване, а не като класи, воюващи помежду си.

И тези идеи се възприемат от целия български народ. В структурите на земеделските дружби ще срещнем имената на лекари, учители, инженери, хора на просветата, културата и изкуствата и т.н.

И те не остават само като ефимерни пожелания, а когато вече е начело на дървата започва реализирането им, за справедливо разпределение на обществените блага, за хуманно отношение към Човека във всички сфери на обществения живот – здравеопазване, просвета, икономика, селско стопанство  и т. н.

*

През краткото управление на БЗНС се приемат много демократични закони и се правят редица реформи, като:

– Аграрната. Тя поощрява кооперирането. Свързана е със създаването на стокова борса и прекъсва паразитното обогатяване на прекупвачите, което дава тласък на развитието на стопанствата и приемливи цени на пазара и за най-бедния потребител. Подпомагат се от държавата средния и дребния производител, което естествено е неприемливо за най-едрия капитал и едрите земевладелци с над 300 и 500 декара земя, чиято земеделска собственост се ограничава. Създава се Поземлен държавен фонд чрез които се оземляват безимотни селяни и български бежанци от Тракия, Македония и Западните покрайнини.

– Със „Закона за трудовата повинност“ се увеличава българската армия. Задължават се младежи, включително чиновници и военни да се включат в полагането на безвъзмезден труд, в полза на обществото, за строителство на пътища, училища, болници, читалища, обществени сгради… И в най-малките села се строят училища. Въвежда се безплатно здравеопазване и образование.

– Данъчна реформа, която  отменя натуралния десятък,  срещу който през 1900 г. в Добруджа и на други места се провеждат масови бунтове и брожения.  Въвежда се подоходното облагане и др.

– Реформа в Банковото дело. Позлатява се българският лев.

– През 1920 г. България е приета в Обществото на народите. И още, и още…

*

Само за 20 години начело на БЗНС и по-малко от 3 години самостоятелно управление, Стамболийски успява да я наложи организацията като непреходно политическо присъствие, като извор, от който пият и какви ли не тъмни субекти, и въпреки кариеристичните им подбуди, толкова време не успяха да я омърсят.

През краткото управление приетите демократични закони отварят път на икономически подем, които дава и възможност да се изплащат огромните репарации наложени на България като страна загубила войната. Близо столетие по-късно по подобие на БЗНС и в други страни се създават селски партии с подобни програми. Европейската политика потвърждава като полезно сдружаването на работещите в земеделието и кооперативното дело, подпомагането на дребните и средни земеделски производители.

Засегнал интересите на шепата богаташи и царедворци, разчитащи на царската воля да се доберат до властта за облаги, Александър Стамболийски след военен преврат на 09 юни 1923 г. е  убит по най-варварски начин, но неговата смърт е един велик физически край. Когато му съобщават за преврата, той се намира в Славовица,  където работи по изготвянето на Републиканска конституция.

Предупреждават го, че ще бъде убит и негови доверени хора предлагат да го изведат от страната, но той категорично отказва и остава при народа си, в родината, за разлика от “велики” комунистически лидери, които се възползват от ситуацията и се обявяват за водачи на въстаналия народ. След потушаването на въстанието „величията“ хукват през границата… В историята остават  безсмъртни думи на Стамболийски пред кончината на Александър Димитров, убит по-рано от същите „добродетели на народа“: „Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга“.

*

И този народ, който и сега някои намират за малодушен, заспал, непробуден, отдавна се е пробудил, но след комунистическите репресии все още страхлив да проговори, не забравя своите добротворци. Той толкова ги обича, че ги превръща в легенди и пее песни за тях.

Такава легенда е Александър Стамболийски – поетът, журналистът, общественикът, политикът, държавникът, за който Франческо Нити, италиански държавник и историк през 1925 г. пише: „България е страната на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.“

Маргарита Нешкова, в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024

неделя, 18 февруари 2024 г.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворение на Христо Ботев

 176 години от рождението на Христо Ботев

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачиш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

                                     Христо Ботев

 

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Христо Ботев. Вероятно е написано към края на 1875 г. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

 

сряда, 14 февруари 2024 г.

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН - поезия

 

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ

Има такава любов,
родена край извора чист,
от погледи нежни.
От изгрев лъчист,
родена в Балкана,
сред тучни ливади
и безкрайни поля.

Родена по тлаки и седенки,
по сватби и сборове
и по комшийски беленки,
във млади туптящи сърца.
В погледи пламенни,
в чисти и ведри лица –
Има такава любов!

Любен Томов

ВЪПРОСИ

Питаш ме, защо те любя –
отговори точни нямам.
И да печеля и да губя,
обичта е храм за двама.

Питаш ме, защо те искам –
отговори ясни нямам.
И ме връхлитат мрачни мисли,
че това е тест за дама.

Питаш е и пак ме питаш –
дишам и заради теб живея.
В нощите и в дните скиташ,
а аз те чакам пак на кея!

Стефчо Василев

ГЛАСЪТ НА ЕВА

Сърдечен, звучен райски глас
по телефона ме събуди
и в утринния летен час
ме плисна с цвят на пеперуди.

Часовникът за миг поспря,
за миг, с търпение изстрадан,
че много дни очаквах тя,
сърдечно да ме изненада.

Дали бе обич то – не знам,
или бе шепот от нагона,
но от подобен глас Адам
от рая нявга бе изгонен.

Отказа се от него сам
и този свят с любов зачева.
Без рая можеше Адам,
но не и без гласа на Ева.

Кирил Божинов

ПО ВЯТЪРА ПОЗНАХ…

По вятъра познах, че вече идваш.
Парфюмът ти ме лъхва изведнъж.
По песента на славея и бръшляна,
по люшналата се на хълма ръж…

По вятъра познах, че ще те видя.
По залеза поруменя от свян.
По шепота на капките в герана,
по тръпката на кръшния ти стан.

По вятъра познах, че пак ще дойдеш.
Немирникът не даде ми покой!
Така припряно блъскаше вратата,
гласът му чувах, жалбата: “Не стой!”

И полетях като стрела по пътя,
ръцете си в прегръдка да плетем…
На никого не ще те, блян, отстъпя,
чела не ще пред завист да сведем!

Пенко Керемидчиев

ЛЮБЕНЕ С ВЯТЪРА

Съблечи ми душата,
до голо я съблече
и аз ти позволих.
За миг не се поколебах,
когато дръзко в нея влезе
и риза крепостна разкъса.

Новородена, чувствах се спасена.
Отново вярвах в без началото
на всичките начала.
Ако това е Любовта, не е ли тя
до болка беззащитната фиеста,
с която ти и аз сме сътворени?

Покълнали пшеничени зърна,
от нивата Господня. Мигновение…

Дарина Цветкова

МОЯТА ЛЮБИМА

Моята любима, мила,
излъчва нежност, доброта.
Очите й череши живи
светещи зеници – красота!

Мила, мила и чаровна –
енергия с вълшебна сила
прелива в моята душа.

Където и да бъда пея,
за нея мисля и живея.
Моята любима, мила,
вълшебна сила е стаила.

Манчо Йончев

НЕБЕ, ПОКРИВ И ПЪТ

Любовта е бездънна. И без покрив е тя.
Тя душата ми пълни с нежни слова.
И очите и пълни с образа твой.
Тя покой не признава, нито застой.

Любовта звездолика в мене живее –
не е тъжна, самотна, тя за тебе копнее,
тебе вижда насреща, дори когато
я застигне покой и светкавичен блясък.

Любовта е в сърцето, в душата, в очите.
Тя върви редом с мени и за тебе се все пита.
Търси пътя към теб и надежда тя търси,
ти за нея небе си, и покрив, и път…

Райна Минкова

ЛЮБОВ И ВИНО

Видях те! Н масата остреща
чаша с вино вдигна и така
покани ме на първа среща,
на първа, ала пламна любовта.

В стомаха пърхат пеперуди,
в очите мълнии огнени искрят.
Във валса втурнахме се като луди
и водопади от вино течът…

Наливам пак и пак да пием
вино и обич, жадни за наслада
с целувки телата да покрием,
опиянението да ни е награда.

Дори на нашите години
живот ни два любовта.
Чашите да горе напълни ни!
Наздраве! Любов и вино, ръка в ръка!

Рени Арсенова

МОЛИТВА

Чуй Боже моята молитва,
че нося рана от стрела,
когато любовта ми литва
нагоре с влюбени крила.

За Обич истинска се моля,
каквато аз сама ще дам
и пак сърцето си ще стоя
на жертвено-любовен храм.

За теб до брачното ми ложе
ще свети обредно свещта
и всичко свято ще положа
да бъде чиста Любовта.

О, Боже, обред ще ти дам,
пази Любовния ми храм!

Дора Дякова

ЛЮБОВТА

Душите са й дом и я има
в толкова различни времена.
Приказно-чудата и незрима,
след пълнолуние посяла семена…

Сломява канари, сразява воли.
С дух от птица по-крилат.
Не вехне щом искрено се моли.
Всеки пристан й е близък и познат.

Засята сред човеци и сред твари,
за всички – доброта е и надежда.
От враговете сторила другари –
глухите да чуят; сляп – проглежда!

Маргарита Нешкова

подбор Маргарита Нешкова

бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024

събота, 6 януари 2024 г.

ГЕНИЯТ - стихотворение на Йордан Борисов

 176 години от рождението на Христо Ботев

ГЕНИЯТ

 

„Аз мислено го виждах на тоз връх,

прострян и тръпен..

и от устни бледни

да схвана исках сетния му дъх,

да чуя стон последни.“

         Иван Вазов

 

Хоругвоносец, гений и поет –

Родината повика неговия стих.

И грейна най-сияйният куплет –

Светликът дивен на епичния жених.

Той двайсет бисери ни завеща,

Омразата на роба към врага до смърт,

Борба – за свята чест и Свобода,

Околчица – най-божият ни земен кът!

Тъга – родена в българско сърце!

Елегия – що приживе бе сам изпял!

Величие – събрало горести, печал!

 

                                  Йордан Борисов, брой 1/2024

петък, 26 май 2023 г.

КАМЪЧЕТАТА НА МАРГАРИТА НЕШКОВА - рецензия на Кирил Назъров

 Маргарита Нешкова е известна като талантлива авторка на гражданска, социална, лирична поезия и проза. В цялото ѝ творчество присъства  както съвременната действителност, така и живота на обикновените трудови хора през недалечното минало – стремежите, вълненията, болките и страданията им. Преобладаваща тематика и проблематика в нейното творчество е съвременната българска действителност – тъжните  картини на разруха и опустошение, на грабеж и безнаказаност, на социална несправедливост… 

С новата си стихосбирка „Камъчета“ поетесата изненадва приятно читателите с хумористично-сатирични стихотворения и епиграми.

В нашето забързано и динамично време кратките форми във всички литературни жанрове навлязоха на мода: късите разкази, фрагментите, миниатюрите и пр. в прозата; размисли по различни теми и проблеми  в публицистиката; кратките стихове, епиграмите и афоризмите в сатирата…

Хубав пример в това отношение си остават великолепните „Ситни, дребни като камилчета“ на Трифон Кунев.

По принцип сатирата изобличава лични и обществени слабости, недъзи и пороци с цел отстраняването им. Тя може да бъде остра, бичуваща… Сатиричните творби могат да не са толкова смешни, дори въобще да  не са смешни, но са изобличителни. Художествените средства за изобличението може да се степенуват – от леката ирония  до  злъчния сарказъм. 

В този дух са хумористичните и сатирични стихове и епиграми на М. Нешкова Те  осмиват, атакуват и заклеймяват човешки пороци, уродливи явления в нашата действителност. Осъждат ги. Сатиричните  камъчета на авторката най-често са насочени към изобличаване на най-натрапчивите недъзи на нашето време: корупция, стремеж към лично облагодетелстване, безхаберие, морална деградация, политическо лицемерие и хамелеонство, безскрупулни боричкания за власт и надпревара за трупане на пари и богатства…

Ето само няколко примера:

РАБОТОДАТЕЛ

Бъдете
тъй добри –
работете
без пари!

ОПОНЕНТИ

Пред камерите
ще се плюем адски.
Останали сами – ще се
прегърнем братски.

х  х  х

Всякаква деморализация
някои наричат демокрация.

РОМСКО ВЪЗМУЩЕНИЕ

Защо ни укоряват
и напразно вдигат врява?
Имаме си убави дечица –
цяла броеница…
Учим ги на труд:
да тършуват там и  тук
из чанти и джобове
на бабички, на блейки
из трамваите, по пейки…

х х х

Подготвя се за депутат –
стегна торбите
с лъжите…
И даже сложи феса.
Все на някой ще хареса.

х х х

Севдалина,
моя слънчева любима,
ти защо потърси друг?
Малко ли ти бе, че имаш
моя мъжки груб юмрук?

Такива са сатиричните стихове в „Камъчета“ на Маргарита Нешкова.

Пожелаваме успех на новата книга, а на авторката – да не изоставя сатирата и с още по-силни сатирични камъчета да уцелва точно виновниците за недъзите в нашето общество.

Кирил Назъров

събота, 25 март 2023 г.

ЧОВЕК – АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ХАЙКУ В САЩ - редакционен анонс

Пред читателя е антология на българското хайку.

Поетите, които са написали тези произведения, се разделят доста ясно на две групи: тези, чиято кариера се е състояла предимно през двадесети век, и тези, които са писали предимно през двадесет и първи.

Случайно или не, аз и Джим Кейшан участвахме в основаването на Българския хайку клуб през 2000 г.: точно на разделителната точка и на двете групи. Първата група пише хайку преди влиянието на интернет; хайку дейността на втората група е до голяма степен белязана от него.

Характерно за първата група е, че имат по-малък достъп до информация за хайку; може би затова са подходили към формата с пълна авторска свобода, както е обичайно в литературата, независимо от литературната форма. Втората група, от друга страна, проявява ориентация, породена от излагането на интернет. Практиката на тази група е доминирана предимно от хайку културата, съсредоточена в английския език.

Всяко изкуство и литература служи за изразяване на идеи, включително хайку литературата. Когато избирах стихотворения, основната ми задача беше да разгледам тези идеи и да ги подбера въз основа на тяхната оригиналност и емоционална дълбочина. Постоянно имах предвид двата критерия, вече определени от Башьо: „поетична истина“ и „допълнително значение“ (метафора).

Когато определях формата на хайку се придържах към основния стандарт за културен обмен, предписан от Между-народната P.E.N.: „всички форми са универсални, всички култури са равни“. Което означава, че смятах за хайку форма от 5-7-5 срички със задължително спазване на институцията на „поетичен лиценз“, която позволява на всеки автор да адаптира формата към своите изразителни нужди.

Ясно е, че японските културни стереотипи, като senryū, kigo или shasei не могат да бъдат решаващи при разглеждането на българското хайку, особено след като тези стереотипи не са част от дефиницията на хайку в Япония, а повече или по-малко представляват естетически тенденции, характерни за различни културни политики (например senryū изобщо не съществува в епохата Башьо, kigo е маргинална техника и дори самият термин haiku произхожда много векове по-късно).

Колекцията включва 75 автора, представени с по едно хайку. Възрастта на авторите варира от 14 до 80 години, докато времето за създаване на определени хайку е около 1200 години (благодарение на едно хайку, изключително важно, но повече за това – по-късно).

Бих казал, че тази сбирка с българско хайку ясно откроява трите най-ярки характеристики на българските автори, а именно анимизъм, митология и традиционализъм, а веднага след това въображението и живописността на израза.

Българската култура, подобно на японската, е „култура на сърцето“.

В този смисъл българското хайку се различава от това, което обикновено смятаме за „западно хайку“, т.е. хайку, което е продукт на една рационална култура. Трябва също така да се отбележи, че България е най-старата съвременна европейска държава – основана през 681 г. от хан Аспарух – и българският народ и нация са творци на култура: кирилицата, създадена в утробата на ранносредновековната българска държава, която се простира на три морета, се използва днес от около 250 милиона души по света, които говорят предимно славянски и тюркски езици.

Затова не е изненадващо, че „език“, „азбука“, „писмо“ и „йероглиф“ са чести теми на българските хайку поети. Това са все черти на българската култура, които намират място в българското хайку и които го правят специфичен, а може би и място от особен интерес в днешното международно хайку.

 

Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.

— хан Омуртаг (822)

 

Повърхностните критици, склонни към стереотипно мислене, не успяха да видят в хайку на този владетел трите идеи, които са присъщи на хайку: безкористност, прераждане и кръговрат на времето.

Това хайку е забелязано в известния Търновски надпис от поета Димитър Стефанов. Пътят му до днешните поети беше сложен: първо беше написан (изсечен) на древен български с руни върху кожа, след това преведен на гръцки („lingua franca“ от онази епоха) и издълбан в камък, и накрая преведен от гръцки на днешния български.

Щастливото обстоятелство, че е запазен е, че е написан от владетеля, така че е могъл да бъде изсечен в камък. Не знаем колко подобни записи върху кожа са изгубени. Интересното е, че в днешния български език той има 17 срички.

За първи път публикувах това хайку (на английски) в началото на века в един от първите броеве на японското списание Ginyu. В днешната българска литература има две форми: като 5-7-5 от Димитър Стефанов и като свободна форма от Едвин Сугарев.

 

Седем пъти дявол и седем пъти бог* –
отрова от лютиче потича по мъха
на средната линия на тялото ми

            —    Венелина Петкова

*Популярна българска песен на Васил Найденов.

Изразът и понятието гендай хайку (съвременно хайку) идва в България с 83 години закъснение, но българските поети пишат хайку, които по своя дух и характер са пълен еквивалент на най-добрите японски гендай поети. Символната плътност на хайкуто на Венелина Петкова много напомня на известното хайку на Канеко Тота и като че ли споделят една и съща емоция:

 

Японска слива цъфти в моето езеро:
синя акула плува навсякъде, сянката на тигър до нея
през градината толкова черна.

— Тота Канеко

 

В пантеона на българските хайку поети природата е върховно божество, а официалната църква е само рамка, в която се проявяват религиозните идеи. Много често обаче единението с природата няма нищо общо с официалната идеология на църквата. Въпреки това е интересно да се разгледа взаимовръзката между религиозните стереотипи и преклонението пред природата в българското хайку. Следните три хайку показват прекрасно тази връзка:

 

Пеперуда
прикована с карфица –
нова Голгота

             Димитър Стефанов

 

пълнолуние
бухалът на църквата
с ореол

                    Людмила Христова

 

Коледа
Луната дава половин пита
на самотници

                    Даниела Симеоновска

 

За разлика от западния хайку поет, който по правило се ограничава до индивидуалната си реалност, като единствена реалност, българският хайку поет като цяло няма такива ограничения. Ето защо хайкуто на българските хайку поети често е космогонично и по правило митологично. Митологичното измерение ще разпознаем в хайкуто на четиринадесегодишната Дария Георгиева, Силва Парушева поставя като свой поетичен фокус континентите, а хайкуто на Стефан Гечев е едно от любимите ми в този сборник:

 

ако погледна тъмнината
с празна усмивка
ще видя ли себе си?

            Дария Георгиева

 

Континентите
са корабокрушеници
в сълзата на Бога.

                 Силвия Парушева

 

Когато
камъните се събудят,
как ще се оправдаем?

                Стефан Гечев

 

Също така проявите на колективен дух са често срещани сред българските хайку поети. Оставям по-подробен преглед на този важен аспект за по-задълбочен и по-дълъг анализ и тук изброявам три интересни хайку само като пример:

 

Изричам думи
от устата на хиляди
предщественици,

             Никола Стойчев – Жнеполен

 

стара черга
езикът
на няколко поколения

             Зорница Харизанова

 

Стрела да метнем
сърцето на водача
да оживее.

                  Елена Диварова

 

За българското хайку остава много недоизказано. Надявам се този кратък преглед да бъде насърчение за читателя.

 

Димитър Анакиев, съставител

*

Това е първото масово представяне на българското хайку пред световната общественост.

Съставител и редактор на антологията, както и автор на предговора е Димитър Анакиев.

Редактор на американското издание е Джим Кейшиан. Ангологията е издадена на английски език в два формата – електронна книга и печатно издание, които ще се разпространяват и ще бъдат достъпни на „книгомашини“ по целия свят от най-голямото издателство в света за хайку и сродни форми на английски език: Red Moon Press, Уинчестър, Вирджиния, САЩ.

Сред представените творци, освен цитираните в статията, са вече познатите на читателите на в. „Литературно земеделско знаме“ Веселина Башова, Габриела Цанева /в ред. колегията на вестника/, Димитър Анакиев, както и известни български автори, сред които Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Елисавета Шапкарева, Лъчезар Селяшки, Петър Чухов, Рада Москова, София Филипова и много други.

Има идея по-късно да се осъществи второ, българско издание, което да включва 100 български хайку творци от различни поколения.

ЛЗЗ

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2023

в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2023