Скреж покри дърветата.
Уморени заспаха.
Сняг заваля
и съвсем побеляха.
Някога тичах
под тях –
бях
с кучето си - лай и смях...
Днес съм сама.
Скреж покрива лицето ми –
снежинките стават сълзи...
Сълзите замръзват –
като сърцето ми.
Заскрежена
и жадна съм,
осланена...
Сляпа капка -
вървя между преспите
и брезите –
бяла съм,
сливам се
с тях.
Затварям очи.
А снегът все вали и вали...
Както преди –
когато превръщахме
скрежа в звезди...
Надежда Цанева
брой 4/2022
Простор!
Планинска
тишина!
Едно
величие неизразимо
във
бяла светлина
блести
с вълшебство
несравнимо,
с
кристална белота!...
Стоя
опиянен
с
очи просторите обгърнал.
Стоя
безмълвен,
възроден
и окрилен.
Природата
с душа
прегърнал
тоя хубав земен ден!
Харалан Недев
брой 4/2022
На премиерата на Алманаха „Под лъчите на слънцето“ ми подариха три поетични книжки в издаването на които има пръст нашата уважавана колежка Дарина Цветкова - член на Съюза ни от самото му учредяване, сега и председател на Художествено-творчески клуб – Зверино. На две от книжките тя е редактор, а това са: „Изповед” на Стефчо Василев и „Пъстро герданче“ на Иванка Колева. На третата книжка с поетична проза – „Абсурдите на новото време“, от Иванка Гьонова е направила компютърната обработка.
„Абсурдите на
новото време“ е седмата книга на Иванка Гьонова, родена през 1948 г. в с. Очин дол, община
Мездра.
Живее в с. Зверино, където е и член на ХТК „Факел“. Творбите ѝ са пропити с ярка гражданска позиция и протест – актуална критика на днешния агресивен ден, на самозабравилите се управници, на войната:
„Няма как да нямаме проблеми,
ще си ближем цените солени,
за единия хляб насъщен
ще тича всеки ден намръщен,
че политиците си имат друг интерес –
власт, пари…
Земята може в огън да гори.
Избори им дай –
ще се надбягват до безкрай!...“
„На всичкото отгоре – и война,
жестока, братоубийствена
в съседна нам страна….“
„Потоци от изплашени хора,
отчаяни търсят спасение….“
„Украинците са богат и борбен народ.
Трудно се унищожава вяра и род….“
Авторката не крие, че е живяла преди промените добре и
съвестта й е чиста, защото на никой не е сторила зло. В книгата е отделила
много място на нейни роднини, приятели, съграждани от Зверино като Иванка
Драганова, Христина Цветкова, Борис Кръстев и др.; на Костадинка Иванова от гр.
Мездра, на бай Георги от с. Лик, на мама Божка от гр. Пловдив и др.
„Пъстро герданче“ на Иванка Колева е единствената й за сега стихосбирка. За Колева Дарина Цветкова споделя: “Иванка е един много добър човек: отзивчив, милостив, състрадателен и най-вече весел. Тя не изпада в отчаяние в трудни ситуации, а се бори да ги превъзмогне. Винаги е готова да откликне и помогне и на друг човек в беда, затова е и незаменим другар… Има доста стойностни, бих казала, знакови за нея стихотворения.
И четем:
“…има истина една –
България е най-красивата страна!
Няма по красива
от българската ни шевица,
Няма по-игрива
от българската ръченица.
Преселени от някъде в света,
България втори дом зоват.
Възхваляват нашата земя,
играят нашите хора.” /”Българка”/
* * *
„Горда съм,
че името на Ботевата майка нося,
и по български се трудя, а не прося.
Гордея се със българската ръченица
и на Добруджа със златната пшеница,
песни български, че пея
и в прегръдките на Стара планина живея.
Горда съм,
че българка съм се родила,
родолюбието на дедите наследила.“
„Изповед“ от
Стефчо Василев е втората му
поетична книга. Той е роден през 1952 г. в с. Игнатица. Живее и твори в с.
Зверино. Стихосбирката се издава със спонсорството на община Мездра.
Стихосбирката е сърдечна, интимна любовна изповед; звучна и тъжна лирика за
упадъка на българското село, в която очарователни природни картини и хора с родолюбив дух, като този на автора, носят
вяра и оптимизъм, че българският земен рай ще се възроди отново.
Цитирам:
„Зимен вятър пак мъгли подкара
и на конче с тях играй,
аз се връщам от далеч, забравен
и прегръщам роден край.
Спи гората с оредяла шума,
през баирите се спуска мрак…
Връхлетя ме мисълта куршумна:
Ах! Не е тъжен тоз шубрак!”
“Сянка в небесата – облаци безспир.
Залюля се гъста, горска шир…
Птиците лудуват в утринния полуздрач
и дочува се отнейде песен на косач.
В клоните развени вятърът играй –
край, ти мой, забравен, мой обичан край!“
На добър час и на тримата автори, в тяхното дръзновение и
творчество! Здраве и късмет…
Маргарита Нешкова, брой 4/2022
195 години от рождението на Петко Р. Славейков
17.11.1827 – 1.07.1895
Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново.
Петко учи в местно килийно училище, а после – в Свищов в прочутото училище
на Васкидович и Христаки Павлович.
На 16 години вече учителства в родния си град.
За да изрази недоволството на българското население от гръцките владици,
написва сатиричното произведение „Прославило се Търново със славни
гръцки владици“, в което остро ги изобличава. Творбата сериозно разбунва
духовете в старопрестолния град. То става повод да бъде преследван от гръцките
владици, където и да се установи. Възрожденецът обикаля почти цяла днешна
северна България като даскал, разпръсквайки светлината на просветата и
културата. Навсякъде върши общонародна
работа – събира фолклорни материали, просвещава населението и т. н. Това изиграва
голяма положителна роля за запознаването му с бита, езика и фолклора в различните области на
страната. Обиколката му в различни краища допринася за дейността му като
фолклорист и строител на българския език.
Петко е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и
Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Петко Рачов Славейков е основоположник на българската възрожденска
литература и публицистика. Първите му книги са издадени през 1852 година
– „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“. Като творец върхът на неговия гений е поемата
„Изворът на Белоногата”, в чиято основа е народно предание. Тя е написана през
1873 година и самата чешма, на която е кръстено произведението, съществува и се
намира в покрайнините на град Харманли.
Петко Славейков е и първият български автор на басни, като превежда и
адаптира към българската действителност чужди автори. Възрожденецът е незаменим
и със своята издателска дейност. Огромна и много важна е работата му по
списването и издаването на всички вестници, поддържали духа и волята за свобода
на българите. Негов е сатиричният вестник „Гайда“ (1863-1867 година), най-авторитетното
и широко разпространявано издание на Славейков е вестник „Македония“. Първият
му брой излиза през 1866 година. През 1872 година е спрян от властта след
публикацията на статията „Двете касти и двете власти“, а самият му издател е
арестуван. Издава двата вестника по време на престоя си в Цариград, заедно със
списанията „Читалище“ (1872 – 1873 година), „Звънчатий Глумчо“ (1873 година) и
„Костурка“ /1874 година/, първият хумористичен вестник
„Гайда“, първото списание за деца „Пчелица“, първото списание за жени „Ружица“…
Той е един от първите преводачи на Библията, преводач на Езоповите басни.
Славейков е първият новобългарски
поет-лирик, автор на стихотворения за деца, педагог и учител, фолклорист и
познавач на цялото ни народно творчество, като специално внимание отделя на
пословиците и поговорките, които събира през целия си живот. Той е изключителен общественик, дейно участва
в борбите за българска Екзархия. След Освобождението заедно с Петко Каравелов
създават Либералната партия, ненадминат
оратор. Бил е председател на Народното събрание
(1880) и министър в няколко правителства.
Едно от най-популярните произведения на Петко Славейков е поемата „Изворът на белоногата“, написана през 1873 г. Образът на Гергана е събирателен образ на българката. В него е концентрирана силата на духа ѝ, обичта ѝ към родината, към родния край, към родителите и любимия Никола, към красотата на българското село. Поемата събира всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.
Петко Рачов Славейков е виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, както преди освобождението, така и след възстановяването на българската държава.
Кирил Назъров, брой 4/2022
125 години от рождението на Асен Разцветников
Роден е в с. Драганово, Великотърновска област на 2.11.1918 г., в семейството на учител. Завършва гимназия във В. Търново и право в Софийския университет.
Асен Разцветников е надарен със самобитен поетичен талант. Започва да пише
стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“. Първата си
стихосбирка „Жертвени клади“ издава през 1924 г. Тя отразява Септемврийските
събития от 1923 година.
След септемврийските си балади, поетът преживява криза, в която се отразяват
разочарованието и неговата болезнена свръхчувствителност. Подобна криза
преживява и след 09.09.1944 година. Като изход от мрачните предчувствия и черни
мисли Разцветников започва да пише за деца и през 30-те години на миналия век
се отдава предимно на творчеството за деца. Издава няколко книги с гатанки,
стихотворения, залъгалки и приказки. Става любимец на малките читатели.
Изявява се и като отличен преводач от старогръцки, френски и немски език. Широката култура, яркият поетически талант, неговата етичност и деликатност в отношенията правят Асен Разцветников една от най-значимите фигури в българската култура. Но по времето на политическа партизанщина и натрапване на литературната посредственост той е недооценен.
Кирил Назъров
СВЕТАТА НОЩ
Тиха нощ, свята нощ!
Спи покрит с пъстър пош
младенец златокъдър и свят,
а над него родители бдят.
Спи Ти, скъп младенец!
Тиха нощ, свята нощ!
Пръв овчар тъмнокож
чу как вред над повя, планини
чудна ангелска песен звъни:
Божий син се роди!
Тиха нощ, свята нощ!
Божий син, светъл вожд -
твойта ясна усмивка в нощта
ръси мир и любов над света.
О, Спасителю благ!
Йозеф Мор
Превод: Асен Разцветников
Поклон пред Вас, будители народни,
пазители
на българският дух.
На
Вас дължим години благотворни.
Събуждахте
заспалият ни слух…
На
Вас дължим слово, памет, вяра,
оцелели
в трудност и беди,
че
Вий рушихте иго черно,
нерадост,
тъмнини…
Поклон
пред Вас, будители достойни,
учители,
апостоли, светци…
Любен Лалев, брой 4/2022
ПЕТЪР ИЛИЕВ е роден на 27 октомври 1927 г. в с. Згориград, Врачанско. Произхожда от бедно селско семейство. Висше образование завършва в гр. Свищов – „Стопански и социални науки“. Учредител е на З МС в родното си село, а като член на Областното ръководство на Младежката организация – Враца спомага за учредяването на множество младежки земеделски организации в областта. Тази си активна дейност продължава и след 1944 г., за което получава и своето наказание… След промените членува в БЗНС – Н. Петков и в Съюза на писателите земеделци от самото му учредяване.
СЪБУЖДАНЕ
Насреща
гърми водопада
от
снежните луди води
и
чувствам, как дишат прохлада
планинските
здрави гърди.
Събуждат
се сънни горите,
от
дългия тягостен сън,
заслушани
във висините,
ще
звънне ли пролетен звън?
Раздра
се сребристата риза
и
тих ясен ден затрептя,
и
с радост огърлици наниза
от
слънце, мечти и цветя.
Петър Илиев брой 4/2022
