сряда, 16 юни 2021 г.

ИЛЮЗИИ, ИЛИ? - стихове на Габриела Цанева

Дъждът измива всичко –

и калните отрови на деня,

и цветните прашинки

от крилата на пчелите,

и тичинките в ирисите ти –

усмихват се,

уханно-жълти,

разпръскват се –

сред капките безоки

и падат като звън

от счупени стъкла.

И падам –

капка от капчук,

потъвам

в прашната земя –

една оплождаща целувка,

една мечта…

 

Дъждът измива всичко –

и черното на вчерашния ден,

и бялото на липсващото утре,

и твоето лице,

обрало паяжинни светове

мъждиво свети,

примамва ме

към някаква устойчивост,

която се изплъзва…

 

Габриела Цанева

сряда, 2 юни 2021 г.

КЪМ ПОЕТА - стихотворение от Пенко Керемидчиев

Мълчи ли гневната ти лира,

разбий я, направи я прах!

Камшик вземи и не подбирай –

гърми, поете, нямай страх!

Над правдата ти се изсмяха,

на знамето изляха кал.

Със бедните се подиграха,

за гладните не ги е жал.

О, колко мъченици клети

броят последните си дни…

Скрижали – писани завети –

къде и кой ще съхрани?

Ти нова правда и спасение

със лирата си огласи!

Бичувай страх и примирение –

с кръвта си пак ни извиси!

 

           Пенко Керимидчиев

петък, 14 май 2021 г.

СЪДБА - стихотворение от Йосиф Петров

112 години от рождението на Йосиф Петров

СЪДБА

Пожарът стихна. Почерня гората.

И всичко в нея опустя.

Една орлица дълго в небесата

над мъртвата гора летя.

 

Пищеше тя над жалните дървета,

от мъка биеше с крила

и търсеше на своите орлета

изпепелелите тела.

 

Пастирче бях и тъжната картина

аз дълго гледах вкаменен.

Едно безгрижно детство в мен изстина,

една мечта умря във мен!

 

Години прелетяха оттогава,

аз раснах мълчалив и тих

и на живота в гъстата дъбрава

гнездо домашно си извих.

 

Но с бомбен трясък връхлетя войната,

в миг разруши ми всичко тя.

Което някога видях в гората

жестоко мене сполетя.

 

Години отлетяха оттогава,

аз скитах, тъжен и нерад,

и на скръбта във живата жарава

изпепеля животът млад!

 

Косата посребря. Като орлица

тъжовна мисъл все витай

над гроба скъп на моите дечица,

във моя свиден бащин край!

 

1951 г.

                    Йосиф Петров

понеделник, 10 май 2021 г.

ПЕСЕН - стихотворение от Живка Танчева

Взех светлика на звездите,

на зората прелестта,

дух и дързост на орлите,

лебедова красота.

И със тях света обходих.

Где не скитах, где не бях?

Слънчеви земи пребродих,

смях и радости събрах.

И сега ги разпилявам

със дъха си, с песента,

вечната любов прославям,

слънцето и младостта.

Казваха ми – ти си луда,

ти не си от този свят, –

но за радост и почуда

не поглеждах аз назад!

С полъха на развигора

и човешкия си стих

от разплаканите хора

не една сълза изтрих.

 

          Живка Танчева

вторник, 27 април 2021 г.

МОЩЕН ДУХ И ЯРЪК ТАЛАНТ - 155 години от рождението на Пенчо Славейков - редакционна статия

    Пенчо Славейков е  първият български поет, номиниран за Нобелова награда.   

    Роден е на 27.04.1866 г. в гр. Трявна - пети син на  възрожденеца Петко Рачев Славейков. Опознал е страната със скитанията на своя баща като учител в Стара Загора, Търново, Сливен, Казанлък, София… От 1881 г. до 1885 г. семейството му живее в Пловдив. Нещастен случай тук през 1883 г. (заспива на пързалката и част от тялото му се парализира) принуждава подвижния, жизнерадостен Пенчо до края на живота си да се движи с бастун, да говори със затруднение, а дясната му ръка да трепери.

    От 1892 г. е студент по философия в гр. Лайпциг (Германия). Шестте години тук са време, през което усвоява  немската литература и култура. Запознава се и със западноевропейската литература. Владее няколко езици, някои от които и писмено.

    Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Ю. Тодоров съставляват знаменитата четворка на популярното в миналото списание „Мисъл“, издавано от д-р Кръстьо Кръстев.

    Утвърденият поет и ерудит е бил директор на Народната библиотека в София, а  една година е директор  на Народния театър. Член е на Българското книжовно дружество (учредено през 1869 г. от Марин Дринов в гр. Браила – Румъния), преименувано през 1911 г. в  Българска академия на науките (БАН).

    Вярна  спътница и другарка в живота на Пенчо Славейков е поетесата Мара Белчева.

    През 1888 г. е отпечатана дебютната му стихосбирка „Момини сълзи“.  Стоян Михайловски се отзовава ласкаво за нея. А Иван Вазов пише от Одеса: „Аз прочетох с наслаждение „Момини сълзи“, дето блика струя от толкова нова, игрива и нежна поезия.“

    През 90-те години на 19 век излизат още две негови книги: „Епически песни“, книга първа (1896) и „Блянове“, епически песни , книга втора /1898/. През 1907 г. издава „Епически песни“ – подбор от двете книги.

    В лирическата стихосбирка „Сън за щастие“ (1907) преобладава лирична нежност, задушевен копнеж, несбъднати блянове: „Ни лъх не дъхва над полени“, „Капчици дъждовни“, „Спи езерото“, „Докле е младост златно слънце грей“…

    През 1910 г. е отпечатана антологията „На острова на блажените“. Тук са включени: „Кулата край морето“, „Самоубиец“, „Сто двадесет души“, „Псалом на поета“, „Катунари“…

    През 1911 г. излиза сборникът с преводи на Пенчо Славейков „Немски поети“. През същата година започва печатането на първите три части на „Кървава песен“ – най-крупното  епическо произведение на поета.

    Писал е и много литературно-критични статии, рецензии, отзиви...

    Умира на 28 май 1912 година в Комо Брунате (Италия) на 46 години. Там е на лечение, неизменно придружаван от вярната му приятелка Мара Белчева, съпруга на убития Христо Белчев - министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов. Погребан е в църквата на селото, а през 1921 година (преди 100 години!), по време на управлението на земеделското правителство с министър-председател Александър Стамболийски, костите му са пренесени в София и погребани в софийските гробища.

понеделник, 26 април 2021 г.

КЪМ НЕСДРУЖЕНИЯ - стихотворение от Сергей Румянцев

 94 години от убийството на Сергей Румянцев

КЪМ НЕСДРУЖЕНИЯ

            Селяко, братко мой…

 

Ти искаш ли отново да настане

робия и неволя за селяците,

тогаз върви без страх и колебанье –

иди при тях, иди при народняците.

 

Ти искаш ли да дойдат пак на власт

народните убийци и джелатите

от Русе и Владая – там върви тогаз,

иди при тях, иди при демократите.

 

А искаш ли ти родната ни колесница

да не излиза нивга на мира из релсите,

тогава ти ела и нам подай десница –

ела при нас, ела при свойте братя – земеделците.

 

Ела при нас, при своя беден брат по име,

при своя брат по радост и печал –

ела при нас, та общий враг да победиме

и да догоним своя идеал.

 

вторник, 6 април 2021 г.

ПРОЛЕТНА КАРТИНА - стихотворение от Иван Селановски

Вървя през полята и слушам:

на воля засвирил кавал –

мелодия чудна – въздишам,

обзема ме нежна печал!

Нивята - вълшебни талази

от вятър гальовно повял

и сякаш са свежи букети –

за гледка такава копнял!

Вървя и във унес съзирам

картини от дишаща шир

и дивните багри разкривам,

пленен от безкрайния мир!

Със златния залез в полето

едрее припламнала ръж

и звезден поток от небето

проблясва след пролетен дъжд!

 

                 Иван Селановски