петък, 31 август 2012 г.

90-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ - репортаж от ВАСИЛ КАЛФОВ

Всички членове на дружбата на БЗНС в село Васкево, обл. Кюстендил, се събрахме, за да почетем 90-годишния юбилей на нашия съидейник Здравко Соколчев.
Кой ли не го познава, къде ли не го знаят в Кюстендилския край, като предан и безстрашен войник на БЗНС?! Малко са думите за добрите му дела, за смелите му постъпки – от ранно детсво, та до днес!
Един живот-роман, на един голям човек.
Колко стръмни сокаци из горски паланки, колко долища, тъмни драки, колко безсънни, тъмни, безлунни нощи, колко мизерия, болка и глад, колко бой в милиционерските мрачни зандани, обиди сред влажни стени... и всекидневната смърт се озъбва от телените огради на лагерите...
За какво беше всичко?
Да, всичко това е било в името на една велика идея – идеята на Българския земеделски народен съюз!
Нека тази идея да я носим – господа и приятели, съидейници... народе!

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, СЪИДЕЙНИКО, ЗЕМЕДЕЛЕЦО! ЧЕСТИТИ 90 ГОДИНИ!
Бъди ни жив и здрав, бай Здравко! Бъди ни за пример още дълги години! Ние, всички земеделци от нашия роден Кюстендилски край те поздравяваме и ти казваме – имаме нужда от теб!

Областно настоятелство на БЗНС-Кюстендил
Общинско настоятелство на БЗНС-Кюстендил

Сей, земеделецо!

Морен орачът на нивата спи,
двата му вола облизват го жадни,
сънува водата и... пий, пий, пий,
с кучето вкупом отмаряха гладни.

В зори ще хвърли златното семе,
ще пусне браздата в угара чер.
Денят горещ е, няма и време,
че трябва да свърши до залеза, зер?!

Конят към къщи развява грива,
чакат го там децата, жените...
Хвърлил е семето в своята нива.
Дано да му чуе Господ молбите.

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ЕПИГРАМИ-ЧЕРВЕНУШКИ - епиграми от ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

Клевета след клевета
превръща ангела във сатана.
* * *
Не раждат се поети
в комфортни кабинети.
* * *
Не е борец за идеали
човек, що кичи се с медали.
* * *
Някои тълкуват демокрацията,
като послушание на нацията.
* * *
Нашата родна „демокрация” –
гавра с българската нация.

"Епиграми-червенушки", Петко Згалевски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

четвъртък, 30 август 2012 г.

ЕПИГРАМИ от КИРИЛ НАЗЪРОВ

ПРОГНОЗА

Народът ни ще продължава
да обеднява –
това е ясно като две и две –
дорде ни управляват
не мозъци, а вратове!


ПРАНЕ НА ПАРИ

-Ах, най-подир успях:
парите си изпрах! –
викна виден бизнесмен.
-И аз – промълви Моята персона –
бях си ги забравил оня ден
в джобчето на панталона!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ПОЛИТИЧЕСКО МАХАЛО - сатира от АТАНАС ЛИЧЕВ

Ту наляво,ту надясно
всичко това нам е ясно!

От Лиловата стратегия -
пострада наш'то поколение.

От леви и десни приватизатори,
от нагли и алчни комбинатори!

Сега Махалото е с обратен ход
и Бе Се Пе-то прие нов подход!

Властта от ръцете на сегашните
да премине отново във „нашите”!

Народът вече го е казал -
„Верующите са блажени!”
А на нас – блазе ни?!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

сряда, 29 август 2012 г.

ПИТАМ СЕ - позиция на АНА ВАСИЛЕВА

В догарящия залез търся справедливостта и си мърморя непрекъснато – защо, защо, защо...
И питам се:
1. Кой предложи и наложи определението „РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА”.
Това, според мен значи смачкани, унищожени психически и физически хора, които в най-добрия случай предизвикват жал за преживяното от тях... Дори за техните деца и внуци  много рядко са авторитет, много рядко получават и от тях уважение и преклонение. Къде по-бойко звучи „АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА”! Човек застава мирно пред такъв борец, слуша и изпълнява даже и ненареденото му, за да докаже колко е верен и предан на властта.
Питам се, защо вместо „РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА” не се наложи названието „ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ РЕПРЕСИИ НА ДЪРЖАВАТА”? Пълноводна, спокойна река, в която ще се вливат в бъдеще забързани силни и буйни поточета.
2. По чия идея и сценарий е създадена и работи, вече колко години, КРДОПБГДСРСБНА?
Какви средства са изразходвани за тази дейност – заплати, хонорари, материална база, техника, оборудване... Какъв е резултатът и кого ползва, кого облагодетелства?
Защо се търсят и обявяват досиетата на хора, преминали през лагери (ТВО), затвори, ДС, изселвани по политически причини, изключвани или недопускани до университетите? Защо не се отворят и прочетат досиетата на онези, които са доносничели за тях и чиито доноси са станали причина за натикването им в лагери, затвори, ДС... за изселването им, за изключването им... за отнетото им бъдеще?
Питам се... и зная, че тези въпроси са част от моята автобиография и от биографиите на много хора като мен, притихнали пред догарящия залез, които не искат да ги отнесат в отвъдното.
Ще дочакаме ли отговор?
Ана Василева,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

МАЛКО ФАНТАСТИКА - позиция на СТОЯН КОЛДОВ

Може ли БЗНС да се изправи и да стъпи здраво на краката си?
Личното ми мнение е, че това може да стане по два начина.
Единият начин е: преданите земеделци, които ги боли за Организацията ни, по места да се съберат в една дружба. Ние най-добре се знаем кой колко е земеделец и защо е в тази Организация. Ако трябва да си стиснем ръцете, да си простим за някои казани думи и да тръгнем напред. Та нали с много от тях бяхме по лагери и затвори. Други по принуда бяха направени земеделци към БКП за пред външния свят, но много от тях след възстановяването на БЗНС-Никола Питков веднага се вляха в майката организация. Това е единият начин, който не зная защо не тръгнем да го осъществяваме, а слушаме разни вождове, които гледат повече към депутатските столове?!
Вторият начин е фантастичен. Но все пак ще го кажа. Защо като умни същества вождовете на отделните групички от БЗНС не се вразумят – да загърбят личните си вождистки амбиции, да се съберат на една кръгла маса? Само че там ще трябва по принуда да седнат гърбом към нея, за да не се гледат, защото толкова се оплюха през годините, че по лицата им има следи от мръсотии. Та казах да се съберат всички отцепници /няма да изброявам имената им, защото земеделците до болка ги знаят/, да организират един конгрес, на който да се избере ново ръководство. Но в новото ръководство да не влиза нито един от тези на масата, защото се разбра, че вече 23 години те допуснаха разрухата на 100-годишната Организация на Ал. Стамболийски, на Гемето и на Никола Петков.
Конгресът е силният вариант, но за да се постигне, всеки от главните този път трябва да постъпи умно, мъдро и отговорно! Ала като ги познавам добре, смятам че това е чиста фантастика. Обаче всеки от тези вождове, който не прави нищо за възстановяване авторитета на БЗНС, поражда съмнение сред редовите членове, че той е внедрен да руши.
Това е, приятели! Не забравяйте, че ние ги избираме.
А сега по места сами решавайте.
Но БЗНС трябва да го има!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

вторник, 28 август 2012 г.

Я НЕ СЪМ ОТ ЦЕНТЪРА - разказ от ВЕНЕ РАНГЕЛОВ

Случи му се на Цако Фукарата и той да се обръсне за Св. Неделя. Не беше никакъв каприз, а чисто и просто зажени се балдъза му Даца, щерката на Ане Щъркливият от село Беренде. Та що било от това, тя си се жени както всички жени, ама нали е балдъза на Цако, това е цело събитие за него. Омъжда се балдъзата му, сестрата на жена му Вута.
Както е редно, Цако си имаше всичко за такъв ден – да се представи пред хората: хубави жълти щивли, зестра от тъста му. Е, те бехя малко поизносени, затова и зестра станаха, но да се представи пред хората – добри беха, джанъм. Но Цеко имаше и друг мираз: шугавата коза – тя беше чипкава и малко млеко даваше, затова се отърси от нея дедо Ане, лиярката овца, на която оставаше за стрижене неколко косъма на гърба, като главата на постриган игумен и дурлестата свиня, която прасеше едвам по три прасета. А не трябва да се забравя и магарето с прочутия му инат и целата мрака. Него само сирищничкият циганин Дуро можеше да подкара, когато се заинатеше, ама много скъпо ставаше за дядо Ане – цял петел трябваше.
Цако имаше добър панталон – зелен, но беше малко късичък, с широки крачули и отвъртен задник. Палтенцето му беше прилично – малко тесно, но в него беше като дебел фелтфебел, но кой ти разбира от военна музика на село – той ще стои в него, нема пенюги да вади. Шапката беше у ред – черна – цилиндър, малко големка, но вестници има Славе Дзурленко, алваджията, той от тия вестници за халвата ще заеме един вестник на Цако да подпълни цилидрото. А ризата, ризата тя беше рядка с дванадесет кенара, удвоена у сто. Всичко имаше Цако – да се представи пред хората, да не усрами бъдещият му баджанак, но трябваше да се обръсне...
И отиде Цако Фукарата при Станчо Шушумигата, бръснаря, запъна се като магаре на прага и рече:
- Ей, нашенци, можеш ли и мене да одереш на две, на три?
- Саче, саче. – отговаря му Шушумигата. – Нека този юнак, да свърша с него.
Разминаха се на бръснарската врата бръснарят и небръснатият. Влезе Цако Фукарата в бръснарницата и бръснарят хвали обръснатия:
- Бре, ашко съм, такъв юнак като този, рядко съм виждал! Обръснах го без сапун. Седай и кажи как да те бръсня – със сапун ли искаш, или без сапун.
Почеса се Цако по челото, поглади брадата, а то – брада ли е като брада – четина за четка... „Да каже – със сапун, ще излезе, че е слаб, нещо недостоен, па край на краищата, откъде разбира каква е разликата – със и без сапун, неговата брада чат-пат стрижеше Кьосе Трепката”.
- И мене като оня юнак – без сапун! – заповеда Цако на бръснаря.
Добре, седни. – и облече му Шушумигата един стар балтон, върза му един някакъв пешкир на гушата, сграбчи бръснача и застъпи полите на балтона така, че ако иска да стане, да не може. И започна да бръсне на сухо. То не беше бръснене, а стъргане: прах се вдигаше от Цаковата брада, както когато се стърже четина свинска – нещавена кожа за цървули, посипана с пепел. Пърщеше пустият му бръснач, като че ли някой стърже с ноктите по кюнец от кофтор. Пот течеше от Фукарата и само помръдваше, но Шушумигата натискаше здраво полите на балтона. Не беше за мирисане около тях... Току дигнал ръце във въздуха Цако, както богомолците в пустия и изрева:
-Стой бре, нашенец, спри да видим защо реве този вол на комшиите, да не би и него да бръснат без сапун!
Почервенело лицето на Фукарата като чукундур, ококорил очи като настъпена жаба – по лицето му течаха ред сълзи, ред сополи, задъхал се като риба на сухо.
-Комшу, молим те, аз не съм от този център като този, дето го бръснеш без сапун. Сложи ми малце сапун, аз съм от околните села...

Вене Рангелов
„Нашенски случки – и весели и тъжни” – разкази, изд. „Фльорир”, София, 2002 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

понеделник, 27 август 2012 г.

ДНЕС И УТРЕ пред читателите - рецензия на МИТО ПЕТРОВ за книгата на Искър Шуманов

Колко е бедна нашата емиграция откъм художествени произведения! За голямо съжаление, тук не дойдоха стари, опитни поети и писатели. Младите, останали като деца без родители, се лутат в тъмната емигрантска нощ и търсят морална подкрепа, търсят човек, който що-годе да е запознат с писателстването, за да им помогне...
Младият и талантлив журналист Искър Шуманов представя пред читателите най-хубавите си литературни работи – разкази и фейлетони, които озаглавява с лаконичното, но изразително „Днес и утре”.
Авторът вниква в душите на своите герои, направлява ги до онзи момент, в който те, в разговори помежду си, разкриват напълно пред читателя своите мисли и действия. Поместените работи могат да се разделят на три групи. Първата – страданията и лишенията на народа ни в поробена България. Именно тези разкази и фейлетони са най-многобройни. През епичната борба на опозицията много млади и стари проявиха нечуван кураж кураж и себеотрицание. Характерен пример в малкият герои Мишо. Подслушал разговора на родителите си, той се решава да изпълни трудната задача - да занесе бюлетините. Мишо е готов на всичко и макар и още малък, той воюва с твърдостта на големите.
Друг типичен малчуган е Възкресенко. Учителката Парашкева, надъхана комунистка, чрез заплахи се опитва да го накара да промени името си. Възкреоенко е изключен от училището и поема пътя за друго село. Политическият терор в България е отразен най-добре в разказите "Забравеният бъдник'", "Неговата новогодишна честитка", "Дядо Минко знае баща си” и други.
Ще посоча някои от вълнуващите моменти в книгата. „Стоица затаи дъх и дори чу как снегът хрупаше под краката им. Когато стигнаха замръзналото корито на реката, двама изостанаха малко. Три изстрела процепиха ледения покой на долината. Първият падна. Двамата отидоха до него, счупиха леда и... После с бързи крачки се запътиха към селото."
Съдбата на прогресивните студенти, техният протест срещу издевателствата са описани в разказа "Неговата новогодишна честитка”. Преминали през лагерите. след това закарани на строителен обект в столицата, където чак през декември работят на студ и мраз, тяхната вяра в утрешния ден не отслабва. Терорът се усилва, но тайните „петорки” работят. При арестуване на Караджата един от петорката подписва, след дълги изтезания, декларация и точно срещу Нова година се самообесва. Особено драматичен е моментът на срещата на другарите му с изстиналия вече труп.
Искър Шуманов има зорко око. Той не е изпуснал и други комунистически престъпления спрямо народа. За тях говорят „Магарето Сталин", „И кочовете дават мляко", „Дядо Минко знае баща си", „Милка Йорданова пее"...
Кьм втората категория разкази спадат онези, които третират емигрантската действителност. Чрез подбрани изразни средства, авторът е съумял да нарисува по-ложителните и отрицателните герои в емиграция. Възрастният емигрант чичо Мито е един от тези герои. Умислен, вечно вглъбен в себе си, той чувства безкайна и неизлечима мъка по родния край. Там са очите и мислите му, там е и гробът на сина му. И един ден чичо Мито си тръгва обратно за България, но на границата пада убит. С пестеливи изразни средства е нарисуван образът на този скромен бълзарин. "На шестия ден полицията пусна новината: Мито Равненлията убит близо до българската граница. В джобовете му намерили само една снимка на младеж и оронено жито." И по-нататък: ''А, ба, аз все мислех, че този човек не беше чист" - коментираше общественикът” - един младок, който обичаше да политиканства в лагера. „Нищо не си мислил” - пресече го Спас. Той сигурно е поел към родината да си търси живеца човекьт."
И накрая - към третата група разкази спадат онези, в които се говори за бъдещето, за Утре.
В „Татунчо и неговото параходче" авторът е дал два образа на емигранти - и двамата доктори, служили в миналото на нацистите, а днес стороиници на „новото”. Те са врагове на всичко прогресивно и нямат друга цел в емиграция, освен да забогатеят. По цели дни и нощи Татунчо крои и прекрорва по какъв начин най-бързо да се сдобие с пари. Параход, паракод... Сънува той, че пристига на Варненското пристанище. Мимоходом авторът засяга някои основни въпроси. „Да, частна собственост и демокрация. Никой не ви отрича правото на собственост върху стоката на парахода... Та демокрацията повелява разпределението на това, което сте докарали от Америка - Живеем в изключителни времена, Татунчо. Въпросът е как да се спаси този изстрадал народ."
Общо взето, книгата на Искър Шуманов е добра, стилът - на висота. Би трябвало само героите да бъдат по-задълбочено разработени. Но това е само мнение.
"Днес и утре'' заслужава да бъде прочетена от всеки емигрант. Има какво да му хареса и какво да научи.

Мито Петров,
„Моята МЛАДЕЖКА БОРБА” – публикации във в-к „Младежка борба”, 1956-1962 г., Париж,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

неделя, 26 август 2012 г.

ЩЕ БЪДЕМ - стихотворение от МЕТОДИ НОВЕВ

Ще бъде пролет, ще цъфтят цветята.
Ще кацне лястовица в родна степ.
За нов живот пробужда се
земята
и аз
ще дойда пак при теб.

Ще бъдем най-щастливите, любима!
Повярвай - розите ще разцъфтят
,

а буйна пролет е след тежка зима,
сърцата в нега ще се потопят!

На Витоша по цветните поляни
ще гоним пеперуди кат деца.
В прегръдки си ще паднем
запъхтяни
със светли
румени лица!

А слънцето щом в златен прах залезе,
на Люлин в приказния хубав
скат,
ведно
със витошкия хлад щ
е слезем

във столичния светъл град...

пролетта на 1959 г., затвора в  Пазарджик,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

събота, 25 август 2012 г.

РИТЪМЪТ НА ЛЯТОТО - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Как безразлична да съм днес, когато
дайрето дръпва циганското лято,
куп ветрове танцуват по снагата ми
и август ме залива с благодата си.

Как да стоя сама като обречена,
като съм гъвкава вълна от слънцето облечена
и гроздов сок се влива в мойто тяло –
новородено, тръпнещо и като пяна бяло.

Как да се моля в църквите смирено,
щом мойто лято не е победено.
И сливам аз камбанен звън със песен
извиращ, сладък ритъм, далеч от всяка есен.

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

сряда, 22 август 2012 г.

ЧУДЕСА - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Дъждовна от облаци-думи,
изронвам се - грозд самота,
дъгата ще грейне срещу ми,
едва след тъгата, едва...

Но щом заприиждат реките
на смели, добри чудеса,
родени от болката, питам -
не се ли родих от дъжда?

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

неделя, 19 август 2012 г.

ДЪЖД - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА

Натъжи се небето, заплака
от радост или от мъка?
Повехнал храст го дочака,
за него беше сполука.

Мигът парещ прогони
и донесе наслада
на прашните клони
и гората млада.

Изми паветата прашни,
на Земята свитите шепи.
И със стъпки властни
прогони мислите слепи.

Въздухът освежи и пречисти,
напои тревите с надежда.
В последните капки сребристи
слънчев лъч се оглежда.

Маргарита Нешкова
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

четвъртък, 16 август 2012 г.

ОТДАВНА ТЕ ЧАКАХ - стихотворение от ИВАН ЦОЛОВ

Отдавна те чаках и търсих с години
сред много познати и чужди лица.
Понявга в съня си зовях те, любима,
в мечтите те виждах - най-светла мечта!

И жаден копнеех за твоята ласка,
за искрена обич в живота суров,
но дявола срещнах във ангелска маска,
бях лъган с продажна любов.

И вече не вярвах, че може да има
в живота реален любов! Само блян!
Отново потърсих аз свойта любима,
но... в страниците на роман.

А ти като слънце през мрака погледна ме,
заблудата моя на прах разпиля!
Днес нашата обич човешка и земна е
по-истинска от най-правдивия роман.

Иван Цолов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

неделя, 12 август 2012 г.

ЖЪТВАРСКА НОЩ - стихотворение от ЦОНЬО НЕДЕЛКИН

Обвито във мрак поле замира
във нежната прегръдка на нощта
и уморен се за почивка спира
дори ветрецът, притаен в ръжта.

Ни глъч, ни звън покоя мек тревожи...
Изгряла мълком тънката луна,
до изгрев сърп изостря да го сложи
в работната десница на деня.

Цоньо Неделкин,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

вторник, 7 август 2012 г.

НОЩТА ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНА - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Безкрайна нощ, безбрежна пустота...
Стаила дъх е цялата Вселена.
И сам - самотен, сам сред самота,
блуждая аз, измъчвам се и стена.
Къде ли съм? Къде без път и цел?
Защо е този полет безконечен?
О, кой ли в миг на ярост е отнел
покоя тих в живота вековечен?

Спри, ужас земен, спри! Я, нечий глас
от дъното на хаоса долита -
"родина... враг... война..." - Недейте, аз
отдавна слушам злобни филипики,
недавна бях на бойното поле
и в страстите на нечовешки битки
щурмувахме със кървави ръце.
Омразата, отровните напитки
ни свършиха, отнеха ни ума
и хвърлиха ни в бездните на мрака,
тук - в бездните на вечната тъма,
де не живот, а смърт ни чака.
Кои сте вий, които в надпревара
тревожите среднощния покой?
Кое, о, жалки смъртни, ви накара
да вдигате тревожния си вой?
Смъртта ли? - Не, смъртта е недостойна.
Безумна страст ви тласка към смъртта.
О, колко още смътна и нестройна
е мисълта за НАС и за СВЕТА!

Дедите ни се криха в пещерите,
дедите ни се биха с зверове,
убиваха и биваха убити,
живяха в страх, сред мрак и врагове.

Да помним тоя страх на вековете!
Страхът слепи кристалните очи,
смущава и ограбва умовете
на до трагизъм жалките души.

Безкрайна нощ, безбрежна пустота...
Стаила дъх е цялата Вселена.
Не виждам утрото, но зная, че нощта
от слънцето ще бъде победена.

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.