понеделник, 1 януари 2018 г.

НОВА ГОДИНА - стихотворение от ЦВЕТАН ЛАЛОВ

НОВА ГОДИНА
 
С блага вест е долетяла
като лястовица бяла,
като приказка красива,
над Родината ни дивна.
Светят нейните ръце,
що ли носи от сърце?
Тя с усмивка лъчезарна
пожелава на България
дни безгрижни, благодатни,
с натежали ниви златни.
Грозде, плодове и вино,
с песни – цялата година.
Възрастните да са здрави,
всяко зло да ги забрави.
А децата работливи,
да са весели, щастливи!

             Цветан Лалов

неделя, 31 декември 2017 г.

НОВОГОДИШНО - стихотворение от МИЛКА ПЕШЕВА

НОВОГОДИШНО
 
Под елхата парченца събирам
от изтекли години и дни.
Времето ме вечно шпионира –
да не мисля днес за старини…
 
По пътя от върха към равнината
спускахме се, за труд зажаднели.
Планове се крояха в душата
за бъдеще, с мечти закопнели…
 
Сега мозайката подреждам вече
от парченца на един живот.
И в този час годината изтече …
Светът да бъде утре по-добър и нов…
 
Надеждата – великото пространство
в нощта събрало хиляди мечти
с доброто име – Бог и християнство,
да бъдем вече всички по-добри.
 

                    Милка Пешева

НОВОГОДИШНО - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

НОВОГОДИШНО
 
Ще дойде с радост Новата година
отново да направи своя кръг,
за някой радостна, за други тъжна,
ще дойде и ще си отиде пак.
 
Във вечната обител на всемира
часовника със твоето тик–так
годините отмервал в календара
завинаги ще й постави знак…
 
Ще драсне диря Старата година
с добрата си и лошата страна,
а ние с мечти по идващата Нова
ще се изпълним с нова светлина.
 
Ще дойде с радост Новата година,
с наздравици, веселие и пир,
с тостове за дълголетие и здраве,
с упование за щастие и мир!
 
  Живка Танчева

неделя, 24 декември 2017 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

БЪДНИ ВЕЧЕР
 
Тайнство…
Само бъдникът припламва
и светулчици-искри
танцуват в полумрака.
Най-близките събрани
около празнична трапеза
                       с боговица
на средата със парица…
Постни ястия и плодове
в жълтеникаво-червено…
Като живо…
Свещи. Вино…
Тихата молитва –
                        песен блага:
“Да прославим млада Бога”;
пожелание за здраве
плодородие, живот по-нов,
“На здраве!”
С крехко пламъче
разгаряш ти Любов!
 
Дарина Цветкова

петък, 8 декември 2017 г.

ДИМЯТ КОМИНИТЕ - стихотворение от МИЛЧО ПРИСАДАШКИ

ДИМЯТ КОМИНИТЕ, димят…
И черни ленти към небето,
като криволичещ селски път,
издухват в тишината
спомени щастливи от сърцето…
 
Не свети ни един прозорец днес у нас!
Огнището отдавна е замряло
и сънува в този зимен, тъжен час
последните си спомени във бяло…
 
А аз на път за моя Угърчин
от билото го гледам натъжено.
И виждайки го в унес, как тъжи,
на мен ми става още по-студено!

                  Милчо Присадашки

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

ЕЛЕГИЯ - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

ЕЛЕГИЯ
 
Гнезда без щъркели. Гнезда без птици.
Къде нощувате, къде гнездите?
Опънати до скъсване безгласни жици…
Защо без музика оставихте върбите?
 
Защо подминахте гнездата стари,
слана ли или стронций ги попари?
Озонни дупки ли изгарят Ви крилата
или отровени са жабите в реката?
 
Без песни колко тъжен е живота!
Без словото човек е като скота.
Човечество, нима не си разбрало:
Сърцето нажежено е до бяло!
 
Изпращай не ракети във небето,
а песни от Родопа и полето,
А подир тях във небесата родни
да литнат и душите ни свободни!
 
                 Пенко Керемидчиев

сряда, 29 ноември 2017 г.

САМ СЕ ОРИСА - есе от ИСКЪР ШУМАНОВ


45 години от кончината на Г.  М. Димитров

/1903-1972г./

 
САМ СЕ ОРИСА

Есе от Искър Шуманов


Прозорчето от изток се отваря. Зората събира сноп от разпръснатите си светлинки и ги праща в стаята.

Лъхва и Беломореца. Той помилва новодошлото, погали го бащински и се разигра на север.

Задават се три прегърбени старици. Главите им са закрити с разноцветни шамии.

„Па да сме влезли, а?” – запита едната.

„Ами… момче е. Нека то само да си определи бъдещето” – отговори й Черната шамия.

И трите повличат уморени крака по пътя си.

А момчето в пелените не чу, не видя. И остана само да определя съдбата си.

То още не знае, че идва на бял свят, на родна земя под чуждо робство.

Идва на 14 април 1903 година. Идва  в с. Ени чифлик, до топлото море, в присъединената от Турция, но заселена и от гърци българска земя. Момчето се ражда под двойно иго.

Когато гръцкият поп провесва дългата си брада над лицето му, кръстникът промълвя „Георги”. И то, което орисниците орисаха  само да определи съдбата си, стана Той – Георги /Земеделец/.

Занапред Той ще се бие, ще пада и ще става, ще губи и ще побеждава в битките със змейове с кафяви люспи, змейове с червени люспи, но никога не ще се предава. И ще се бие винаги за народа, за българския народ, за България…

Глухо е във Вашингтонска болница. Сряда, 29 ноември 1972 година.

Пред погледа е залез.

Няма полъх от Беломореца.

От 69 напълно изживени години, само непълни 25 са в България. Останалите – по чужди земи, гонен от свои и от чужди. Бит, но непобеждаван. И винаги с народа, с България в сърцето…

Ориснициге го бяха подминали. И той сам себе си ориса в борбата за свобода, независимост, справедливост.

Затова името му грее в много сърца. Вярата му пламти в много души…