понеделник, 6 март 2017 г.

НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА НОВАТА ГОДИНА - уводна статия от Габриела Цанева

Вече шест години посрещаме новите предизвикателства на времето с в-к „Литературно земеделско знаме”. Често си задаваме въпроса – какъв е нашият вестник и какъв трябва да бъде? Литературно огледало, в което се оглежда духовността на бездуховното ни битие? Земеделско вдъхновение и упование – за хилядите сдружени земеделци, изхвърлени от исконната организация на бащи и деди? Или знаме, което трябва да опазим чисто, да веем високо и да следваме в бурите и въртопите, през които минаваме...
Трудно е да се каже от какво имаме най-голяма нужда, защото имаме нужда от всичко това и от много повече.
Едно е сигурно – „Литературно земеделско знаме” беше и трябва да остане трибуна на земеделската мисъл и съвест. Тук трябва да се задават въпроси и да се дават отговори – чрез всички изразни средства на живото слово – поезия, белетристика, публицистика, сатира. Тук е мястото, където можем да мечтаем за по-добър свят и да търсим брод към него, тук е мястото, където можем да изхвърлим душевната погнуса от грозното в света край нас, това е територията, на която можем да срещнем идеите си за прагматично оцеляване и хипотетично благоденствие, за политическо проветряване на авгиевите обори, в които превърнахме държавата си...
Тук трябва да кръстосаме перо и слово, за да припомним ценностите на демокрацията и свободата, които са ценности на Левски и Стамболийски, на Земеделския съюз, на Европейския съюз, на днешната цивилизация – равенството, братството и свободата, мира, хляба и народовластието, разделението на властите и правото на стремеж към щастие.
И за да не звучи твърде кухо тази първа за новата година уводна статия, нека погледнем право в очите бъдещето, което тропа на вратите и съвестите ни - извънредните парламентарни избори, които ще се проведат на 26 март.
Много пъти съм писала, че отиваме на избори без избор, но никога не е било толкова вярно, колкото ще бъде този път. Този път алтернативи наистина няма; няма по-голямо и по-малко зло, този път парламентарната система, която, добре или зле, все пак ни служи през последните 27 години, е разрушена. Няма ляво и дясно, няма консерватизъм, социалдемокрация, либерализъм, няма ценности. Няма и политически субекти - партии или лидери, които да ги защитават, които ясно и категорично да поставят пред обществото реални проблеми и политики, чрез които да се решат. Има само политическо клакьорство, празен шум, зад който се крие слугинажът на действащите лица в трагедията, която отново ни се предлага да приемем като съдба.
Аз не мога да дам рецепта за оцеляване. Днес не мога да посоча “добрия избор”, защото такъв няма, нито “по-малкото зло”. Злото е винаги само едно - то е “зло” и докато го избираме, ще потъваме все по-дълбоко в тинята на дъното, до което отдавна сме стигнали. Единственият отговор, който мога да предложа, който мога да си представя е... Разрушението. Разрушаването на статуквото, разрушаването на тоталитарните структури, които вече са обхванали държавата и впиват пипала и нокти в гражданското общество и в съвестите ни. И тъй като сме част от Европейския съюз, и тъй като все още основите на демокрацията съществуват и са единствената твърда почва, върху която можем да стъпим, разрушението означава избори, избори, избори... Докато кристализира ново политическо ядро, което ще стане полюсът на досегашната политическа измет... И ще я помете.

Габриела Цанева, ЛЗЗ бр. 1/2017
 

неделя, 5 март 2017 г.

САТИРИЧНА РАВНОСМЕТКА - сатира от СТОЯН КОЛДОВ


САТИРИЧНА РАВНОСМЕТКА
 
Управляващите наши  
сбор комай са от апаши.
Леви ли са десни ли са -  
все едни са!
Първо пълнят свойта гуша,   
следващ – който слуша.
С диригенти чуждестранни 
сделки правеха а странни.
Кражбата навред цъфтеше, 
а народът в кома спеше.
Четвърт век така премина,   
всичко чакано се срина.
Сатирици отвратени 
питаха се наскърбени:
А мечтите що умряха   блянове ли бяха?!

ПРИ ЯСНОВИДКАТА

Човече, толкоз много си краднал, 
защо на шефа не  си дал,
а искаш да те пише кандидат
пак пръв в листата за депутат,
но номерът едва ли ще ти мине,
не му ли пуснеш тлъста пачка, сине!

Стоян Колдов, ЛЗЗ брой 1/2017 г.

петък, 3 март 2017 г.

ЗА СВОБОДАТА, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА - импресия от ДАРИНА ЦВЕТКОВА


Преди време, в един труден за мен момент, някой почука на вратата ми. След получения утвърдителен отговор тя се отвори и на прага застана сияеща Свободата. Погледна ме открито, отривисто и каза: - Върви!
Като веща познайница тя се бе досетила за отдавнашното ми желание да се докосна до тайнството на едно място. Отговорих й, че не мога, защото имам задължение – трябва да се грижа за птиците на двора.
- Остави ги! – нареди ми Свободата.
- Как ще ги оставя, та аз ги обичам?!...
- А знаеш ли какво е любов? -  провокационно, предизвикателно ме попита тя.
- Любов значи пълна отдаденост, себеотрицание, жертвеготовност…”- заразсъждавах.
- Любов значи пълна свобода! – прекъсна умуванията ми Свободата.
- Но, за кого – за мен или за птиците?! – недоумявах.
Отговори ми с една дума:
- Помисли!
След това се обърна и тихичко излезе, а аз останах да си блъскам главата и да търся отговора между тези две истини.
А къде е тук абсолютната истина?...
От тогава започнах да сънувам Свободата ката завързана гладна птица., която чака от мен да я нахраня. Аз протягам към нея пълните си шепи със зърно, но все не успявам да я стигна…
Една нощ с неимоверни усилия я доближих и й поднесох храната. Тя ме погледна с благодарност и обич и започна стръвно да кълве. След като се нахрани, размаха доволно криле. Заразмахва ги все по-бързо и по-бързо, докато накрая се откъсна от земята и отлетя…
Събудих се цялата плувнала в пот. Отговорът отведнъж дойде – аз престанах да отглеждам птици и те престанаха да смущават съня ми.
В любовта си ние взаимно се бяхме освободили.

                                             Дарина Цветкова
 /Творбата е наградена в конкурса “Магията на Мездра”/
ЛЗЗ брой 1/2017 г.

събота, 25 февруари 2017 г.

МИГ - стихотворение от НАДЕЖДА ЦАНЕВА

МИГ
 
Мигът, във който мисълта ти
до моята се спря –
умря.
Във вечност се превърна...и ти,
макар че с мене тръгна,
не си до мен сега.
 
***
Искам да разговарям с теб –
мислено, разбира се.
Защото дори и в един град,
ние не се намираме,
дори и в един дом се
разминаваме
и не се откриваме.

Надежда Цанева, ЛЗЗ бр. 1/2017

петък, 24 февруари 2017 г.

БЕЗСМЪРТИЕТО - стихотворение от ПЕТКО ОГОЙСКИ

БЕЗСМЪРТИЕТО

Все тази жажда и свещен нагон
ме води към върха предречен,
на който в храма – Пантеон
по някакъв закон предвечен
пребъдват вече вековете,
безсмъртно смъртни богове...

Затуй превърнах тялото
в „превозно средство на духа”,
далеко вече е началото,
но – по-далече е върха...

И пак нагоре литва мисълта ми...
Но – там белеят кости и чернеят ями,
а в твърдите – за паметник – скали,
очакват гладни баладичните орли!..

Петко Огойски, ЛЗЗ бр. 1/2017

вторник, 21 февруари 2017 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Не мога родния език да не обичам,
не мога да го заменя със друг.
Как мога с чужди думи мама да наричам
и да говоря поетично с тях.


На него съм се учила да сричам,
съзвучията дивни да редя,
във живия му ритъм багрите усетих
и детските си песнички изпях.
 
На тоз език аз бойки стихове изказах,
творбите на класиците четях,
народните умотворения изучих
и много святи истини разбрах.
 
Слухът ми доловили чужди думи
сред звуците на родната ни реч,
на бунт душата ми въстава
срещу чуждиците във родната ни реч!
 
Не мога родния език да не обичам
не мога да го заменя със друг,
не мога чужди думи в него да изричам,
не мога да не го опазя чист!
 
Живка Танчева, ЛЗЗ бр. 1/2017

понеделник, 20 февруари 2017 г.

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ

Когато февруари сняг натрупа
и бурята реве със злост навън,
рисува зимата картина -
бесилка с български безсмъртен син.

Зачуден спира вятърът и гледа,
не трепват ясните очи,
България изтръпнала и бледа,
в робия тъне, пъшка и мълчи.


Докога Родино, ще очакваш 
нов Дякон в теб да се роди?
Не е ли време ти да се запретнеш
и вместо един, с хиляди да ги родиш!

Години - вечност, винаги през февруари,
през фъртуни, бури, зимни студове,
като ехо от планинските върхари
за Свободата слиза Левски да умре!

Живка Танчева