СВЛАЧИЩЕ - поезия от Габриела Цанева

Дните се търкалят 

като камъни по свлачище;

отнасят 

онази дълбока безпределност

на униние, 

която ни оставя

краят

на сезоните...

Дните 

горещо-безсмислени

стоят 

като въпросителни 

(онези, четирите,

от тефтера на Левски 

Народе????)

Къде беше десет години,

народе????

... Когато все по-дълбоко

потъваше

в нищета,

когато все по-абсурдно

ставаше

битието 

избеляваше

всичко,

освен онова,

цъфтящото 

в тинята 

на парадна

простащина...

Не, не това

беше

страшното...

страшното

беше

когато това

се превърна 

в норма на поведение

в норма 

за поддържане на властта,

в подражание

и мечта...

Габриела Цанева, "Нощта на щурците", издателство gabriell-e-lit, София, 2021

ЗМИЯТА И ЩУРЕЦА НА СЛУЖБА ВЪВ ДВОРЕЦА - стихотворение на Христо Ангелов

Насред полянката в Двореца

Змията срещнала щуреца.

- Ти как попадна тук, свирачо?

Презрително попитала змията.

- Прескочих през оградата!

Не знаеш ли, че скачам?

А ти? Пазачи, камери, тук зорко пазят!

- Проврях се тихо, хитро под вратата!

Не знаеш ли, че аз пълзя, че лазя!

Отвърнала усмихната змията.

- А ти какво ще правиш с таз цигулка?

- Как какво ще правя?

Ще забавлявам Царя

И неговата млада булка!!

Ще свиря и ще пея.

Та аз от туй живея!

Щом дойде нощната прохлада,

Започвам мойта серенада!

Но аз се чудя и се мая - от тебе ползата каква е?

Щурчето я попитало отново.

- В Двореца има нужда от отрова!!

Ехидно се усмихнала змията,

Изтегната на слънчице в тревата.

Така е то: на този свят

Добро и зло в едно вървят.

Христо Ангелов, "След девети, след десети", второ издание, издателство gabriell-e-lit, София, 2021

ЗАТВОРНИКЪТ - Александра Ивойлова

Безизходни са тъмните зидове,

безизходна е и тъмна смъртта.

Тишина,   тишина,   тишина – на пресъхнали зеници,

на безмълвни уста …

Ала брод към мига свобода

сам духът най-внезапно намира.

И проблясва сред мрака сълза – дето цяло небето побира.

Александра Ивойлова

СПОМЕН ЗА СЕРГЕЙ - стихотворение на Стефан Стамов

по повод 125 години от рождението на Сергей Румянцев

През минало тъмно на кървав терор

кат много безследно изчезна и ти.

Смъртта ти навеки ще бъде позор

за твоите палачи през черните дни!

 

Когато невинна се лееше кръв,

в горещите пещи димята тела.

Когато убийци безспирно със стръв

връхлитаха злобни по град и села.

 

Къде е днес гробът ти, никой не знай.

Тиранинът жалък напразно те скри!

По-светъл ликът ти в сърца ни сияй!

Ти смъртен роди се – безсмъртен стана!

 

И днеска, щом слънце над ниви изгрей,

щом вятър над родната шир разлюлей,

житата зашепват: “Над нас е Сергей!”

Гири зашумяват:”Над нас е Сергей!”

 

Духът ти навред е, любими Сергей,

закрилник в борбата на хляб, свобода.

“Напред неотстъпно!”, безспирно си пей

из родни балкани, по ширни поля.

 

Във минало черно на кървав терор,

когато убиец бе всеки подлец,

ти падна пронизан, но днес си велик,

израсна в сърца ни безсмъртен борец!

 

Стефан Стамов

ЕСЕННИ ТРЕПЕТИ - стихотворение от Милена Френкева

 

От есенни мастила оцветени,

листа празнуват заедно с дървета,

попива есента дълбоко в мене,

макар че лятото в сърцето свети.

Като река ухания ще плисне,

в писмата на прииждащия вятър

ще ми напише три дъждовни мисли,

от гроздов сок копнеж ще капе сладък.

Ще зрее като розова смокиня,

завиваща спирално сетивата

и тайнствена къпина в черно-синьо

по царствения път от старо злато.

На мушмулите в шоколада късен

ще я намеря, но във форма спяща

и с дюли в слънчев мъх ще я откъсна,

макар че си живея в лято плажно.

А после ще се сгуша сред уюта

на бавния й сладостен порядък

и в цветното море не ще се лутам,

в най-цветната вълна отгоре сядам.

Милена Френкева