неделя, 15 декември 2013 г.

СЪСТОЯНИЯ - НОВО И ОРИГИНАЛНО - рецензия от ПЕТКО ОГОЙСКИ

СЪСТОЯНИЯ - НОВО И ОРИГИНАЛНО!

Почти от два месеца на масата ми стои една зелена папка, към която няколко пъти посягах, и... пак изоставях...
Трудно ми е да кажа защо.
Съдържащото се в нея е озаглавено „СЪСТОЯНИЯ”, под което, уж мирно, но загадъчно стои уточнението „ХАЙГА”.
Разгърнах и прелистих редица тълковни, на чуждите думи в езика ни, литературни и философски речници и справочници, но не открих никъде тази дума! Накрая се вгледах в самата й същина – съдържанието на ръкописа и автора. И разбрах, че напразно съм търсил, защото авторът е поетесата Габриела Цанева...
Та Габриела е автор на няколко книги – с поезия, белетристика, романистика и публицистика, при това, доказала се не само като образована личност (тя е юрист и инженер-химик), но и като талантлив творец, търсещ нови, най-съвременни ракурси на своите светоусещания, особено в поезията. Само преди две години тя издаде стихосбирката „Искам себе си”, която нейният рецензент (Георги Цанков) нарича „хайбун” заради композиционните й особености – редуване на стихове и прозаични фрагменти, а аз защо се стъписвам пред новата характеристика „хайга” за настоящата й, още по-дръзка постъпка?
А това не се оказа толкова непонятно, защото своите къси и задъхани констатации тя е и лично илюстрирала с визуални живописни декорации, съответстващи на казаното с думи.
Редактирал и рецензирал съм вече над тридесет книги, предимно поезия и мемоари, но не и като тази, като тези „Състояния”!
Да си призная, озовах се като в небрано лозе: Уж малки чепчици грозде са окичили над стоте й страници, но във въздуха й витае мирис на сладост, на предчувствие за леещо се от дълбоки кани вино, опиващо до замайване.
И не можеше да не изпадна и аз в такива „Състояния”, каквито със сигурност са опивали и авторката, та е онагледила своите къси текстове с някякси сладки миниатюрни изваяния под всеки от тях.
И ме смайва внезапна мисъл: Ей така отдавна трябваше да се пишат и издават стихосбирките, текстът да е нарисуван, виден за всеки. Защото си спомням, че като запитали един френски селянин какво е това поет, той отговорил: Човек, който е написал по средата на листа двусмислени безсмислици!
И така, разбирам, че „хайга” е дума-понятие, хем родеещо се с лаконизма на „хайку”, хем обогатено с изкуството на живописта, на пейзажа. И може би това е един бунт на талантливия автор срещу сковаността и догмата.
А както е всеизвестно, Габриела е бунтовно чедо българско по родова традиция, фамилията й е дала кръвна жертва в борбата срещу червената тирания (горянката Цветана Попкоева, сестра на баба й), а тя самата беше неотстъпно в редиците ни след 10.11.1989 г.
След всичко казано до тук, мисля, че е достатъчно обосновано да приемем Габриела като волнодумна „кръстница” на демонстрирания в тази стихосбирка начин, вид, метод, способ „ХАЙГА” *

И това нейно първопроходство, надявам се, ще има в бъдеще и своите дръзки творци-последователи.
Та ето и нагледното й изражение:

СЛЕДИ ОТ СТЪПКИ
Градът заспива 
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

И веднага – озвездено небе над контурите на съвременен град на фона на лунния диск!
Има нещо мило, фолклорно, сакрално в „ГАЙДАРЯТ” на следващите страници:

ГАЙДАРЯТ
Гайдарят свири.
Пет кучета го слушат
и сучат песен...

И - един чудесно изваян гайдар, а пред него, в сънливо произволни пози петте кучета го слушат сред дървета и треви и преграждат първия от втория стих:

Свири Гайдарят.
полето зеленее.
Кучетата спят - 
сънуват небесните
сфери... Бяг...и - кръговрат...

С такава тиха, душехранителна емоционалност е осеяна тази най-нова и преоригинална, стихо-картинна книга на поетесата Габриела Цанева, положила началото на нов, съвременен в своето собствено измерение жанр „хайга” в нашата литература (като изключим, че е имало и други опити за подобен дизайн на книги, но без необходимата вътрешна връзка и усещане за цялостност и затова – без успех).
Щастлив съм да констатирам, че за разлика от тях, Габриела е съвместила в една и съща книга писмословната си дарба на лирик с богатия си усет на график…И това не е стремеж към забележимост, а трезво вникване в едно повсеместно вече явление, което всички виждаме, но нито осъзнаваме, нито констатираме!
Та нали всекидневно, да не кажа и всекинощно, ежеминутно, най-комуникативните медии, телевизията, интернет, т.нар. социални мрежи - фейсбук и други, също, заедно с гласовития или писмословен показ на фактите, събитията и явленията от реалния свят, при всяка възможност ги опредметяват и визуално.
Сега и те би следвало да назовават своя метод с обобщената дума-понятие „хайга”, един синтетичен жанр в художественото творчество!
А всеки, който разтвори, прочете и разгледа стихо-картинната книга „Състояния” на Габриела Цанева ще остане трогателно доволен от докосването си до сакралния, скрития свят на поетесата, опредметен със словесни и визуални образи.
----------------
* Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку, или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. В наши дни художниците, изпълняващи хайга, използват основно три категории техники - художествени творби, изпълнени с класически изразни средства (рисунка с туш), дигитални изображения и фотографии. В тази връзка терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с класически изразни средства, характерни за западната живописна традиция. (бел. на авт.)

октомври 2013 г.                  


Петко Огойски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 1 декември 2013 г.

ПРОДАВАТ СЕ МАМО... - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Продават се, мамо...
Осъвременена народна песен

Продават се мамо, белите манастири,
продават се, мамо, белите къщи високи
белите къщи високи, с големите двори широки!
Продават ги, мамо,
белокосите старици
за ситни-дребни парици!

Припев: Ех, село, село, пусто опустело!

Аранжирал дядо Танас Козбунарски
Атанас Личев,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.