ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР
Запознах се с Живка
Танчева първо, чрез нейното творчество и проявите й на гражданска активност в
Земеделския съюз, и едва по-късно се срещнахме в живота… Но, каква беше тази
среща!
Вечерта на Благовещение,
посветена на поезията… Бях поразена от нейната виталност, струяща от цялата й
личност, от патоса и красноречието й и от декламаторското й изкуство. Всички
присъстващи в залата, публика и поети, станахме свидетели на един незабравим,
импровизиран дует в стихове, изпълнен от Живка Танчева и Иван Селановски.
Тогава получих като
подарък стихосбирката „Цвилят гривести коне“ – едно чудесно издание на
издателство „Biblios“,
което грабва окото с изображение на буен кон върху наситенозелена корица.
Колко живо звучаха в
съзнанието ми стиховете, докато ги четях, „чувайки“ ги с гласа на авторката!
И оня лиризъм на
любовното чувство, и елегично-носталгичното усещане по детството и младостта, и
патоса на вярата в земеделската идея, в победата на демокрацията и доброто, и
гнева, и болката от пречупените криле на живота в оня, предишния, тоталитарния
свят.
Ето защо бях много
развълнувана, когато наскоро Живка Танчева се обърна към мен с молба да
подготвя второто, преработено и допълнено издание на книгата. С радост приех
идеята, както и предизвикателството да създадем нова корица, на която да има
изображение на два гривести коня…
И това не е случайно
хрумване на поетесата, нито някакво „заиграване“ със заглавието.
Образът на коня, като
символ на волността и свободата – „Ех, да можех, вихрогоне, /да препускам без
юзда, /волно вятъра да гоня, /да умра на свобода!“, или като символ на гордата
и буйна човешка природа – „Кон изцвили и разтърси /буйно гривеста глава, /с
крак заудря и затърси /момък буен за езда.“ е съществена част от стихосбирката
и нейното послание. В стихотворението „Синове“ се достига кулминационното
олицетворение, това на синовете на лирическия герой:
Две капки в дланта си събирам,
две капки на Бог от дъжда,
………..
Два коня в съня си сънувам,
два коня се гонят в степта,
и тръпна от обич, защото съзирам,
че са двата ми сина това.
Композиционно, поетичната
книга е изградена от седем части, една от които е изцяло нова.
Структурирането не е
хронологично, доколкото книгата няма характер на лирически дневник. По-скоро
можем да търсим архитектурно стратифициране. Първата част, „С идеите твои
живях“, посветена на Земеделския съюз и земеделската идеология, е
основополагаща. Именно върху тази идеология е изграден характерът, личността,
ценностната система и житейския път и на автора, и на лирическия „аз“. И, само
доколкото по думите на поетесата, тя е вкусила тази идеология с майчиното мляко
и майчината песен, първата част на стихосбирката може да се приеме и като
хронологическо начало.
Вярна на традицията в земеделската поезия,
Живка Танчева посвещава две стихотворения на трагичните образи на земеделските
водачи – Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Те намират своето достойно
място в галерията от произведения – апотеоз на героите. Силно е посланието и на
други две стихотворения – „Пролетна тъга“ и „Изселник“, в които основна тема е
връзката между човека и земята, между корена и духовността. Продължение на това
търсене и взаимодействие са и трите нови творби – „Земеделска дружба“, „Към Славовица“
и „Славееви гори“, посветено на Цанко Церковски, в които любовта към природата
и земеделската организация се вплитат и градят иносказателни образи.
Втората част, „Една си ти, Родино“, е
непроменена в двете издания. Тук са включени стихове, посветени на родната
земя, на България, на родния език и завета на дедите. Тук отново намираме
следите на дълбокия, вечножив корен на поетесата, нейната неразрушима връзка с
древното племе, на което е плод. Не мога да не спомена стихотворенията „Бащин
завет“ и „Майчино заклинание“, изградени в класическо стихосложение, в основата
на които е вложена житейската народна мъдрост и морал. И нещо повече – тук е
разковничето на жизнеността на идеологията на БЗНС – връзката с
народопсихологията, с общочовешките ценности и разбирането за добро и
справедливост.
„В памет на жертвите на
комунизма“ е третата, нова за стихосбирката част, изградена само от три творби.
Но тези три произведения са натоварени с може би най-важното послание на
поетесата – да помним жертвите на комунизма. И тук не става дума за идеология,
за противопоставяне, за отрицание и осъждане. Тук става дума за памет и
познание, въздигнати до морални категории.
И, когато става дума за
морал и мъдрост, за онова, което следва да бъде пренесено в бъдното, стигаме до
следващата част, „Аз взирам се в бъдния век“ – едно предупреждение към
човечеството, но и едно взиране в себе си. Тук лирическият „аз“ търси истината
за себе си, за живота и смисъла на съществуването, за да се устреми към онази
светлина, която остава след смъртта.
Петата част, „Цвилят
гривести коне“, без съмнение, е сърцевината на стихосбирката. Много образни,
красиви стихове, в които приказното начало често взема превес. Стихове, пълни с
порив към свобода и магия, към красота и любов. Защото точно тази свобода е
най-истинската свобода. Свободата на бликащия живот, а не свободата като
алтернатива на смъртта. Защото този, втори вид свобода, е само пътят към
желаната свобода на живота.
Темата за любовта е
развита и в следващата част, „Интимно“. И тук любовта е многообразна –
майчината любов в стихотворението „Синове“, съпружеската любов в „Един живот“,
любовта към свободата /„Грях“/, любовта към земята /„Двете ми ръце“/, любовта
като обич и човечност /„Животът безцелно отлита“/, любовта като любовно чувство,
страдание и страст /„Ах, любов е, да!“, „Летят минути трепетни“, „Раздяла“/, за
да се върнем отново към извора – любовта към земята, природата и живота – с
всичките му лица.
Последната, седма част –
„Тъжна песен“ – навява тъга не само със заглавието си и заглавията на
стихотворенията. Тук стигаме до финалния цикъл от кръговрата – живот, където
Слънцето догаря, но мелодията на песента не заглъхва:
Слънце на залез вече догаря.
Здрач в пущинака тъмней,
а нейде далече на Хадес лодкаря
ритмично с веслата мелодия пей.
Нека пожелаем на
авторката да пази в душата си песента на живота и да я разнася надалеч!
д-р
Габриела Цанева, редактор и издател
