сряда, 21 февруари 2018 г.

ЕПИГРАМИ от ГЕОРГИ КОЗАРЕВ

ИЗВОД
 
Мекере до мекере,
перде до перде…
Червен Слон ни гази
и маймунски задници пази,
а маймуни от различен цвят
ни крадат вече половин век.
От мекерета и маймуни няма лек!
 
МОЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
Макове, макове,
колко от вас
се преродиха в гербери?
Семенца “златни”
родени за кресла благодатни!

                    Георги Козарев, брой 1/2018 г. /36/

понеделник, 19 февруари 2018 г.

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Когато февруари сняг натрупа
и бурята реве със злост навън,
рисува зимата картина:
бесилка с български безсмъртен син.
 
Зачуден спира вятърът и гледа
не трепват ясните очи,
Българя изтръпнала и бледа
в робия тъне, пъшка и мълчи.
 
Години – вечност, винаги през февруари,
през фъртуни бурни, зими студове,
като ехо от планинските върхари
за Свободата слиза Левски да умре…

           Живка Танчева, брой 1/2018 г. /36/

петък, 2 февруари 2018 г.

ТРИФОН КУНЕВ – НЕПРИМИРИМ БОРЕЦ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СПРАВЕДЛИВОСТ - статия на ЛЗЗ

     Роден е в с.Ъглен, Ловешко, където завършва основно образование.
Завършва право в Софийския университет и работи като журналист в различни вестници.
Пише чудесна поезия в духа на народната песен, както и лирика.
Участва в Първата световна и в Междусъюзническата войни… 
Трифон Кунев е първият председател на Съюза на българските писатели след 9 септември 1944 г. Но… за кратко – до март 1945 г. ..
Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС – Никола Петков вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 40-те години в България. Неговата политическата сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“.
Публицистиката на Трифон Кунев предизвиква силното недоволство на властите и лично на комунистическия водач Георги Димитров. В своя реч на 2 юни 1946 година той подлага Кунев на остри нападки и заявява, че такива като него „трябва да отидат в архивата на историята, защото са ненужни и вредни“.  Няколко дни по-късно, на 8 юни 1946 година, Трифон Кунев е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“, след което е затворен в Централния софийски затвор. Освободен е на 8 ноември, след като е избран за народен представител от опозицията.    След обесването на Никола Петков и ликвидацията на парламентарната опозиция процесът срещу Кунев е подновен и през ноември 1947 година той е осъден на 5 години затвор.

                                                                                                                           ЛЗЗ, брой 1/2018 г. /36/