сряда, 27 ноември 2013 г.

СМЯНА НА ПОКОЛЕНИЯТА - епиграми от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Смяна на поколенията

Старото вече умира
Младото все емигрира!
В тебе, Родино, остана
старата българска слава.
Вятърът тежко ще вее -

български песни да пее...

Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 24 ноември 2013 г.

НОВАТА УПРАВА - епиграми от ТАРАЛЕЖА

Новата управа

И тези ще си оберат крушите -
когато си натъпчат яко гушите.

Конкурс за експерти

Най-експерти са експертите
на партията верните.

При протестиращите

Силно вика един господин,
демократ е явно, тъмносин.
- Провокатор! – викнаха внедрените
И прибраха го човека в Меверето –
за „съвети нежни” във мазето.

Таралежа,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

сряда, 20 ноември 2013 г.

ОЩЕ ЕДНА КНИГА ПРЕЗ 2013 ГОДИНА - статия на ЛЗЗ

Още една книга през 2013 година

Тази година излезе книгата „Бележки по историята на село Селановци” от писателя краевед Емил Д. Цветков, която в-к „Литературно земеделско знаме” представя на читателите.
Това е един огромен, многогодишен труд по дълголетната история на едно китно и голямо крайдунавско село Селановци - от древни времена, та чак до наши дни.
Авторът с голяма любов и авторска вещина е проследил етнографският, политико-икономически и духовен живот на своето родно село с неговата първична нравственост, с неговите първи хора, които са дали облика му. Не е пропуснал, също така и щрих от перипетиите на неговото патриархално развитие, като се започне от идването на римляните по тези места през І век пр.н.е. и се мине през годините след освобождението от османско иго до 09.09.1944 г. и през 45-годишния социализъм до 10.11.1989 г. и се стигне до нашето съвремие, наречено „мирен преход”.
Емил Цветков, в книгата си „Бележки по историята на село Селановци”, обобщавайки цялата палитра от развитието на своя роден край в дни на възход и падение, в разделите й „Обществено-политически живот” и „Изявени селановчани” е включил и съселянинът си Иван Селановски, без да го познава. За неговия живот и за дейността му е научил от архивите на Държавна сигурност. Този труд на автора е една илюстрация на обективизъм, която не е осенена от политически подбуди и пристрастия. И - накрая завършва книгата си, в която като вълнуващ акорд звучи стих от Пламен Григоров – С тебе пораснах и с тебе остарях”.


ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември-декември 2013 г.

петък, 15 ноември 2013 г.

СЪЧУВСТВИЕ - стихотворение от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Съчувствие

Бедна моя сатира!
Кашляща и грапава!
Цял живот си патила:
гладна, боса, дрипава.

Стига си се мръщила,
жлъчно критикувала,
подкупи си връщала,
вечно негодувала...

Я погледай одата!
Как живее сладко тя,
че във крак със модата
кичи шефове с цветя.

Дяволски са хората,
С толкоз недостатъци:
с мед те хранят одата,
тебе – със отпадъци.

В служба все на правдата,
Винаги обречена?
Кой ли ден със брадвата
ти ще си посечена?...


Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

вторник, 12 ноември 2013 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ - стихотворение от ВАСИЛ КАЛФОВ

Възкресение
на моя Съюз вечен
ще служа верен му до гроб!!!

След толкоз мъки и страдания,
възкръсна Земеделския съюз.
Сега заканват се с послания -
един предател и един мелюз.

Земеделците през вековете
водихме битки – не една и две.
Падахме. Бяхме по върховете.
Щом трябва – почваме от „А”и „Бе”!

И нека това зло безчовечно
да бъде за урок на всички нас!
Тъй Съюзът ще пребъде вечно,
а химна пак ще пеем в един глас!


Васил Калфов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

НОЩНА ПЕПЕРУДА - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Нощна пеперуда

Нощна пеперудо, ще се опариш от цигарата ми.
Не се мами от лампата, тя не е твоя пристан.
Тя само пали огън по дърветата,
настръхнали от любовта на вятъра.
Звездите също светят
и може би за тях мечтаеш,
подслонила крилете си
под счупения покрив на мойто време.
Аз мразя сивото,

а ти си сива, нощна пеперудо.

Вяра Дамянова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

петък, 8 ноември 2013 г.

НА МАЙКА МИ - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Прохладна вечер е и в тъмнината
излива се кат из ведро дъжда.
Затворът вече спи, а в тишината
на капките се носи песента.

В килията лежим дванайсет души.
Мнозина спят, а аз, подпрял глава,
оглеждам се. Отсреща някой пуши,
не виждам кой, но все едно - тъга.

В последното писмо ми пишеш, майко,
че ти живееш в къщи сам-сама
в мизерия и скръб. О, колко жалко
човек да е без радости в света.

И аз те виждам в стаята ни малка
пред масата, притворила очи.
Сълзи текат и някаква писалка
ръката ти едва, едва държи.

Тогава беше мразовита зима -
Васильовден - из село веселби,
а ти тъгата си неутешима
записваше в писмото със сълзи.

Животът е такъв. Защо да плачем?
Ще ни олекне ли?... Недей скърби!
Навънка небосклонът пак е мрачен,
дъждът притихва, ала все вали.

И таз дъждовна вечер като всяка
по старому за нас ще отлети.
Ти пак със сълзи в стаичката, в мрака,

а аз - в затвора... Лека нощ... прости!
                    
Тодор Цанев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

сряда, 6 ноември 2013 г.

МОРСКО - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Здрависвам се с вълните - нежност дива
и писъкът на чайките прегръщам.
Завърнах се, от изгрева попивам
най-южната си кръв, една и съща.

По пясъка събирам свойта памет
и после в раковините я скривам,
защото аз на сушата съм няма
и само във морето се разливам.

Живея на брега, но в мен бушува
безгрижна, жизнерадостна, игрива,
засмяна същонст, вече я дочувам
и с люлката и песента се сливам.
                   
Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 3 ноември 2013 г.

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Но кои са всъщност българските народни будители?
Всеки от нас носи в сърцето си името и образа на някои от тях и все пак...
Да започнем със Свети Иван Рилски, чийто празник не случайно е избран за ден на народните будители. Той е първият и най-значим български светец и отшелник, духовен водач и закрилник на българския народ в първите години след покръстването. Според легендата е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.
Традицията малко несправедливо прескача представителите на Охридската и Преславската книжовни школи, за да обърне внимание на онези личности, които оставят светлина в робския небосклон на българина. Сред тях изпъкват имената на патриарх Евтимий и неговите ученици и последователи от Търновската книжовна школа - Григорий Цамблак, един от най- значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, радетел за правописна и езикова реформа, Владислав Граматик, автор е преводач, съставител на сборници, с творчество, обхващащо над 4300 ръкописни страници, считан за един от ранните представители на сръбската литература, Константин Костенечки, който с творчеството си оказва дълготрайно влияние върху южнославянска литература и обучение, в които въвежда и древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.
Йоасаф Бдински е пренася традицията на Търновската школа във Видин. В творчеството си дава ценни исторически сведения за живота на българското общество от края на XIV в., когато вече цялата страна е под турско владичество.
Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век, късен представител на Търновската школа, пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.
Петър Богдан Бакшев или Бакшич е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България (написана век по-рано от Паисиевата) и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Друг представител на българската католическа традиция е Петър Парчевич, наследник на стар чипровски род, който става български католически епископ.
Видни представители на Софийска книжовната школа от ХVІ век са Поп Пейо и Матей Граматик.
Може би най-тачените народни будители са представителите на ранното Възраждане - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Неофит Бозвели. Авторът на „История славянобългарска“ е прието да се счита като основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г.  Неофит Рилски е монах, учител и художник – духовен стожер на просветното движение от първата половина на ХІХ век, а Неофит Бозвели е един от водачите на националното църковно движение от средата на века.
Не можем да отминем д-р Иван Селимински, общественик и лекар, който превръща град Брашов център на българската революционно-просветна емиграция, както и братя Миладинови, които с труда "Български народни песни" (1861) фокусират общественото внимание върху безценните образци на народния гений.
Сред будителите на народа са и революционерите Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. Тези хора, освен с революционната си дейност, са известни и като хора на словото и духа. Особено е мястото на Васил Левски сред народните будители, около образа на който народната памет е създала ореол, по-светъл от ореола на светец.
Народни будители са и воеводите Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) и Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов).
Наричан още приживе „патриарх на българската литература“ и един от идейните вдъхновители на деня на народните будители, Иван Вазов е също сред най-тачените от тях.
Но народни будители са не само видни исторически личности и творци. Народни будители са всички онези, които чрез своя ежедневен труд и дейност сеят семето на просветата и човеколюбието в душите на хората.
По повод обявяването празника на народните будители за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

петък, 1 ноември 2013 г.

БЗНС И ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Стоян Омарчевски (24.12.1885-10.03.1941) е роден в Нова Загора. Завършва гимназия  в Стара Загора. Учителства в Белоградчик и Видин. Член е на БЗНС от 1905 г. Сътрудничи на в-к Земеделско Знаме от 1909 г. През 1908 г. става член на първата студентска земеделска група заедно със Спас Дупаринов, Петър Янев и Александър Оббов. Завършва философия в СУ през 1912 г. и право през 1917 г. Избиран е за депутат от Видин и Враца: в ХVІ ОНС-1913 г., в ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС-април 1923 г.
В периода от 1920 до 1923 г. е министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Той поема министерството от Цанко Церковски. По време на мандата си въвежда задължителното основно образование, строи нови училища предимно в селата и малките градове, като техният брой за две години нараства от 561 на 1676. Разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двугодишен с насоченост към общо или специално образование и освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Открити са два нови факултета-ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела-зъболекарство и аптекарство. Открита е катедра Приложна химия. През 1921 г. е открито Висшето търговско училище във Варна. Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, за създаване на “достъпни народни библиотеки”, за “поощрение на родната литература и изкуство”, за създаване на Български археологически институт. Създадени са Художествената и Музикалната академии. Полагат се грижи за развитието на новата филмова индустрия, като е заснет филмът „Под старото небе” по едноименната творба на Ц. Церковски.
През 1921 внася в Народното събрание законопроект за правописна реформа, която е изготвена от акад. Александър Теодоров-Балан. През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Според легендата идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Всъщност, Омарчевски внася своето предложение по идея на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина и др. Това става с окръжно 17 743/28.07.1922 г. Денят съвпада с църковния празник, на който се почита паметта на светеца Йоан Рилски Чудотворец.  На 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на Министерския съвет за обявяване на празника като „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 13 декември 19 ОНС приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка, а указът е подписан на 3 февруари 1923 г.
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим, като с този акт новата тоталитарна власт се опитва да омаловажи значимостта на духовните будители на нацията и техния принос за развитието на българското общество.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 ОНС, от 28 октомври 1992 г., се възобновява честването на празника. 
ЛЗЗ, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.