неделя, 31 декември 2017 г.

НОВОГОДИШНО - стихотворение от МИЛКА ПЕШЕВА

НОВОГОДИШНО
 
Под елхата парченца събирам
от изтекли години и дни.
Времето ме вечно шпионира –
да не мисля днес за старини…
 
По пътя от върха към равнината
спускахме се, за труд зажаднели.
Планове се крояха в душата
за бъдеще, с мечти закопнели…
 
Сега мозайката подреждам вече
от парченца на един живот.
И в този час годината изтече …
Светът да бъде утре по-добър и нов…
 
Надеждата – великото пространство
в нощта събрало хиляди мечти
с доброто име – Бог и християнство,
да бъдем вече всички по-добри.
 

                    Милка Пешева

НОВОГОДИШНО - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

НОВОГОДИШНО
 
Ще дойде с радост Новата година
отново да направи своя кръг,
за някой радостна, за други тъжна,
ще дойде и ще си отиде пак.
 
Във вечната обител на всемира
часовника със твоето тик–так
годините отмервал в календара
завинаги ще й постави знак…
 
Ще драсне диря Старата година
с добрата си и лошата страна,
а ние с мечти по идващата Нова
ще се изпълним с нова светлина.
 
Ще дойде с радост Новата година,
с наздравици, веселие и пир,
с тостове за дълголетие и здраве,
с упование за щастие и мир!
 
  Живка Танчева

неделя, 24 декември 2017 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

БЪДНИ ВЕЧЕР
 
Тайнство…
Само бъдникът припламва
и светулчици-искри
танцуват в полумрака.
Най-близките събрани
около празнична трапеза
                       с боговица
на средата със парица…
Постни ястия и плодове
в жълтеникаво-червено…
Като живо…
Свещи. Вино…
Тихата молитва –
                        песен блага:
“Да прославим млада Бога”;
пожелание за здраве
плодородие, живот по-нов,
“На здраве!”
С крехко пламъче
разгаряш ти Любов!
 
Дарина Цветкова

петък, 8 декември 2017 г.

ДИМЯТ КОМИНИТЕ - стихотворение от МИЛЧО ПРИСАДАШКИ

ДИМЯТ КОМИНИТЕ, димят…
И черни ленти към небето,
като криволичещ селски път,
издухват в тишината
спомени щастливи от сърцето…
 
Не свети ни един прозорец днес у нас!
Огнището отдавна е замряло
и сънува в този зимен, тъжен час
последните си спомени във бяло…
 
А аз на път за моя Угърчин
от билото го гледам натъжено.
И виждайки го в унес, как тъжи,
на мен ми става още по-студено!

                  Милчо Присадашки