понеделник, 30 юли 2012 г.

ПРЕД ДУХА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от ГЕРЧО ДЖАМБАЗОВ

Пред духа на
АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ

Да преклоним в признателност челата
пред паметта на скъпия ни вожд.
Обезсмъртен чрез ножа на джелата
в онази юнска страховита нощ.

Да споменем за дейността велика,
приключена със героична смърт,
за смелостта му дрьзка на езика
блестящий ум, характера му твърд.

Да почетем минутите последни,
заветите на тоя дух-титан,
идеите
безсмъртни, всепобедни,

и светлий друм от него начертан.

Да хвърлим поглед в пътя му изминат,
белязан
с кърви, пранги и тегла,
как вярата в успеха не застина,
а на борците даваше крила.

Днес пак сред гнет, насилия, обиди
ний раждаме се, раснем и калим.

От костите си правим пирамиди,
с размирна кръв полетата поим.

Но Стамболийски вдигнали за знаме,
ний неотклонно крачиме напред.

Духът му горд в сърца ви меч и плам е
и крепка вяра в утрешния свет!

Понесли с жар аграрните идеи
и болките на цял един народ,

ний вярваме, че слънце ще изгрее
по пътя прав на волност и възход.

Герчо Джамбазов
14 юни 1952г., І-ви обект
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

вторник, 24 юли 2012 г.

ВЕЛИКАНЪТ - стихотворение от ЙОСИФ ПЕТРОВ


на Ал. Стамболийски

Да бъде вечна твоята нетленна слава,
юнако огнеок и къдроглав!
Да гръмнат химни във тържествена прослава
за теб и твоя подвиг величав!

Че ти могъщ изгря из дебрите на мрака
и пътя ни с надежди озари,
поведе към мечтани брегове селяка
и светове незнайни му разкри!

Ала орисница ли черна те ориса,
та не дочака своя жаждан свят?
С кръвта си своето безсмъртие подписа,
за да останеш вечно жив и млад!

Оплака те осиротялата Родина
след черната деветоюнска нощ,
че за народна свята правда ти загина,
от българин посечен със кайнов нож!

Но твойто име като огнена зорница
в историята ярко ще блести,
и там, край бреговете китни на Марица
велик и по-велик ще раснеш ти!

Легендата за теб шуми из низините,
народът чудни приказки плете,
за твоята юнашка сила, с плам в очите,
разказва всяко българско дете!

Животът ти - живот бленуван и прекрасен!
Смъртта ти – чудна легендарна смърт!
С величие ни грее твоят пример ясен,
поели верния народен път!

И докогато в небо ясно слънце грее
и росен мак във нивите цъфти,
народът ни безсмъртния ти химн ще пее,
през вековете ще пребъдеш ти!

Йосиф Петров, 1944

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

събота, 21 юли 2012 г.

СЕЛСКАТА ГОЛГОТА - стихотворение от ЙОРДАН БОРИСОВ


В източната стая на старата къща
в своето лозе, Ал. Стамболийски
е написал с кръвта си „Ст 1923 год”

В оная дива вакханална нощ,
когато са го мушкали с ножове,
с останалата в жилите си мощ
той в свойте рани с пръстите е ровил.

И мястото на ужас и погром
белязал е със силите последни.
Та днес във тоя Свят страдален дом
да идват с болка селяните бедни.

Мълча, притиснат от безумна скръб.
До мене – старец, снел калпака черен,
привежда в бурите несвеждан гръб
и кръсти се през сълзи начумерен.

Запалил свещ – от многото един
едва мъждящ, опърпан като просяк,
познах приятел минал през Персин –
стоеше ням до селяните прости...

А беше учен – с педя по-висок.
На сталинистите прозрял бе края,
но здравето му взе палач жесток,
затуй, че „много му устата знаят”...

И друг! И друг! Селяци – брат до брат!
От Добружда, от Мизия, Родопа...
До стария дружбаш – синът му млад –
стояха тук – пред Селската Голгота!

Славовица, 1994 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 4, юли-август 2012 г.

сряда, 18 юли 2012 г.

УВАЖАВАМЕ ЛИ ИСТОРИЧЕСКАТА ДАТА 9.06.1923 ? - статия от ПЕТКО НОШКОВ


На 09 юни 1923 г. в три часа сутринта войски под командването на военната лига завземат град София, без да гръмне една пушка и арестуват депутатите, водачите и министрите на Земеделския съюз. Всичко това показва,че градът не е обсаден от армията на един „насилнически режим”, както твърдят превратаджиите. Само след един час-в четири часа при цар Борис се явяват Ал. Цанков Б. Смилов и Д. Казасов и уведомяват царя, че правителството на Стамболийски е свалено. В 04 ч. на 09 юни 1923г. царя издава указ за назначаването на новото правителство на Ал.Цанков,като с този указ нарушава конституцията и законите на страната. В този ден Стамболийски е още жив, а живи и здрави са министрите от правителството и депутатите-земеделци, които само преди 45 дни, на 23 април, са избрани на редовни парламентарни избори. Уникален и класически случай за монархическа диктатура е назначаването на ново правителство при наличие на законно избрано такова. Следват арести и убийства на земеделци и противници на Цанковият режим. На 14 Юни е убит Стамболийски.Райко Даскалов е в чужбина. В чужбина е и Коста Тодоров .Министър Оббов успява да избяга в чужбина. Те създават задгранично представителство в защита на Земеделското правителство и продължават борбата.
Ето някои отзвуци от преврата на царя и неговата камарила: 

„Ти можеш да спиш спокойно, Стамболийски. Легендата за теб скоро ще поникне, както хубавите жътви, които твоята селска душа с толкова голяма любов гледаше да зреят по необятните поля на твоята родина. Спи спокойно върху тази земя, която поля кръвта ти и затова ще бъде още по-скъпа на твоите приятели, твоите братя - смели другари в твоето смело и чутовно дело.”
Камий Емар - френски журналист

„България е страна на розите. И  когато  българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”
Франческо Нити - италиански държавник и историк,  Рим 1923 г.

„Куршумът, който прониза Стамболийски, прониза първия войник на мира и реда на Балканите”.
Генерал Сарай, Париж 1924 г.

След преврата на девети юни настъпва черен терор за земеделските водачи, голяма част от които дават живота си и последват примера на своя водач. Последователите на Земеделското движение остават верни на своя водач  до днес, но с много жертви и борба за правда и справедливост. Днес ние сме свидетели, че рушителите на България, бившите превратаджии си имат свои наследници и последователи, които не искат да се говори за датата девети юни.
На девети юни, напразно слушах цял ден радио и новините на телевизиите и не чух една дума за тази дата. Този факт показва накъде върви нашата държава и по кой път се води тя - пътят на забравата и затъмнението на миналото ни.
Кой печели от това?

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

неделя, 15 юли 2012 г.

ЛЕГЕНДАТА СТАМБОЛИЙСКИ - есе от КИРИЛ НАЗЪРОВ


Александър Стамболийски е един от най-великите синове на България. Нарежда се сред най-достойните, най-свидните чеда на нашия народ в цялата ни национална история.
Защото през краткия си земен път остави незаличима следа на Човек и Държавник. Защото приживе бе станал знаме на българското селячество и неотстъпно го водеше по пътя на правдата, свободата и народовластието. Защото измина борчески, славен жизнен път. Той казваше: „В борбата е нашата чест, нашето спасение, в борбата е смисълът на живота”. И целият му живот беше борба.
В духа на възрожденските традиции Александър Стамболийски е и пламенен журналист. Редом с политическата си дейност повече от две десетилетия той пише статии за в. "Земеделско знаме". През 1899 г. публикува първите си дописки в "Земеделска защита", през 1902 г. вече е в редакцията на вестник "Земеделско знаме", а през 1904 г. вече е редактор на съюзния орган.Той добре знае силата на публицистичното слово и го използва като оръжие в борбата, като средство за организиране на земеделското движение, за просвета и пробуждане на селячеството и т. н. Пише уводни и обзорни статии, пише коментари и анализи, води политически полемики...Не престава да пише статии за вестника дори когато е в затвора.
Александър Стамболийски е и поет. Поради липса на време не се посвещава на поезията и не се развива достатъчно като поет, но дарбата личи и от епизодичните му стихотворения. В тях се откроява цялостното му познаване на обществено-политическата действителност у нас, както и творческото му дарование. Повечето от стиховете на Стамболийски са публикувани в началото на миналия век под псевдонима Милен. А някои, както и редица статии - с псевдонимите: Стамбол, Великан, Мариус и други.
А след геройската му смърт на 14 юни 1923 г. се превърна и в легенда. Легенда не само за България, но и за света. Вече почти един век легендата за вожда на българското селячество и на целия български народ се предава от поколение на поколение. И не само че не помръква, а става все по-ярка, все по-актуална! Легендата за неговата държавническа дейност, за неговия живот и мъченическата му гибел е свидна за всяко българско сърце.
Измеренията на легендата за Стамболийски са много – от устните предания, до безбройните народни и авторски песни, стихотворения, разкази, повести, романи, драми...
Легендата за Александър Стамболийски е пресякла границите на България още докато е бил жив. А след зверското му убийство легендата за него отеква по много кътчета на света. Да припомним само книгата на американския професор Джон Д. Бел „Селяни на власт: Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз”, издавана и преиздавана в България с подкрепата на земеделци-емигранти в САЩ.
Плодната българска земя е родила и откърмила много и свидни безсмъртни чеда, чиито имена са записани със златни букви в олтара на Родината. Много са и легендите за тях, които нашият народ е съхранил в сърцето си и в националната история.
Измежду най-великите синове на България е земеделският водач и недостижим държавник Александър Стамболийски. Легендата за него е незабравима. Другото нейно име е безсмъртие!

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август, 2012 г.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Мисли на Александър Стамболийски


АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

01.03.1879 г. – 14.06.1923 г.


Аз ценя живота на човека не по количество на изживените години, а по количество и качество на изпълнения дълг!
Аз намирам смисъла на живота не в неговата продължителност, а в неговата интензивност и ползотворност.
Аз намирам призванието на човешкия живот не в неговата житейска обезпеченост, а в неговата ежеминутна готовност за себеотрицание и самопожертвувание.
Аз намирам идеалната и красива смърт на бореца, смъртта, която ще иде след едно бурно и делово минало, незасенчено от никакъв дефект от безчестие, отчаяние или безсилие.
Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга."

(Из словото на Ал. Стамболийски, произнесено пред смъртните останки на убития през 1922 г. министър на вътрешните работи Александър Димитров)

* * *
"Пазете дружбите от този зъл демон, от този зъл дух на разцеплението. Проповядвайте съзнание в дружбените членове, че те трябва да се подчиняват на общите решения. Дотогаз докато всички се подчиняват на тези решения, земеделският съюз ще бъде една скала, земеделският съюз ще бъде една сила и никой не ще го разруши."

(Из 15-часовата реч на Ал. Стамболийски, произнесена на Шестнадесетия конгрес на БЗНС)

* * *
"Как бихте искали аз да оплаквам и да ви карам да плачете за човека, който към величието на своя живот прибави и величието на своята смърт?"

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

понеделник, 2 юли 2012 г.

КАРЦИРАНИЯТ ПОЕТ - стихотворение от ИВАН КУТИНОВ


                         на Трифон Кунев

Видях те в карцера мрачен
наказан без хляб и вода,
проклинаше свойте палачи,
лишилите от свобода

Защо бе наказан, поете,
каква бе твойта вина,
та те лишиха враговете
от въздух и от светлина?

Това ли, че ти с фейлетони
не един злодей прикова
на стълб позорен, и милиони
борци на борба призова?

Те бяха „ситни”, бяха „дребни”,
но бяха слова динамит.
Който до тях се докоснеше,
ставаше по-твърд от гранит.
                           
         април 1949, Сливенския затвор
           в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.