петък, 27 октомври 2017 г.

СТОЛЕТНИКЪТ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

СТОЛЕТНИКЪТ
 
Макар да тегнат разприте нелеки
и болките от всеки минал трус,
надеждата на хората навеки
живее в Земеделския съюз.
 
Напразно ръфат го като хиени
и скубят от гърба крилца, перца.
Съюзът ни не падна на колене
и жив, и скъп е в нашите сърца.
 
И непризвани “лидери” познати
изчезват гузни, както са дошли.
От техните злини с лъжи окати
все някак с време ще го преболи.
 
Роден сред бунтове с коси и вили,
в борби преминал пътят си нелек.
Столетникът набира млади сили
да  стъпи здраво в новият ни век.
 
                             Петър Илиев

понеделник, 16 октомври 2017 г.

РОДНА СТРЯХА - стихотворение от ДИМИТЪР ЮЖНЯНИН

РОДНА СТРЯХА
 
Стихия вие, блъска сняг в стъклата,
вилнее в ледената нощ сърдито.
А в мрака като пряспа страховита
небето висне ниско над земята.
 
Навън от студ дърво и камък стенат,
но в стаята огнището ме гали.
За кой ли път така от зимна хала
уют ми дава къщата рождена?
 
От огъня й въглен жив ще взема,
Където и да ида в мен да грее.
А върна ли се някой ден при нея,
тя с майчина любов ще ме приеме.

                   Димитър Южнянин

неделя, 15 октомври 2017 г.

80 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЙОРДАН ЙОВКОВ - статия от КИРИЛ НАЗЪРОВ

80 години от смъртта на Йордан Йовков
 
ВЪЛШЕБНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРОЗА

Неговото вълшебно слово ни е запленило още от детството, за да не ни напусне до края на земните ни дни Съпътстват ни незабравимите Албена, Боряна, Василена, Нона, Шибил, Индже, Люцкан…  И още много обаятелни, романтични и трагични герои от творбите му ни привличат с чистата си нравственост, високия си морал, патриархалната си първичност, душевната си красота, духовната си извисеност… 

Певецът на Добруджа има нелека житейска съдба, но тя му помага да опознае и претвори човешката душа, българският характер във всичките му измерени, изконните народни добродетели…

Преминал по дългите кървави пътища на войната, разочарован от жестокостта и безсмислието й, от смъртта на хилядите невинни жертви, талантливият писател търси утеха в героиката,  легендите и преданията на историята, в магията на спомените  от детството и младостта си, от Жеравна и Добруджа… Потъва изцяло в атмосферата на онова време, за да създаде великолепните си разкази и новели…

В най-хубавите си творби от книгите „Женско сърце”, „Ако можеха да говорят” , „Вечери в Антимовския хан”, „Старопланински легенди” и др.  с  непостижимо майсторство Йовков прониква дълбоко в бита на българина, в глъбините на човешката душа и психика. От цялото му творчество лъхат: хуманизъм, повик за човечност и доброта, синовно преклонение пред българската земя – необятна Добруджа и гранитния Балкан.

Творчеството му е богато на теми и идеи: доброто и злото, щастието и нещастието, красотата и грозотата, любовта и  омразата, войната и мирът,  вечното и преходното в живота… Тези вечни теми са занимавали стотици български и световни писатели. Но Йовков достига до дълбоки художествени прозрения за националния характер, за човека и битието. Неговите изящни разкази, новели и драми обхващат развълнуваното пълноводие на живота.

Героите на Йордан Йовков са силни люде, обикновени хора от народа, които са обладани от чистия порив към доброта, красота, човечност,  светли мечти,  жизнелюбие, романтика…  Това са състрадателни, милосърдни и благородни хора. Едни извървяват  сложния път от злото до доброто, други преминават през катарзисното душевно пречистване и стигат до просветлението, трети просто са благородни… 

Една от причините за магическото въздействие на непреходното Йовково творчество е богатият, свеж простонароден език. Сякаш словото му извира от народната душа и  се лее гладко, сладко, тихо...

Поради всичко това творчеството му е неподвластно на времето.

Сменят се поколенията на тази вечна българска земя…и всички по своему  преосмислят посланията на вълшебното му слово.

И днес в мигове на покруса и радост си припомняме мъдрите житейски обобщения, до които е достигнал писателят. Както например онези покъртителни думи на Петър Моканина, събрали в себе си мъката на целия свят: „Боже, колко мъка има по този свят, боже!”

Или:   "Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее, но после се замисли за възрастта си и му се стори, че е вече стар. Спомни си Рада и се усмихна: "Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко и прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"

                                                                                                                  Кирил Назъров

събота, 14 октомври 2017 г.

СЛЕД ПРАЗНИКА - стихотворение от НАДЕЖДА ЦАНЕВА

СЛЕД ПРАЗНИКА

Празникът мина - 
весел и цветен.
Малка елха, под комина.
Без гирлянди и свещи,
край счупени вещи...
Подритнах я и отминах.


Все я виждам святата нощ -
усмихната, горда, накичена.
Всеки докосва я,
гали, обича я;
подаръци слагат пред нея,
Коледни песни й пеят...
А къде си сега?
Разсъблечена,
мръзнеш в снега.
Мина празника -
ненужна си вече
и ничия.

                   
Надежда Цанева

неделя, 1 октомври 2017 г.

КОЛЕДНО - стихотворение от ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

КОЛЕДНО
 
Подай ми, мамо, хей оназ звезда,
да блесне като факел над моята елха,
че дядо Коледа е стар, немощен,
дано да ме открие в часа среднощен!
 
След всеки летен дъжд във небесата,
дъга сияйна ще да приласкай децата.
И не едни щастливо устремени
ще се порадват под нея със очи засмени.
 
Знаем, че сме пътници във всемира,
че с изгрева ни залеза е начертан.
Преди да бъдем вече е решено
къде ще свърши земния ни стан.
 
Да живеем без копнежи по звездите,
без полета ефирен на мечтите,
какво ще бъдем в утрешния ден,
без пориви, без жар със дух сломен?
 
Затуй при нас ще идва дядо Коледа
и песни ще му пеем в късен час.
Затуй ще минем под небесната дъга,
да бъдем вечни като него на света!

                        Петко Згалевски