четвъртък, 20 юни 2013 г.

КАЖИ МИ, КАЖИ - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Кажи ми, кажи ...
(по Христо Ботев)

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз мафиотска люлка люлее!
           

Aтанас Личев, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г. 

неделя, 16 юни 2013 г.

КЪМ СЛАВОВИЦА - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Национален земеделски събор
в памет на Ал.Стамболийски

Когато вятърът пшеницата погали
и тя налее  тежки класове,
от мрамора на Янини грамади
духът на Стамболийски  ни  зове.
В борба свещенна, величава,
за  собственост и свобода,
ний идваме, възторжено  развяли
оранжевите  и зелени знамена.
Със  труд и обич към  земята,            
високо  да издигнем своя глас
и смело да градим в страната
желаната демократична власт.


Живка Танчева,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

петък, 14 юни 2013 г.

ПЕСЕН ЗА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - 90 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО МУ

Заплакала е гората
и на гората листето,  
мъже по черни угари, 
вдовици с черни забрадки.
Заплакали са полята  
и на полята тревата,  
селяци по занданите,  
сираци по мегданите
заради СТАМБОЛ войвода: 
„Де да е СТАМБОЛ, да доде,   
земята редом да види – 
земята ни се почерни, 
гората попар удари,  
полята слана ослани,  
в селата вихър помина,  
клети селяци размята – 
кой по тъмни зандани,  
кой по стръмни балкани, 
кой по пуста чужбина... 
Де да е СТАМБОЛ, да доде,    
буйна му снага да видим,  
огнени очи да светнат,  
мъжки му думи да чуем – 
мъките да ни развее”...
Тече Марица кървава,
никому дума не казва -   
какъв е юнак загинал   
до китните й брегове.
Какви е думи издумал   
за рода и за народа.
Какви е мъки претеглил 
за тия черни селяци,  
за тия клети сираци,  
за тия кутри вдовици... 
Тече Марица кървава,   
никому дума не казва   
заради СТАМБОЛ войвода.
Тифон Кунев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

неделя, 9 юни 2013 г.

ДУМИ ЗА ВЕЛИКИЯ СТАМБОЛИЙСКИ

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражаване. Тя се проявява  в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха.
Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата”, е смелост рядка в летописите на историята.  Да заявиш пред многолюдното събрание държано на открито: „Фердинанд е най-големият виновник за катастрофата и той трябва да бъде обесен с главата надолу пред паметника на Цар Освободител”, е риск, който влече след себе си смъртно наказание.
...
Борческият дух на Ал. Стамболийски пленява и фантазира; този дух е присъща черта само на великите водители на народните маси, на завоевателите, на апостолите, които са се посветили изцяло в услуга на една идея, на един култ... Ал. Стамболийски беше истински водител на земеделското съсловие; вечната му мисъл беше сдружаването на земеделците, а вечният му култ – БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.”
Никола Д. Петков


„Твоята трагична смърт и смъртта на хилади герои и мъченици, измрели от куршуми, ножа и в затвора на свирепата българска реакция, ще крепят духа, ще окрилят вярата и ще затвърдят мишците на милионите наши последователи..."
Прага, юли 1923 г., Райко Даскалов


„Стамболийски не е една личност, която може наистина да загине и се заличи след смъртта си, а една политическа концепция, една стройна стопанска и социална идеология, която на практика се оказа много по-реална и привлекателна за народното съзнание, отколкото всички политически и социални теории и утопии на миналите столетия и особено в идеологичните състезания на двайсетия век..."
Д-р Г. М. Димитров


„България е страна на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”
Рим, 1925 г., Франческо Нити - италиански държавник и историк

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.