вторник, 20 септември 2016 г.

ЕСЕН - стихотворение от СТЕФАН СТАМОВ

ЕСЕН

Пак е есен, тъжна есен,
всеки ден вали, вали.
Тъжно като тъжна песен
тих дъждът ръми, ръми!

Капят листи пожълтели,
бавно стелят жълт килим,
тъжно вейки оголели
климат с плач недоловим!

Облак, гарвани в небето
с грак отлита надалеч,
мъка впила се в сърцето,
сякаш гроб е зинал веч!

Глъхне тъжната ми песен
зад решетки в стар затвор
и в душата ми е есен,
мрежат сълзи сив простор!


Стефан Стамов, брой 4/2016 г.

понеделник, 5 септември 2016 г.

ДЕМОКРАТ - сатирично стихотворение от СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ

                    На Чапрашиков Аероплански

Демократът чест не знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.

Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.

След тез подвизи безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!

Всеки плахо се прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…

Демократът срам не знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.
            Сергей Румянцев, бр.3/2016 г.

ПОЕТ НА СЕЛОТО И ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ - статия на КИРИЛ НАЗЪРОВ

  Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, днес Румянцево, Луковитско. Прогимназия завършва в Луковит, а гимназия в Плевен, където учител по литература му е поетът Николай Ракитин, който поощрява творческите му заложби и Мито Диловски започва да пише стихове.
    Още като ученик през 1911 г. отпечатва в списание „Въртокъщник” стихотворението „Майчина песен”, което привлича вниманието на читателите. След казармата за кратко време се изявява като талантлив поет. Освен нежни лирични стихове той твори и звънки маршове и оди, и политическа сатира – пародии , епиграми… Изобличава политическите нрави – алчността, продажността, кариеризма, лакейството и други пороци на тогавашното общество. Често пише в стихове злободневки, писма, бележки… Например такова писмо пише и до Ал. Стамболийски, с което го моли да го изпрати макар и писар в някоя легация в чужбина. Стамболийски му
отговаря също в стихове:
  
                      Вместо писар в някоя легация,
                      остани поет на свойта нация.
 
    Малко преди 9 юни 1923 г. Румянцев усеща близката опасност и предупреждава Стамболийски:

                        Всеки нов ден те  
                        мамят твоите близки,  
                        пази се, президенте,  
                        пази се Стамболийски!

    Поезията на Сергей Румянцев е пропита от обич към отрудените селяни. Поезия, която покорява с призивната сила, лиричната топлота и вярата в победата.
    На 9 юни е арестуван и изпратен на разстрел. По една случайност човекът, който трябва да изпълни присъдата се оказва негов съученик и го спасява. Много изпитания понася като нелегален, но най-болезнено преживява убийството на приятеля и съратника си Ал. Стамболийски. С любов и преклонение възпява убитите земеделски водачи Ал. Стамболийски, Ал. Димитров, Петко Д. Петков и други.
    Приживе Сергей Румянцев издава само една стихосбирка – „Селски бодили” и то по настояване на Димитър Грънчаров и Николай Петрини. Но книгата веднага бива конфискувана от полицията.
    След атентата в черквата „Света Неделя” Румянцев се укрива по села и градове. На 16 април 1925 г. са арестувани с приятеля му – смелият журналист Григор Кузманов в неговия дом в Стара Загора. Откарват ги в Дирекцията на полицията в София, откъдето изчезват безследно.
   Така загива един от талантливите поети на България едва тридесетгодишен.
   И днес поезията и личността на Сергей Румянцев не са изгубили и частица от своето обаяние. Творчеството му се чете и препрочита, защото запленява със своята искреност, смелост, художествена сила…Посланията му звучат съвсем актуално в днешното объркано безвремие.

Кирил Назъров, ЛЗЗ бр.3/2016 г.