неделя, 15 декември 2013 г.

СЪСТОЯНИЯ - НОВО И ОРИГИНАЛНО - рецензия от ПЕТКО ОГОЙСКИ

СЪСТОЯНИЯ - НОВО И ОРИГИНАЛНО!

Почти от два месеца на масата ми стои една зелена папка, към която няколко пъти посягах, и... пак изоставях...
Трудно ми е да кажа защо.
Съдържащото се в нея е озаглавено „СЪСТОЯНИЯ”, под което, уж мирно, но загадъчно стои уточнението „ХАЙГА”.
Разгърнах и прелистих редица тълковни, на чуждите думи в езика ни, литературни и философски речници и справочници, но не открих никъде тази дума! Накрая се вгледах в самата й същина – съдържанието на ръкописа и автора. И разбрах, че напразно съм търсил, защото авторът е поетесата Габриела Цанева...
Та Габриела е автор на няколко книги – с поезия, белетристика, романистика и публицистика, при това, доказала се не само като образована личност (тя е юрист и инженер-химик), но и като талантлив творец, търсещ нови, най-съвременни ракурси на своите светоусещания, особено в поезията. Само преди две години тя издаде стихосбирката „Искам себе си”, която нейният рецензент (Георги Цанков) нарича „хайбун” заради композиционните й особености – редуване на стихове и прозаични фрагменти, а аз защо се стъписвам пред новата характеристика „хайга” за настоящата й, още по-дръзка постъпка?
А това не се оказа толкова непонятно, защото своите къси и задъхани констатации тя е и лично илюстрирала с визуални живописни декорации, съответстващи на казаното с думи.
Редактирал и рецензирал съм вече над тридесет книги, предимно поезия и мемоари, но не и като тази, като тези „Състояния”!
Да си призная, озовах се като в небрано лозе: Уж малки чепчици грозде са окичили над стоте й страници, но във въздуха й витае мирис на сладост, на предчувствие за леещо се от дълбоки кани вино, опиващо до замайване.
И не можеше да не изпадна и аз в такива „Състояния”, каквито със сигурност са опивали и авторката, та е онагледила своите къси текстове с някякси сладки миниатюрни изваяния под всеки от тях.
И ме смайва внезапна мисъл: Ей така отдавна трябваше да се пишат и издават стихосбирките, текстът да е нарисуван, виден за всеки. Защото си спомням, че като запитали един френски селянин какво е това поет, той отговорил: Човек, който е написал по средата на листа двусмислени безсмислици!
И така, разбирам, че „хайга” е дума-понятие, хем родеещо се с лаконизма на „хайку”, хем обогатено с изкуството на живописта, на пейзажа. И може би това е един бунт на талантливия автор срещу сковаността и догмата.
А както е всеизвестно, Габриела е бунтовно чедо българско по родова традиция, фамилията й е дала кръвна жертва в борбата срещу червената тирания (горянката Цветана Попкоева, сестра на баба й), а тя самата беше неотстъпно в редиците ни след 10.11.1989 г.
След всичко казано до тук, мисля, че е достатъчно обосновано да приемем Габриела като волнодумна „кръстница” на демонстрирания в тази стихосбирка начин, вид, метод, способ „ХАЙГА” *

И това нейно първопроходство, надявам се, ще има в бъдеще и своите дръзки творци-последователи.
Та ето и нагледното й изражение:

СЛЕДИ ОТ СТЪПКИ
Градът заспива 
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

И веднага – озвездено небе над контурите на съвременен град на фона на лунния диск!
Има нещо мило, фолклорно, сакрално в „ГАЙДАРЯТ” на следващите страници:

ГАЙДАРЯТ
Гайдарят свири.
Пет кучета го слушат
и сучат песен...

И - един чудесно изваян гайдар, а пред него, в сънливо произволни пози петте кучета го слушат сред дървета и треви и преграждат първия от втория стих:

Свири Гайдарят.
полето зеленее.
Кучетата спят - 
сънуват небесните
сфери... Бяг...и - кръговрат...

С такава тиха, душехранителна емоционалност е осеяна тази най-нова и преоригинална, стихо-картинна книга на поетесата Габриела Цанева, положила началото на нов, съвременен в своето собствено измерение жанр „хайга” в нашата литература (като изключим, че е имало и други опити за подобен дизайн на книги, но без необходимата вътрешна връзка и усещане за цялостност и затова – без успех).
Щастлив съм да констатирам, че за разлика от тях, Габриела е съвместила в една и съща книга писмословната си дарба на лирик с богатия си усет на график…И това не е стремеж към забележимост, а трезво вникване в едно повсеместно вече явление, което всички виждаме, но нито осъзнаваме, нито констатираме!
Та нали всекидневно, да не кажа и всекинощно, ежеминутно, най-комуникативните медии, телевизията, интернет, т.нар. социални мрежи - фейсбук и други, също, заедно с гласовития или писмословен показ на фактите, събитията и явленията от реалния свят, при всяка възможност ги опредметяват и визуално.
Сега и те би следвало да назовават своя метод с обобщената дума-понятие „хайга”, един синтетичен жанр в художественото творчество!
А всеки, който разтвори, прочете и разгледа стихо-картинната книга „Състояния” на Габриела Цанева ще остане трогателно доволен от докосването си до сакралния, скрития свят на поетесата, опредметен със словесни и визуални образи.
----------------
* Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку, или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. В наши дни художниците, изпълняващи хайга, използват основно три категории техники - художествени творби, изпълнени с класически изразни средства (рисунка с туш), дигитални изображения и фотографии. В тази връзка терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с класически изразни средства, характерни за западната живописна традиция. (бел. на авт.)

октомври 2013 г.                  


Петко Огойски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 1 декември 2013 г.

ПРОДАВАТ СЕ МАМО... - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Продават се, мамо...
Осъвременена народна песен

Продават се мамо, белите манастири,
продават се, мамо, белите къщи високи
белите къщи високи, с големите двори широки!
Продават ги, мамо,
белокосите старици
за ситни-дребни парици!

Припев: Ех, село, село, пусто опустело!

Аранжирал дядо Танас Козбунарски
Атанас Личев,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

сряда, 27 ноември 2013 г.

СМЯНА НА ПОКОЛЕНИЯТА - епиграми от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Смяна на поколенията

Старото вече умира
Младото все емигрира!
В тебе, Родино, остана
старата българска слава.
Вятърът тежко ще вее -

български песни да пее...

Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 24 ноември 2013 г.

НОВАТА УПРАВА - епиграми от ТАРАЛЕЖА

Новата управа

И тези ще си оберат крушите -
когато си натъпчат яко гушите.

Конкурс за експерти

Най-експерти са експертите
на партията верните.

При протестиращите

Силно вика един господин,
демократ е явно, тъмносин.
- Провокатор! – викнаха внедрените
И прибраха го човека в Меверето –
за „съвети нежни” във мазето.

Таралежа,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

сряда, 20 ноември 2013 г.

ОЩЕ ЕДНА КНИГА ПРЕЗ 2013 ГОДИНА - статия на ЛЗЗ

Още една книга през 2013 година

Тази година излезе книгата „Бележки по историята на село Селановци” от писателя краевед Емил Д. Цветков, която в-к „Литературно земеделско знаме” представя на читателите.
Това е един огромен, многогодишен труд по дълголетната история на едно китно и голямо крайдунавско село Селановци - от древни времена, та чак до наши дни.
Авторът с голяма любов и авторска вещина е проследил етнографският, политико-икономически и духовен живот на своето родно село с неговата първична нравственост, с неговите първи хора, които са дали облика му. Не е пропуснал, също така и щрих от перипетиите на неговото патриархално развитие, като се започне от идването на римляните по тези места през І век пр.н.е. и се мине през годините след освобождението от османско иго до 09.09.1944 г. и през 45-годишния социализъм до 10.11.1989 г. и се стигне до нашето съвремие, наречено „мирен преход”.
Емил Цветков, в книгата си „Бележки по историята на село Селановци”, обобщавайки цялата палитра от развитието на своя роден край в дни на възход и падение, в разделите й „Обществено-политически живот” и „Изявени селановчани” е включил и съселянинът си Иван Селановски, без да го познава. За неговия живот и за дейността му е научил от архивите на Държавна сигурност. Този труд на автора е една илюстрация на обективизъм, която не е осенена от политически подбуди и пристрастия. И - накрая завършва книгата си, в която като вълнуващ акорд звучи стих от Пламен Григоров – С тебе пораснах и с тебе остарях”.


ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември-декември 2013 г.

петък, 15 ноември 2013 г.

СЪЧУВСТВИЕ - стихотворение от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Съчувствие

Бедна моя сатира!
Кашляща и грапава!
Цял живот си патила:
гладна, боса, дрипава.

Стига си се мръщила,
жлъчно критикувала,
подкупи си връщала,
вечно негодувала...

Я погледай одата!
Как живее сладко тя,
че във крак със модата
кичи шефове с цветя.

Дяволски са хората,
С толкоз недостатъци:
с мед те хранят одата,
тебе – със отпадъци.

В служба все на правдата,
Винаги обречена?
Кой ли ден със брадвата
ти ще си посечена?...


Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

вторник, 12 ноември 2013 г.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ - стихотворение от ВАСИЛ КАЛФОВ

Възкресение
на моя Съюз вечен
ще служа верен му до гроб!!!

След толкоз мъки и страдания,
възкръсна Земеделския съюз.
Сега заканват се с послания -
един предател и един мелюз.

Земеделците през вековете
водихме битки – не една и две.
Падахме. Бяхме по върховете.
Щом трябва – почваме от „А”и „Бе”!

И нека това зло безчовечно
да бъде за урок на всички нас!
Тъй Съюзът ще пребъде вечно,
а химна пак ще пеем в един глас!


Васил Калфов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

НОЩНА ПЕПЕРУДА - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Нощна пеперуда

Нощна пеперудо, ще се опариш от цигарата ми.
Не се мами от лампата, тя не е твоя пристан.
Тя само пали огън по дърветата,
настръхнали от любовта на вятъра.
Звездите също светят
и може би за тях мечтаеш,
подслонила крилете си
под счупения покрив на мойто време.
Аз мразя сивото,

а ти си сива, нощна пеперудо.

Вяра Дамянова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

петък, 8 ноември 2013 г.

НА МАЙКА МИ - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Прохладна вечер е и в тъмнината
излива се кат из ведро дъжда.
Затворът вече спи, а в тишината
на капките се носи песента.

В килията лежим дванайсет души.
Мнозина спят, а аз, подпрял глава,
оглеждам се. Отсреща някой пуши,
не виждам кой, но все едно - тъга.

В последното писмо ми пишеш, майко,
че ти живееш в къщи сам-сама
в мизерия и скръб. О, колко жалко
човек да е без радости в света.

И аз те виждам в стаята ни малка
пред масата, притворила очи.
Сълзи текат и някаква писалка
ръката ти едва, едва държи.

Тогава беше мразовита зима -
Васильовден - из село веселби,
а ти тъгата си неутешима
записваше в писмото със сълзи.

Животът е такъв. Защо да плачем?
Ще ни олекне ли?... Недей скърби!
Навънка небосклонът пак е мрачен,
дъждът притихва, ала все вали.

И таз дъждовна вечер като всяка
по старому за нас ще отлети.
Ти пак със сълзи в стаичката, в мрака,

а аз - в затвора... Лека нощ... прости!
                    
Тодор Цанев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

сряда, 6 ноември 2013 г.

МОРСКО - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Здрависвам се с вълните - нежност дива
и писъкът на чайките прегръщам.
Завърнах се, от изгрева попивам
най-южната си кръв, една и съща.

По пясъка събирам свойта памет
и после в раковините я скривам,
защото аз на сушата съм няма
и само във морето се разливам.

Живея на брега, но в мен бушува
безгрижна, жизнерадостна, игрива,
засмяна същонст, вече я дочувам
и с люлката и песента се сливам.
                   
Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

неделя, 3 ноември 2013 г.

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Но кои са всъщност българските народни будители?
Всеки от нас носи в сърцето си името и образа на някои от тях и все пак...
Да започнем със Свети Иван Рилски, чийто празник не случайно е избран за ден на народните будители. Той е първият и най-значим български светец и отшелник, духовен водач и закрилник на българския народ в първите години след покръстването. Според легендата е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.
Традицията малко несправедливо прескача представителите на Охридската и Преславската книжовни школи, за да обърне внимание на онези личности, които оставят светлина в робския небосклон на българина. Сред тях изпъкват имената на патриарх Евтимий и неговите ученици и последователи от Търновската книжовна школа - Григорий Цамблак, един от най- значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, радетел за правописна и езикова реформа, Владислав Граматик, автор е преводач, съставител на сборници, с творчество, обхващащо над 4300 ръкописни страници, считан за един от ранните представители на сръбската литература, Константин Костенечки, който с творчеството си оказва дълготрайно влияние върху южнославянска литература и обучение, в които въвежда и древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.
Йоасаф Бдински е пренася традицията на Търновската школа във Видин. В творчеството си дава ценни исторически сведения за живота на българското общество от края на XIV в., когато вече цялата страна е под турско владичество.
Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век, късен представител на Търновската школа, пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.
Петър Богдан Бакшев или Бакшич е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България (написана век по-рано от Паисиевата) и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Друг представител на българската католическа традиция е Петър Парчевич, наследник на стар чипровски род, който става български католически епископ.
Видни представители на Софийска книжовната школа от ХVІ век са Поп Пейо и Матей Граматик.
Може би най-тачените народни будители са представителите на ранното Възраждане - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Неофит Бозвели. Авторът на „История славянобългарска“ е прието да се счита като основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г.  Неофит Рилски е монах, учител и художник – духовен стожер на просветното движение от първата половина на ХІХ век, а Неофит Бозвели е един от водачите на националното църковно движение от средата на века.
Не можем да отминем д-р Иван Селимински, общественик и лекар, който превръща град Брашов център на българската революционно-просветна емиграция, както и братя Миладинови, които с труда "Български народни песни" (1861) фокусират общественото внимание върху безценните образци на народния гений.
Сред будителите на народа са и революционерите Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. Тези хора, освен с революционната си дейност, са известни и като хора на словото и духа. Особено е мястото на Васил Левски сред народните будители, около образа на който народната памет е създала ореол, по-светъл от ореола на светец.
Народни будители са и воеводите Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) и Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов).
Наричан още приживе „патриарх на българската литература“ и един от идейните вдъхновители на деня на народните будители, Иван Вазов е също сред най-тачените от тях.
Но народни будители са не само видни исторически личности и творци. Народни будители са всички онези, които чрез своя ежедневен труд и дейност сеят семето на просветата и човеколюбието в душите на хората.
По повод обявяването празника на народните будители за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

петък, 1 ноември 2013 г.

БЗНС И ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Стоян Омарчевски (24.12.1885-10.03.1941) е роден в Нова Загора. Завършва гимназия  в Стара Загора. Учителства в Белоградчик и Видин. Член е на БЗНС от 1905 г. Сътрудничи на в-к Земеделско Знаме от 1909 г. През 1908 г. става член на първата студентска земеделска група заедно със Спас Дупаринов, Петър Янев и Александър Оббов. Завършва философия в СУ през 1912 г. и право през 1917 г. Избиран е за депутат от Видин и Враца: в ХVІ ОНС-1913 г., в ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС-април 1923 г.
В периода от 1920 до 1923 г. е министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Той поема министерството от Цанко Церковски. По време на мандата си въвежда задължителното основно образование, строи нови училища предимно в селата и малките градове, като техният брой за две години нараства от 561 на 1676. Разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двугодишен с насоченост към общо или специално образование и освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Открити са два нови факултета-ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела-зъболекарство и аптекарство. Открита е катедра Приложна химия. През 1921 г. е открито Висшето търговско училище във Варна. Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, за създаване на “достъпни народни библиотеки”, за “поощрение на родната литература и изкуство”, за създаване на Български археологически институт. Създадени са Художествената и Музикалната академии. Полагат се грижи за развитието на новата филмова индустрия, като е заснет филмът „Под старото небе” по едноименната творба на Ц. Церковски.
През 1921 внася в Народното събрание законопроект за правописна реформа, която е изготвена от акад. Александър Теодоров-Балан. През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Според легендата идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Всъщност, Омарчевски внася своето предложение по идея на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина и др. Това става с окръжно 17 743/28.07.1922 г. Денят съвпада с църковния празник, на който се почита паметта на светеца Йоан Рилски Чудотворец.  На 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на Министерския съвет за обявяване на празника като „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 13 декември 19 ОНС приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка, а указът е подписан на 3 февруари 1923 г.
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим, като с този акт новата тоталитарна власт се опитва да омаловажи значимостта на духовните будители на нацията и техния принос за развитието на българското общество.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 ОНС, от 28 октомври 1992 г., се възобновява честването на празника. 
ЛЗЗ, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.

петък, 25 октомври 2013 г.

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО

Листата падат като слънчеви лъчи -
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.
Душите, задушени, гинат.
Линеят, вклинени в решетката на тялото.
Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме - встрани е стръмното.
Листата падат жълти, като
слънца се гонят, увлечени от хватката на
гравитационен колапс.

Вървим встрани от стръмното
и тъпчем по лицата си -
утъпкваме пътеките,
не питаме за бъдното.


Габриела Цанева, текст и рисунка,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

сряда, 23 октомври 2013 г.

REQUIEM ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС - откъс от книга на ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

REQUIEM ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС
Представих ги зли, тъпи, жестоки, еднопланови и униформени – не поради някаква манихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер поне един човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и генералите им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало, „работата” в тъмното ведомство го е умъртвила. Те нямаха души, нито сърца. Те бяха роботи, които се стремяха да убият всичко човешко.
Властолюбие, алчност и лакомия, прикривани със „защита на социализЪма от враговете на работническата класа” и садистична отмъстителност заради изхрачените в лицето им истини са основните неща, които бих упоменал, ако трябва аз да издавам характеристика на копоите и най-вече на техните вдъхновители и подстрекатели от Политбюро на ЦК на БКП.
Когато беше отменена „историческата необходимост” никой от тях не се съпротивляваше, никой не пожела да воюва за „идеала”, а се надпреварваха като стадо свине кой пръв ще стигне до новата „пазарно-демократична”... копаня. Остатъците и изтърсаците им вкупом станаха набожни, черкуваха се със свещи в ръка при своя агент Максим и го викаха заедно с клира да им освещава офисите, банките и холдингите им.
Историята не помни по-ревностни салтоморталета и във външната политика, когато обърнаха гръб на московските си чорбаджии и предоставиха услугите си на новите вашингтонски господари срещу гарантиране на известен дивидент * и безнаказаност за старините им и нови престъпления.

* дивидент – дял от печалбата, която всеки акционер получава пропорционално на акциите, издадени от акционерното дружество срещу вложения от него капитал


Георги Константинов,
    в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

понеделник, 21 октомври 2013 г.

ПРЕДСТАВЯМЕ ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Представяме на читателите ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
ВЪЛНУВАЩИ СПОМЕНИ
Мнозина от политическите затворници през годините от 1953 до 1962 познават Георги Константинов – Анархиста, като непримирим антикомунист, който 2/3 от присъдата си е изтърпял в карцери и режимни отделения, което го довежда до психическа депресия. Знаят също, че през 1953 г., дни преди смъртта на Сталин, той е инициатор и изпълнител по взривяването на бронзовата му статуя в Борисовата градина (Парк на Свободата), за което е осъден на 20 години, от които изтърпява почти половината.
Но малцина познават неговото необикновено перо на разказвач, което е потопено в кървавите преживявания на десетки негови колеги и от него лъха с неудържима сила сарказъм към „копоите” от Държавна сигурност в книгите му „Адски калейдоскоп” – І и ІІ том.

Иван Селановски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

МОЯТА ОРИС - стихотворение от СТРАХИЛ ПЛАНИНЕЦ

Моята орис

От неспокойното небе орисан –
със ботевската буря и мечта –
вървя през времето с бунтовна мисъл,
опрял перо на пулса на света...

И вред над граници, меридиани,
аз – воин горд, правнук на Аспарух –
оставям дъх от български балкани
и пламъци от българския дух!

И пряко властни, сити и известни
поети със порядъчни ръце –
аз вливам своите свободни песни
на бъдещето в будното сърце!

Страхил Планинец,

„Гласове от мрака”, сборник, ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

понеделник, 7 октомври 2013 г.

ЗАТВОРНИЧЕСКИ МИРАЖ - стихотворение от ИЛИЯ ВАСИЛЕВ

Затворнически мираж

Разцъфтяла, белоствола
кърши стан бреза-жена:
сън сънува – полугола
покрай сребърна вода.

Бели грани уморено
е отпуснала встрани:
руси къдри нажалено
спят на момини гърди.

Илия Василев,

„Гласове от мрака”, сборник, ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

вторник, 1 октомври 2013 г.

ПОКЛОН ПРЕД МЪЧЕНИЦИТЕ - репортаж от БЕЛЕНЕ на ЛЗЗ

Поклон пред мъчениците
Наскоро в България гостува голяма група граждани на Италия. Те посетиха големите католически черкви и катедрали в България.
Специално време отделиха за престоя си в град Белене, защото искаха да посетят остров Персин и се запознаят с мястото, където хиляди политзатворници/мнозина от които оставят костите си тук/ са измъчвани по време на комунистическия режим в България.
Зам.-председателят на Съюза на репресираните в България г-н Цветко Георгиев разказа свои впечатления от лагера в Персин, където е прекарал две години. Той припомни покъртителни картини на жестокост и нечовешки мъчения, на които са били подлагани политическите затворници.
За страданията на затворниците по спомени на баща си и за изстъпленията на комунистическата власт говори редакторът на вестник Литературно земеделско знаме Кирил Назъров.

Основна заслуга за организирането и осъществяването на това посещение има председателят на общинското настоятелство на БЗНС в Белене Йосиф Бонов. 

ЛЗЗ
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

сряда, 25 септември 2013 г.

ДРЪВЧЕ НА ТРОТОАРА - стихотворение от БОЯН ИЛИЕВ

Една година без поета земеделец БОЯН ИЛИЕВ

Дръвче на тротоара

Дръвче си насадих на тротоара,
пред пейката, до пътната врата,
с надежда тук спокойно да прекарам
последните си дни от есента.

На моето дръвче, на клонче младо
ще кацне лястовица с бяла гръд
и ще запее весело от радост,
че пак се връща в родния си кът.

Аз ще седя на пейката, омаян
през пролетта – от цветен аромат,
а лете ще даря по обичая
децата от квартала с плод богат.


Боян Илиев
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

неделя, 22 септември 2013 г.

НИВАТА - стихотворение от ИВАН ВАЗОВ

НИВАТА

Морен орач из нивата сееше, 
               сееше в ровки бразди, 
руен се пот от челото му лееше 
               и по космати гърди. 
  
Гледах как фърляше весело семето - 
               чисти и здрави зърна. 
Сей, земеделецо, днес му е времето, 
               фърляй добри семена. 
  
С жътва богата,  със спор, изобилие 
               бог ще труда надари, 
честно и славно е твойто усилие, 
               бодро засявай, ори. 
                             ***
Зная сеячи и други във нивата - 
               в другата нива у нас: 
там ще поникне трънакът, копривата, 
               не позлатеният клас. 
 
Гнило е семето в почвата,  плодната, 
               дето го пръскат они, 
плодове грозни ще бликнат в народната 
               нивица, грозни злини. 
 
Хранят с отрова това поколение, 
               с дело,  с примери и реч… 
Бъдеще страшно ще  жънем в смущение, 
               жънем го  даже ний веч… 
 
Сейте, сеячи, доброто засявайте 
               в младата нива у нас, 
истини здрави в душите втълпявайте, 
               важен е днешния час. 
 
Сейте ламтеж къмто правда божествена, 
               сейте любов - не вражда, 
милост в сърцата и обич мъжествена 
               къмто дълга и труда. 
 
Жадна за хубаво семе е нивата, 
               силна е, сочна е тя: 
всичко се фаща в горката, родливата: 
               бурен и клас, и цветя.


Иван Вазов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), година ІІ, септември-октомври 2013 г.

събота, 21 септември 2013 г.

ПОВТОРЕНИЕ - стихотворение от ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

На 21 септември се навършва една година от смъртта на поета земеделец ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

Повторение

Тече реката дълголетно,
тече във своето русло.
След зима идва знойно лето,
след скърби идва радостта.

Часовникът ритмично чука,
брои на времето часа.
До вчера бяхме дечурлига,
днес – пленници на старостта.

От семето се раждат плодовете,
плодът в утробата си крие семена.
Тъй в цикли всичко се променя,
живот, години, времена.

Защо за да умира нещо,
друго трябва да се сътвори?
Велико тайнство непознато,
във всичко ти се повтори.

Играят багрите на залеза,
угасват слънчеви лъчи.
За кой ли път така повторно
тъга напира в моите очи?

Петко Згалевски
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

четвъртък, 5 септември 2013 г.

ДЕМОКРАЦИЯТА, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА, СВОБОДАТА НА МИСЪЛТА И МЕЧТИТЕ - есе от АНА ВАСИЛЕВА

През изтеклите десетилетия, в които трябваше да стигнем до Социалистическия рай, ни подмамваха с какви ли не постижения, които неминуемо ни доближавали до построяването на Комунизма, което значи – до „земния рай”. От дългото очакване обезверени хората решиха, че е най-добре всеки сам за себе си да построи този рай, за сметка, разбира се, на тези, които вярват и чакат някаква справедливост. В бетоновия бункер на нашия живот премина полъх, чу се думата „перестройка”, заговори се за 56-то ПМС, от което се възползваха хора, непознаващи думите „справедливост” и „отговорност”. Алчността набираше скорост и сили, всеки искаше да е първи. В Рейкявик се срещнаха Рейгън и Горбачов и оттам огъня на камината като че ли затопли огромните ледници между двата свята, доминирани от САЩ и СССР. Разговорът им бе на четири очи – дали е имало в него загриженост за обикновените хора?
Годините се нижеха... и у нас уж всичко беше държавно, а се пръкваха и дейности с частен характер... Сега си обяснявам, че това са били онези, от които после се родиха големите банкери с големите частни банки, онези, които вече бяха изучили тънкостите на присвояването на стотинките на доверчивите хора и раздаването на милионите на „своите” хора... родиха се хотелиерите с веригите луксозни хотели, построени върху държавна земя, закупена за стотинки... крупните търговци във всички сфери на стопанския ни живот, които задушиха първородния вик на кварталните магазинчета... пръкнаха се от нищото фермери и арендатори, които без контрол и срещу закона обработваха хиляди, не... милиони декари „ничия” земя... и не плащаха нищо на собствениците й...
Промяната, чакана половин век дойде с мотото „Свобода на словото и печата”. Има ли нещо по-съблазнително от тези думи за народ, забравил, че е мислещо и говорещ същество? При това мото милионите се щураха с безсмислени усмивки и най-умното според тях бе да крещят до прегракване подадени им думи от самоизбрали се водачи.
„Партията е виновна за всичко” – дирижираха от микрофоните водачите, а обикновените, „ние”, от площадите, повтаряха подадените им думи – „Долу БКП”, „БКП е мафия”, „Червени боклуци”... Думи празни, думи опияняващи, кухи... Злобата, болката, разочарованието умело се насочваха към ПАРТИЯТА, като към живо същество. Партията – плътна завеса за всичко сторено, завеса, зад която играчите умело продължиха своята игра, набираха икономическа мощ... и се готвеха отново да поведат вярващите още в тях изстрадали хора.
До промяната всички се страхуваха да не попаднат в групата на т. нар. „ВРАГОВЕ” и сами се цензурираха... цензурирахме дори сънищата си – особено онези от нас, преминали през подземията на Държавна сигурност, през затвори и лагери.
След промяната народът се оказа омотан в паяжината на страха от ДОСИЕТАТА.
Преди промяната затъпявахме, затрупани от информация за високи успехи и благоденствие. След промяната се заговори за изнесени огромни суми държавни (т. е. народни) пари в чужбина, заговори се за връщането им, за търсене на отговорност от крадците с високи постове от бившия режим... Думи, думи, думи...
Последваха кръгове, групировки, орбити, борци-мафиоти, милиционери-мафиоти, наркодилъри-барони... разкош, раждащ бомби, разстрели, показни побои... Борба за власт и пари, алчност и жестокост, прикрити зад демонстрирана „грижа за народа”... по-точно – за „електората”...
Чуваме, отнякъде много далеч, че имаме и българи с будни умове, с умове на световно ниво... но са някъде там, далеч, другаде, където другите могат да ги използват...
А народът, обикновените милиони, вече не вярват, но още се надяват и чакат...
Чакат без мисъл - така, както са чакали почти пет столетия под турска власт, така, както са чакали почти пет десетилетия под комунистическа власт. И сега, уж свободни, не снемат оковите на очакването, взират се до болка и се надяват, че ще дочакат мига, в който да тръгнат след Данко, понесъл над главата си туптящото си сърце – да им свети... да осветява Пътя им...
Питам се – кога милионите ще осъзнаят, че всеки човек е Данко и осветява пътя си със своето сърце и от тази светлина ще зависи какъв е Пътят.

... Пътят, по който ще тръгне нашата държава, пътят, който ще ни отведе до един слънчев, топъл и подреден свят, или в непрогледната тъма на тресавището...

Ана Василева, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), година ІІ, септември-октомври 2013 г.