БОРБА - стихотворение на Христо Ботев

 

2 ЮНИ – ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

БОРБА – стихотворение на Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“

Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те бият
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Христо Ботев

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри“

*

Днес сирените вият.

И мълчим – минута време… Животът замира – дори пътното движение спира.

И всички мълчим – нали това най-добре умеем да правим.

След сирените ще дойде парадът…

Ще маршируват –
строени в редици войници –
пред висшите политици.

А те тържествено ще гледат някъде през камерите, които ги снимат…

Уж през времето,
уж към вечността –
те, най-временните.

На ред е тържествената проверка, която ще установи липсата на „геройски загиналите за свободата и независимостта на България“ (нали и техен ден е днес)… Но, „геройски загиналите“ – за каквито и да било идеали, отдавна липсват.

Ще дойде и зарята… Нали е празник.

Площадите ще заприличат на дворове, огрени от фойерверките за рождения ден на местните новобогаташи…

И гражданите ще празнуват – хубавото време, идващото лято, гълчавата наоколо.

И никой няма да си спомня Ботев – нито как е живял, нито за какво е умрял; нито словото му.

Защото, ако помним Ботев; ако помним поезията на Ботев – светът ни щеше да е различен.

редакционен коментар на сп. "Картини с думи и багри"