Денят е
нацъфтял като мушкато,
във ласката му
слънчева пътувам,
изкъпвам се
във диненото лято
до морското
ухо и се дочувам.
Ленива съм да
бъбра на вълните,
лежа като
мастилена медуза,
допрела, до
лицето на звездите
най-детската
си, непорасла буза.
Живея във
узрелите минути,
които се
изливат в необятност,
мечтите ми в
живота необути
порастват до
морето и обратно.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар