на Никола Д. Петков
Увисна на черното бесило,
но там ти стана пак герой!
Щом свърша синьото мастило,
с кръвта си ще допиша – Той!
Захвърлен може би в незнаен ров,
там са расли нежни стволи,
но всеки вярващ в твоя благослов,
над гроба ти ще се помоли.
В едно със Бог ни гледаш от небето,
а може би е туй мираж?
Но всеки член на БЗНС-то
вярва в теб. Даваш ни кураж!
Озаряваща звезда ти стана
над нас. Тя вечно ще блести.
На всички нас в сърцата ни остана!
Сияние, свети, свети....
Вървете, братя земеделци
към изгрева и свободата!
Презрете тези друговерци
от градовете и селата.
Увисна на черното бесило,
но там ти стана пак герой!
Щом свърша синьото мастило,
с кръвта си ще допиша – Той!
Васил Калфов
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар