ПЕСЕН ЗА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - 90 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО МУ

Заплакала е гората
и на гората листето,  
мъже по черни угари, 
вдовици с черни забрадки.

Заплакали са полята  
и на полята тревата,  
селяци по занданите,  
сираци по мегданите

заради СТАМБОЛ войвода: 

„Де да е СТАМБОЛ, да доде,   
земята редом да види – 
земята ни се почерни, 
гората попар удари,  
полята слана ослани,  
в селата вихър помина,  
клети селяци размята – 
кой по тъмни зандани,  
кой по стръмни балкани, 
кой по пуста чужбина... 

Де да е СТАМБОЛ, да доде,    
буйна му снага да видим,  
огнени очи да светнат,  
мъжки му думи да чуем – 
мъките да ни развее”...

Тече Марица кървава,
никому дума не казва -   
какъв е юнак загинал   
до китните й брегове.
Какви е думи издумал   
за рода и за народа.
Какви е мъки претеглил 
за тия черни селяци,  
за тия клети сираци,  
за тия кутри вдовици... 
Тече Марица кървава,   
никому дума не казва   
заради СТАМБОЛ войвода.

Тифон Кунев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.