Запейте с мене
Запейте с
мене - нощ безлунна,
ти, зимо
зла и безчовечна,
раздрана от
войни плането
за този,
който слиза до сърцето ми.
Той идва да
превърже раните
от битките
на слепите ми чувства.
Отива си с
деня на ранина,
сълзите ми
изпил с нежни устни.
Хулете ме,
наричайте ме “странна”,
от злост
вземете и небето ми,
аз истинска
и вярна ще остана
на този,
който слиза до сърцето ми.
Вяра
Дамянова,
в-к "Литературно
земеделско знаме", брой 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар