и тръгна край узрелите жита,
аз слушам чудни песни в ширинето
изпети от жътварските уста.
А слънцето се спряло в небесата
и сипе жар по морните чела.
Кънти навред, а глъхнат в тишината
безлюдните смълчали се села.
Сърцето лудо тупка във гърдите
и радва се на цъфналата шил.
И шепнат ми в душата далнините,
да тръгна и нататък най-подир.
И аз вървя край дългата верига
от буйни кукурузи и жита.
Над мен излита пойна чучулига,
поела на жътварки песента.
Петър Илиев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар