Под елхата парченца събирам
от изтекли години и дни.
Времето ме вечно шпионира –
да не мисля днес за старини…
По пътя от върха към равнината
спускахме се, за труд зажаднели.
Планове се крояха в душата
за бъдеще, с мечти закопнели…
Сега мозайката подреждам вече
от парченца на един живот.
И в този час годината изтече …
Светът да бъде утре по-добър и нов…
Надеждата – великото пространство
в нощта събрало хиляди мечти
с доброто име – Бог и християнство,
да бъдем вече всички по-добри.
Милка Пешева
Няма коментари:
Публикуване на коментар