неделя, 25 март 2018 г.

БЯЛА ТИШИНА - стихотворение от ХАРАЛАН НЕДЕВ

Затрупани със сняг къщята селски
не пръскат глъч и смях
и само през прозорците, като деца,
надничат с поглед плах…
 
Измръзнали стоят врабците гладни
настръхнали отвън,
под стрехите накацали, горките,
мълчат като във сън.
 
Рекичката е цяла в сняг скована,
не пръска весел шум.
Във завивката си зимна тя сънува
живот край своя друм.
 
Селото е като в платно обвито –
във зимна пелена
и някак много странно притаено
сред бяла тишина.

         Харалан Недев

Няма коментари:

Публикуване на коментар