в червено дискът слънчев се показа.
И нажежен от божие огнило
скали и букове с лъчи отряза.
Надвеси се над долината жива,
за да и поднесе небесна сила.
И просълзиха се треви щастливи,
усмивките разцъфнали разкрили.
Обсипа се простора с песнопой,
пригласян със гъдулки на щурчета.
Сърни се спуснаха за водопой
по вървище, препасало полето.
А аз стоя, сред билките омаян,
на този земен кът – парче от рая!
Боян
Балкански, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/
Няма коментари:
Публикуване на коментар