АВТОБИОГРАФИЯ - стихотворение на Трифон Кунев

 АВТОБИОГРАФИЯ

 

Притома, суета и горко неведение: цветове –
единствени – във скръбните долѝни на живота;
вървя в сърцето си с неясен ек от други светове,
подгонен съм от жажда и подмамен с прѝзрачни миражи;

и ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
по тайнствения път на горкото си неведѐние.

Една ръка могъща, без истление
орисаното пътешествие нарежда:
в кромешний мрак не виждам никоя надежда,
до себе си не сещам никого – дали съм сам,
или сме много ний – не знам.

Духът ми в свойте горести напразно със въпроси
обсипва сенките на миналата слава;
в пустинята без отзив прозвучава
гласа ми. А из тъмнините глух се тътен носи
от страшните вълни на някоя река:
то, Времето, нестройно се прелива и отлива –
притома, суета и горко неведение.

Трифон Кунев, „За̀рници“ – 1926 г.