НА РАБОТА, БАЙОВЦИ!…
На фона на днешните борби и боричкания. този призив ще звучи най-малкото смешно. На работа!? Нам по се услажда борбата, тя по-лесно и по-бързо ни отвежда на желания бряг. Ние се борехме и за хлеб, и за мир, и за жилище – все се борехме. Със световния капитализъм, който се оказа наша днешна съдба. И с него се борехме. Сега, когато остана най-главната битка с немотията, се разбра, че не в битката, а в работата е спасението.
Това Левски е разбирал отлично. Неговите частни революционни
комитети са пример за тази работа. И в неговата клетва можем да прочетем:
„Заклевам се и обещавам, какво, ще работя със сичките си
способности за освобождението на отечеството си България…“
На работа, байовци… Дали пък Левски не е виждал утрешния
смисъл на тия свои думи? Но дали е съзирал и недоумението, пред което ще
изправи революционери и радикални мислители и тълкователи? На друго място обаче
той казва не байовци, а „братия“. И не е нужен специален анализ, за да разберем
, че и едното, и другото обръщение е обръщане към съмишленици, към хора, близки
не само по род но и по душа. Че не бунтът и революцията са негово изконно
занятие и потребност, а работата.
Аз съм сигурен, че през тежкото и дълго робство народа
български са спасили не толкова хайдутите, колкото занаятчиите. Апостола
сигурно е разбирал това, разбирал е душицата българска. Така както ще я
разберат и изтълкуват великите народоведи и психолози като Захари Стоянов,
Димитър и Антон Страшимирови, като Симеон Радев и Иван Хаджийски.
Но не вниква ли и Вазов в това противоречие на рисувания от
него революционер, на „тоя демон вездесъщ“ – страшилище за империята?
Говореше
често за бунт, за борба,
кат
за една ближна обща веселба ….
/
„Л е в с к и“, „Епопея на забравените“, Иван Вазов, 1883 г./
Демонът се оказва твърде светъл и весел като характер. Такъв
е и в портрета, който Ботйов ни оставя от оная зима край Букурещ…
Нашият народ е народ-работник, а не бунтовник и
революционер. Това все още не могат да го разберат някои! За тях са по-важни
бунтовникът, борецът, а не работникът. Плод, а и жертва на тая заблуда са вече
няколко поколения българи.
…Левски изрядко говори за бунт и борба – нищо че Вазов му
туря тия думи в устата. За него нещо обикновено е да каже: работим за
Отечеството. А това, че го прави не от конспиративни съображения, виждаме в
едно писмо-дописка до Любен Каравелов. Там между другото четем:
„Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили
братия французи, т.е. млада Франция, млада Росия и прочее. Колко скъпо и с
какви загуби! Брат брата да убие … Сега е време да преварим това зло… Само с
Божия помощ трябва ни още мъничко време да поработиме …И тогава, с Божия воля,
да съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много трайна по
новото издание…”
Много ясно Левски
говори тук за р а б о т а, за т р у д в полза на оная държава, която се гради
не върху кръв и сълзи, но с разум и пот. Труд вместо кръв – това е комитетската
стратегия на великия Апостол. Още в клетвата му се вижда това. На работа,
байовци – е неговият девиз. Изрядко може да се чуят други нотки:
„Ето, времето се вече решава… Силно ни принуждава вънкашното
обстоятелство без друго да вървим на бой и минута да се не губи!“
Кои са „вънкашните обстоятелства“ тук не е много ясно, но
явно те извикват нетърпението да се отиде на бой. По дух Левски е близък до
Каравелов, но с тая разлика, че в един момент може да замени просвещението с
бунта, с борбата. За Левски борбата е вид работа. Едното не изключва другото,
дори напротив: работата предхожда и дори се слива в представите му с борбата.
Та нали сам той е казал в писмо до Атанас Хинов:
„…Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во
лято да му служа до смърт и да р а б о т я по народната воля.“
„Частните“ му комитети са нивата, на която се труди ден и
нощ, неуморно и усърдно, системно и упорито. Дълбоката оран, с която великият
сеяч подготвя почвата за най-нежните и трудносъхраними семена на свободата, ни
подсеща днес за плевелите, които сме дозволили да избуят и да задушат народната
нива. Неговото честване съвпада с усилните дни на жътвата.
„На работа, братия!“ звучи покъртително. То следва да
затрогва и да обръща душите ни натам, накъм слънцето.
…И не е нужно да броим колко са въпросителните след онова „народе????“
Нито да гадаем смисъла им. По-важно е сега да вникнем в смисъла и подбудите на думите му за работа, за труд в полза на Отечеството. На онази „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, проектоустав, изработен лично от Апостола, в която недвусмислено се говори пак и пак – за работата по освобождението на Отечеството!...
Константин
Еленков,
бр. 1/2025
