ЗВЕЗДИТЕ БЛЕДНЕЯТ - поезия на Николай Лилиев

 

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

 

26.05.1885 г., Стара Загора
06.10.1960 г., София

ЗВЕЗДИТЕ БЛЕДНЕЯТ

 

Звездите бледнеят в небесната твърд,

зловещо поглежда студена луна,

и тръпне сърцето пред близката смърт:

война.

 

И воини морни запират край друма,

люлени от полска света тишина,

и мълком повтарят тревожната дума:

война.

 

В съня си те виждат, о, сладка измама,

че стигат честити честита страна,

где всички живеят безбурно, где няма

война.

 

Но мразната есенна вечер отвява

безшумно сънят им, и лиха вълна

от скръб безутешна умът заслепява:

война.

 

Над тях небесата през сълзи отвиват

здраченото було на ледната луна,

и в ужас надвиснал злокобно се сливат,

и есен, и смърт, и война.

 

МОИТЕ СПОМЕНИ

 

Моите спомени,

        птици в нощта,

        скитат бездомни,

        скитат унесени,

        вън от света.

 

Моите песни,

        скитат без път,

        блесват нечути

        в скръбната есен – и

        пак замълчат.

 

Моята лютня,

        писък в нощта,

        стене прокудена

        и безприютна

        вън от света.