Престъпниците
не са само от днес. Имало ги е и преди, но тогава някои са прикривани, други –
награждавани, а сега вече никой не ги търси, за да отговарят за престъпленията
си.
Случило
се през далечната 1955 г. Един инспектор
от МВР-ДС – гр. Ямбол нанася мозъчна рана, която ще кърви цял живот на едно 16
годишно момче на име Жеко Стоянов, като го вербува за агент-информатор с
псевдоним Македонски. Трябвало да се знае какво става дори в ученическата стая.
Не дай Боже учителката да изпусне някоя неприлична дума за народната власт. Или
някой ученик да сподели с приятел какво са си говорили родителите му у дома.
Службите трябвало да знаят всичко.
Раснало
момчето, често го викали за инструктаж – кого да проследи, с кого да стане
приятел... Дошло време да отиде в казармата. Изпретили го в Трудови войски, там
имало най-много врагове. Органите на военното разузнаване го посрещнали с
отворени обятия – готов агент-информатор! Той е веселяк, компаньор, разказва
вицове... Позволяват му да е малко палав. Старшината го наказва за авторитет.
Скоро става любимец на поделението. А това е целта.
Аз
съм бил с трима войници, осъдени на смърт по доноси от такива информатори,
каквито имаше във всяко поделение. Единият от осъдените беше от Русенско,
другият от Дупнишко, а третият от Пирдопско. Единият разказвал вицове, другият
споделил с приятеля си, че като излезе в отпуст, няма да се върне, ще избага, а
третият си позволил да излее болката си от забраната на младежката организация
на БЗНС-Н. Птков. Това му бил грехът. Обвинили ги, че са действали за
разрушение на дисциплината между войниците. А при военните други присъди не
знаели.
Не
е лесно цял живот да гледаш над главата ти да виси гилотината, готова всеки
момент да изпълни смъртната ти присъда. А си само на 18-20 години. Живее ти се!
Какво е изпитанието, може да разбере само който го е преживял или който е бил
близо до осъден и видял как косата му отведнаж побелява, когато надзирателят
отключи килията и му нареди: „Тръгвай ковачът да ти свали веригата.” Знаехме, че това е предсмъртна процедура.
Как
да не простиш на човек, който ти чука на стената на съседна килия, повръща кръв
и те моли: „Кажи на затворниците да не се събират повече с мен. Аз подписах да
съм информатор.”
След
казармата Македонски се опитва да се оттегли от тази мръсотия, но това не става
така лесно, както е лесно когато ставаш информатор. Хванал ли си се на хорото,
ще играеш и то по музиката, която ти свирят от ДС. Другарите от ДС не
закъсняват. За тях той е дезертьор. Набързо скалъпват обвинение, че той с още
неколцина народни врагове правел организация за възстановяване на забранената
„вражеска” партия БЗНС-Н. Петков. На Македонски дават смъртна присъда, за да
добие авторитет сред земеделците, но само след две години вече е на свобода?!
Но
друго е след като си амнистиран да продължаваш да си в услуга на ДС, да ползваш
благинките, които ти отпускат, а ти живееш с мисълта, че каквото напишеш в
папката с доноси никога няма да излезе наяве. Действуваш смело. Набираш актив.
Радваш се на почетни длъжности. Пръв събираш приятели, за да подпишете
писмо-искане до диктатора Тодор Живков да бъде възстановена организацията
БЗНС-Никола Петков. Тази новина лично отиваш да продиктуваш до твоя колега,
заминал със самолет до „дивия запад”, за да го прочетат по свободните
радиостанции. Каква смелост! Не мога да
забравя думите на емигранта в Германия Здравко Първанов: „За нас емигрант,
дошъл със самолет, не е чист.”
Всички
тези и подобни на тях действия сега ми
миришат на изкуствен актив с цел израстване на високи постове - като народен
представител, организационен секретар на БЗНС...Оттам, под диригентството на
приятелите ти от ДС, лесно се руши. Те често ти напомнят, а и ти добре знаеш,
как комисията на Тамбуев разкри резилите на четирима наши народни представители
във ВНС. Ако не слушаш, може да те сполети тяхната участ. При втората комисия
на Андреев само един от четиримата остана необявен. Радва се човекът, че е
чист, радвам се и аз, но как да повярвам като от една и съща папка излизат противоположни
резултати?! Мъчи ме въпросът: дали все още не служи на комунистите? Най-добре
той си знае и Господ над него.
Всички
разкрити до сега – артисти, журналисти, народни представители, попове и т. н. в
един глас крещят „Работихме в ползу роду!” А никой не казва, че нашата родина
беше брънка от сковаващата ни към СССР верига.
Вероятно
и нашият Македонски ще им приглася. Странното при него е, че е проверяван като
народен представител, като член на ПП на БЗНС и като кандидат за вицепрезидент
- и все чист?! Ами да го бяхме избрали за вицепрезидент, бе другари! Толкова
години си имахме Гоце/Делчев/, защо ди с нямаме и /Александър/ Македонски! Все велики
имена, защо да не ги пооцапаме!
В
комисията по досиетата, където гръмна бомбата със закъснител беше редно, според
мен, заради добрия морал, дъщерята на Жеко Стоянов, земеделката Ваня Жекова,
член на комисията от квотата на ГЕРБ, да гласува „въздържал се”. Вярвам, че никой
нямаше да я обвини. Все пак той й е баща. Но тя гласува с другите „ЗА”
огласяване на досието на Македонски. Не мога да си представя вечер като седнат
един срещу друг да похапнат, след изсипване на толкова мръсотии между тях, как
не им се гади, как не им засядат залците? Може би в това кризисно време
по-важно е да се запази тлъстата заплата. Всичко друго ще се преглътне.
Ще
боледуват само пострадалите от доносите, ако са живи. На неизтърпелите – лека
им пръст.
Сега
вече ми стана ясно защо при изборите за ВНС като кандидат за народен
представител в Ямболска област емигрантът Искър Шуманов/Бог да го прости/ не успя да се класира. Стана ми ясно и защо
на 36-ия конгрес, при активната дейност
и под прякото ръководство на агент Македонски БЗНС беше разцепен. Бяха докарани
ромчета от Ямболско, които прегазиха охраната, нахлуха в залата с крясъци и
ругатни, дърпаха мокрофона от ръцете на водещия Искър Шуманов... Повече от
половината делегати напуснахме омерзени залата и отидохме в Съюзния дом, където
продължихме работата си до завършване на конгреса.
Тук
бих запитал другаря Македонски: как регистрирахте с фалшиви протоколи, че вие
сте провели 36 конгрес на БЗНС? Как проведохте 37 конгрес, където аз бях, а вас
ви нямаше? Ясно, всичко е ставало с активите на агент-информатора Македонски.
Спомням
си големите митинги само дни след преврата в края на 1989 г., когато ораторите
смело хулеха СССР и властта, в която все още беше оръжието. Когато чувахме
заканите: „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!” Ние, по-страхливите, минали
през ада на насилието, се оглеждахме кога ще ни арестуват органите на ДС. А то
излезе, че някои от ръководителите и
деятелите на ДС бяха на трибуните и ни убеждаваха, че те са най-големите
демократи. Та после по-лесно да им гласуваме доверие.
След
случая Македонски, не ми се сърдете, че не ви вярвам, господа, които развявате
листовки и крещите: „Вижте, не съм бил агент на държавна сигурност!” А дали е
вярно?...
Това
е, приятели. Всичко става все по-ясно. Само не знаем колко ли още бомби със
закъснител има между нас и кога ли ще изгърмят?
Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.
