НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворение на Маргарита Нешкова

НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Съблече расото с ясен ум

и тръгна по житейския друм.

Като бог кръстоса меч и пищов

и роди се родолюбивия зов.

 

Беше сам, от добро потекло,

но за малко време стотици закле,

завъртя тихо това колело

и на робите даде криле.

 

След пет века от пепелта

България възкръсваше бавно

и засвети надеждна врата,

и образа на минало славно.

 

Не за мъст, за свобода

зовяха твоите думи красиви

и вяра до вяра в една съдба

сплитаха и мъртви, и живи.

 

И твоят български дух величав

на Империята зашлеви шамар

актуален и днес – жива сплав,

на народите приказен дар.

 

Във времето в бързотека крилат,

прелиствало войни и несрети,

твоят Дух, събрал брат със брат,

като пример за обич ще свети.

 

Маргарита Нешкова, 

брой 1/2025

КРАСОТА - стихотворение на Пенко Керемидчиев

КРАСОТА

 

Апостолът, поетът-гений –

два свята – вечни имена!

Голгота българска нетленна

с неугасима светлина.

 

С величието ви се сливам,

щом сгъна с почит колена,

и като вино ме опиват

безсмъртните ви имена.

 

И песен чудна затрептява,

от мелницата чак дошла:

духът на Ботев заискрява,

а Левски дава ми крила.

 

О, върхове във необята,

закрилница на песента,

на българския род земята

дарили с вечна красота!

 

Пенко Керемидчиев, 

брой 1/2025

ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК - есе на Венелин Терзиев

ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК

Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило.

Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е завряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се опитвам да търся неговото научно съдържание, навярно защото то трудно ще ми помогне в усещането за неговото обяснение.

Така и не успявам да открия обяснение нито в препълнените с хора улици, нито в безгрижността на реенето на птиците, нито в тишината на селските калдъръми. Неговата прикритост е мъчително постоянна при своето пребиваване в моята същност. А тя, същността ми, е поизвървяла път, по който често се е препъвала и падала, чувствала се е пребита от търсене на случайни неслучайности, оставала е потопена от дръзка незначителност… Но въпреки всичко е продължила да ми служи и да ме пази от недодялани персони.

***

Не знам дали същността ми е щастлива, когато е смирена, или когато търси боен вик, но тя все така упорито издирва своята щастлива самота – носител на вързопи с празнота.

Обладаност от това да чувства своята доброта е нейната най-голяма пълнота.

Същността обича да бъде обичана и тогава е най-щастлива. Тогава тя е там, в онзи странен полет, когато може да извърши и убийство, и възкресение. Тогава и любовта е щастлива, тогава и самотата на безгрижието е най-блажена.

Понякога погледът попада в някаква мъглива самота и помътнява, друг път е в призрачна яснота и пак е в търсене на нещо, което е част от онази щастлива самота. Способността да откриваш това си състояние е може би онзи таен смисъл на съзаклятието да бъдем щастливо способни да сме нужни и на онази забележителна потребност да сме тук.

Не търсете помощ в книгите, не търсете съветите на другите, не обръщайте внимание на сложността на изречените думи – те няма да са ви потребни в тази щастлива чувствителност, ако не намерите сили да приберете същността при себе си и да заживеете в мир с нея.

Днес прибрах моето същностно безгрижие, за да се опитам да го спася и опазя. Пазете щастието от смъртта му – тя може да го отнеме по всяко време!

Венелин Терзиев

из "Щастие. Спомени за бъдеще", Венелин Терзиев, изд. gabriell-e-lit, София, 2025

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025

ЗА „ЩАСТИЕ. СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕ“ НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ - рецензия на Габриела Цанева

ЗА „ЩАСТИЕ. СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕ“ НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ 

„Щастие. Спомени за бъдеще“ е втората книга с есета на Венелин Терзиев, която отново излиза със знака на изд. gabriell-e-lit /след „Книга за мечтите“, 2023/.

Нестандартен творец, ерудирана личност, авторът и в новата си публицистично-белетристична сбирка ни поднася богатата палитра на своите търсения и прозрения – едно пътешествие в света на духовните измерения на вътрешното си „Аз“, но и в сложния лабиринт на съвремието.

*

Книгата съдържа три раздела – „Оптимизмът на щастливия човек“ – литературни импресии и есета, „Насаме със…“ – интервюта на автора с творци и общественици и „Насаме със себе си“ – интервюта с автора.

Както се случи с „Книга за мечтите“, читателите на сп. „Картини с думи и багри“ ще намерят и в „Щастие. Спомени за бъдеще“ много познати за тях творби на автора. И това не бива да ни изненадва. Идеята за списанието винаги е включвала именно това – неговите страници и онлайн пространство да бъдат лаборатория за създаване на нови произведения… И на нови творци.

Но в книгата има и много текстове, които се публикуват за първи път, както и такива, публикувани в други периодични медии. И, за разлика от „Книга за мечтите“ – всеки ред, всяка дума в която харесах като личност и като издател, то в новия сборник на Венелин Терзиев има много спорни идеи и внушения, зад които не мога да застана. Те, до известна степен ме накараха да настръхна вътрешно, да се отдръпна в себе си – за да не изкрещя „Не! Не мога да издам това! Не искам“; донякъде ме огорчиха. Но не ме изненадаха, нещо повече – винаги съм очаквала, че рано или късно тези внушения и идеи ще бъдат лансирани от автора.

*

Фактът, че знакът на моето издателство стои върху корицата на тази книга означава това, че този знак стои върху едно талантливо написано и талантливо оформено произведение на вербалното и визуалното изкуство. Защото всеки текст в нея, всеки щрих носи ерудицията, естетиката и таланта на своя автор.

Тази книга, в своята съвкупност от текстове, картини, редакционно-дизайнерски екип и индиректно присъствие на знакови личности от света на науката, изкуствата, политиката и духовенството с голяма острота постави пред мен, като издател, поет и личност дилемата за значимостта, за тежесттта и взаимодействията между таланта и идеологията; за ценността на всяко едно от тези понятия и енергии, за силата на тяхното взаимно преплитане и за отражението им върху онова, което в крайна сметка се оказва още един слой върху колективното несъзнавано на едно общество.

Много е лесно да се създаде една рамка, система от правила и норми, от идеологеми, в която да мислим, че се чувстваме комфортно. Но рамките винаги се оказват тесни при взаимодействието си с реалните предизвикателства на живота. И често влизат в конфликт с дълбоката същност на оня, който ги е създал. И често се чупят или често бъдат счупвани. Често техните отломки остават неосъзнати; често се превръщат в нови бариери.

Надявам се, че тези разсъждения, които целят да оправдаят верността ми към парадигмите „без цензура“ и „талантът над всичко“, които зачертаха онова, което крещи у всеки от нас – „бъди верен на себе си“ ще провокират интереса на читателската аудитория.

Изданието излиза под редакцията на Силва Василев и включва пълноцветни илюстрации – картини на Васил Василев-Зуека; дизайнът на корицата е на Мирослава Терзиева.

На добър път към читателя!

Щастие. Спомени за бъдеще, 

първо издание

Венелин Терзиев

заявени формати

Габриела Цанева, издател

сп. "Картини с думи и багри",

в. "Литературно земеделско знаме" - статията в печатното издание на вестника е публикувана със съкращения - бел. ред.

ЖИВОТЕ МОЙ - стихотворение на Радка Гочева

ЖИВОТЕ МОЙ

 

Животът е като стихия –

порои, жеги, ветрове...

Стихът прекрасна е магия –

пренася ни във други светове...

 

Във ледената нощна белота

явяват се картини причудливи...

И в тихата прегръдка на нощта

се съживяват спомени красиви.

 

Къде, кога, какво било е –

дали ще се повтори вече?

Откраднатото  всичко мое –

захвърлено е много надалече...

 

Остана ли сама – мечтая

за обич чиста и уютен дом...

Какво очаква ме – не зная –

прекрачвам прага мълчешком...

 

Радка Гочева,

брой 1/2025

ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ - поезия на Илияна Кръстева

ДИСКОРДИЯ

 

Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният

им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“

съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада

Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки!

 

O, sancta simplicitas! - разбиращо, но с упрек Ян Хус се произнася.

Димът тъй безнаказано поглъща бялата препаска, косата пламва.

На факел заприличала, главата клюмва, а тялото завързано се мята.

Животът не достига, в безличие живял ли си и в сянката на сивотата.

 

Различия в безличието? WANTED! Но вместо да ги търсим, докопахме Лъжата,

която обвини пък Истината, че Тя безспорно е Лъжата. Неоснователни са

всякакви различия, пледираше Лъжата. Но вярвайте в Истината! В нещо вярвайте,

за Бога, братя! Безверието губи същността на спора, коя е Истината, а коя - Лъжата!

 

Дискордия, Ерида? Все едно е как се казваш, Богиньо ти раздорна, хаосна. Разпали

Троянската война със Златната си ябълка. Нелепо помъдряваме, като съперници в спора

за богатствата. Времето честно ще отсъди. Смъртта и без аршин ни шие дрехата по

мярка. Везните сама накланя ги Съдбата: Беззаконие или ред? Личността или тълпата?

 

НАЛЕЙ МИ ОТ ТЪГАТА

 

Налей ми от тъгата. Обречени, очите ни сбогуват се.

Заключени зад четири стени в безсилие се мятат думите.

Присъдата на суетата е мимолетна, като фойерверките.

Да пием за съдбата на безумно смелите!

 

Налей ми от тъгата. Но нека да е истинска.

Вий в ъгъла притиснат – до невъзможност искрено.

Почувствай тежестта и – куршумено оловната.

И нека да горчи. По лесно се преглъща с болката.

 

Налей ми от тъгата. Във нея има само спомени.

Разлиствай ги и ги помилвай – голи и самотни са.

Понякога ще те откривам, Тъгочерпецо. Ще сядам

до прозореца. Налей ми пак тъга и малко обич.

 

НЕ ЗНАЕШ

 

Не знаеш укротената вълна

как гали привечер скалите,

как плиска се в брега сама,

като каторжник отброява дните.

 

Оставя в пясъка следи,

дълбае морското корито,

целува залеза и спи,

във залива на Афродита.

 

Не знаеш как на сутринта,

от порив страстен се събужда.

Във стремената на нощта,

препуска да догони утрото.

Илияна Кръстева

из "Дискордия и конкордия", Илияна Кръстева, изд. gabriell-e-lit, София, 2025

ЗА "ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ" НА ИЛИЯНА КРЪСТЕВА - анонс

ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ... 

ИЛИ - ИЛИЯНА КРЪСТЕВА В ИЗДАТЕЛСТВО gabriell-e-lit

„Дискордия и конкордия“ е втората поетична книга на Илияна Кръстева, която излиза само година след дебютната й стихосбирка „На рамо със залеза“, изд. Рива, С., 2024. 

Щастливи сме, че поет със заряда и таланта на авторката се довери на изд. gabriell-e-lit

Предговорът, както и предисловието към първата й книга, е написан от проф. д.н. Венелин Терзиев.

В изданието са включени авторски картини на поетесата, дизайнът на корицата е дело на художничката Мирослава Терзиева, а цялостното оформление е на Марин Георгиев. 

И ето, в началото на м. февруари нейните стихове вече имат своя дом в платформата за електронни книги на нашето издателство, а скоро читателите ще могат да докоснат и печатното издание. 

Приятно четене!

Дискордия и конкордия, 

първо издание

Илияна Кръстева

заявени формати

 

издателство gabriell-e-lit