петък, 14 март 2025 г.

ЛИРИЧНА ИЗПОВЕД НА ЕДНО ДОБРО СЪРЦЕ – рецензия на Кирил Назъров

ЛИРИЧНА ИЗПОВЕД НА ЕДНО ДОБРО СЪРЦЕ – рецензия на Кирил Назъров

ИЛИ ЗА „ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА“ НА ЕЛИСАВЕТА ЦВЕТКОВА

В нашето объркано, бездуховно време не са много чести срещите с добротата, искреността, любовта…Такава среща ви предстои след като разгърнете страниците на тази тънка по обем, но богата по съдържание книга.

Цветето на любовта - автор Елисавета Цветкова

Авторът е Елисавета Цветкова.

Следя нейното творческо и духовно развитие откакто се познаваме. Може би почти от началото на нейния път в литературата. Насърчавам я да не изоставя поезията, радвам се на постиженията ѝ.

И ето – съвсем логична, дори малко позакъсняла е появата на първата ѝ стихо-сбирка „Цветето на любовта“.

Наистина като нежни, дъхави цветя пъстреят стихотворенията в нейната лирична градина.

Както се вижда от заглавието на книгата, доминираща тема в нея е любовта. Истинската, искрената, голямата любов в нейните необхватни измерения – към любимия, към родителите, към живота, към природата и родния край, към хората, към Бог. Любовта е навсякъде.

Авторката сравнява любовта с цвете. Цветята и любовта си приличат. И двете излъчват нежност и очарование. И двете са красиви, крехки, раними. Понякога устояват на бури, ветрове, студове. Но понякога повяхват, биват погубвани от грубите бурени на бруталността, гордостта, егоизма.

Подходящо е сравнението между цветята и жените:

А колко е добре във топли длани,
откъснати, поднесени с любов,
макар да бъдем малко неразбрани,
да разкрасим света суров!

В цялата книга лиричната героиня споделя силни чувства и вълнения, преминали през сърцето и ума ѝ. Цялата книга е повик за любов, доброта и топлина в днешния суров и несигурен свят.

Елисавета е изучавала и завършила и медицински, и богословски науки. Тя добре знае, че най-напред лекува Бог, след това лекарят, а след това изкуството, духовният устрем у човека.

Най-важен е стремежът към Бога.

Чрез този стремеж човек се спасява. Защото всичко е в Божията воля. Хората ги спасява любовта, смирението и добротата.

Мисля, че тези три думи са лайтмотивът на Елисавета Цветкова и в нейния живот, и в творчеството, и в цялостното ѝ поведение като Човек.

На първо място безспорно е любовта.

Какво щеше да представлява вълшебството, наречено живот, без любов? Скучно, бездуховно съществуване, живуркане. Без нея, човешкият живот става безсмислен! Тя изпълва живота ни със смисъл и съдържание. Тя може да донесе толкова много радост и щастие. Тази идея е застъпена в по-голямата част от стихотворенията:

Любов – дъждец ти благотворен,
помилвай нашите души,
животът ни така затворен
със тебе пак ще процъфти.

Голяма е облагородяващата сила на любовта. Тя е най-важната предпоставка за щастието на хората. Щастието се постига чрез любов.

Затова трябва да се радваме на любовта, когато я имаме. Да я ценим, да правим нужното, за да не я загубим. Защото без любов се живее трудно. И самотно!

Мотивът за самотата присъства в не малко стихотворения в книгата. Човекът, притиснат от лапите на самотата, страда, измъчва се, търси изход. Особено след раздялата:

Отново ще се срещнем пак
и всеки в самотата страдал,
дано си спомни в своя мрак,
как чужди чувства е откраднал.

Но в стихотворенията за самотата има и оптимизъм, че тя не е безкрайна:

Един ден, знам, ще спреш да съществуваш,
навеки ще изчезнеш ти от нас
и няма със сърцата да търгуваш,
че неподвластни сме на твойта власт.

Освен любовта, надеждите и мечтите са другите основни стълбове, които крепят човека, дават му сили да продължи нататък и все напред – до края:

Че синьо е небето и морето,
и погледът ми син се рей.
И все ли ще мечтая аз дордето,
последната надеждица изтлей…?

Както и приятелството, за което авторката изповядва сърдечно:

Приятелството – бисер е във мида,
тя скрита там, дълбоко сред морето.
Затуй, приятелю, към тебе ида.
Ти пазиш ли ме още във сърцето…?

А най-голямата опора, спасението е в Бог:

Бъди ти всякога с Христа,
в пътеки с рози и в беди.
И сам-сама да си в света
ще си щастлива с Него ти.

„Цветето на любовта“ е книга – богата на обич, доброта и мъдрост. Тя е като свеж и бистър, дълбок и чист извор, който утолява духовната жажда. От него блика ведрина и благодат, но и болка, и страдание. Какъвто е животът.

В стихосбирката е въплътен житейският опит на поетесата – едновременно реален и приказен, земен и небесен. 

Кирил Назъров

съвместна публикация на в. „Литературно земеделско знаме“ и сп. "Картини с думи и багри"

сряда, 12 март 2025 г.

ЖИВЯХ СРЕД МРАК - стихотворение на Цветан Лалов

ЖИВЯХ СРЕД МРАК

 

Живях сред мрак, в години зли, измамни,

но фалша им усещах, фалша груб, суров.

Лъжите им погребвах, бяха срамни

и чаках неспокойно изгрев нов.

 

Сега е друго. Днес се диша леко.

Тунелите са с лампи колко щеш.

Ала защо се движим тъй полека?

С криле сме уж, а все си крачим пеш.

 

Цветан Лалов, 

брой 1/2025

понеделник, 3 март 2025 г.

3-ТИ МАРТ, тан-ку - поетичен диалог на Габриела Цанева и Димитър Анакиев

3-ТИ МАРТ, тан-ку

 

1.

3-ти март –

разпънатата кожа 

на България 

между два хищника.

Хиените вият.

         Габриела

 

2.

Български национален

празник -- в Япония

фестивал на кукли[1].

                Димитър

 

3.

Червените устни

на кукловодите –

147 години на сцената

провали и падения

и една победа

         Габриела

 

4.

Бяло, зелено

и червено -- синьото

е излишно

         Димитър

 

5.

късен сняг – падат

прецъфтелите цветчета

върху наболата трева

колко излишни

кръвопролития

         Габриела

 

6.

Ние и дяволът[2]

вървим рамо до рамо

от Шипка до днес

Димитър

 

Габриела Цанева, Димитър Анакиев



[1] hina-matsuri

[2] Robert Johnson „Me and the Devil“, 1938

сряда, 26 февруари 2025 г.

ТРЪНЧЕТА В ПЕТАТА - сентенции и афоризми на Христилия Кулева

ТРЪНЧЕТА В ПЕТАТА

 

*

За да си щастлив е нужна доза лудост. Тя те прави свободен. Тя обостря сетивата ти.

*

Полетяха мечтите. Търсят благодатна почва, за да поникнат.

*

Не само очите, и усмивката е врата към душата...

*

Чука се. Отварям – никой. Но пък в стаята става слънчево и обичливо.

*

Няма нищо по-наказващо от това, да бъдеш себе си.

*

Живеем в едно време и едно място опустошено от псевдо култура.

*

Липсата на гръбнак е най-големият проблем на нашето време.

*

Белезите ми напомнят, че миналото ми е живо.

*

Понякога погребваме миналото заедно с истината. Но язвите остават и работят отвътре…

*

Всеки има белези в душата си. Най-дълбоките винаги са нанесени от най-близките ни хора.

 

Христилия Кулева

понеделник, 24 февруари 2025 г.

ПЕСЕН ЗА МОЯ КРАЙ - стихотворение на Манчо Йончев

ПЕСЕН  ЗА  МОЯ  КРАЙ

 

Искаш ли да видиш

чудеса, свят голям,

на поход ти тръгни

към Трънския балкан.

 

От природни красоти

ще се опиеш ти:

билки, цветя и птици –

под небесните зеници.

 

Реки, гори, скали,

Ждрелото  „Света Петка“ –

всичко като в приказка

и вълшебна плетка.

 

Ще чуеш легенди стари,

на трудолюбие песента,

как чист  изворът народен

тече мирен и свободен…

 

Манчо Йончев,

брой 1/2025

петък, 21 февруари 2025 г.

БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ - стихотворение на Кирил Божинов

БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ

 

Като тревици беззащитно голи,

сред зимните убийствени неволи

посрещнахме спасителният полъх

на дълго чаканата пролет.

 

То радост бе, то бе надежда светла,

то бяха щури всенародни химни

в съзвучие с горещи люти клетви

по алената безнадеждност зимна.

 

От Запад лъхна пролетният вятър,

но кратка беше  радостта ни плаха,

че скоро на Балканския театър

пиеси ледени се разиграха.

 

И върху политическата сцена,

превзета от артисти ветерани,

от вирус за облаги заразени,

за дълго се отложи Пролетта ни.

 

Кирил Божинов, 

бр. 1/2025

сряда, 19 февруари 2025 г.

В ПАМЕТ НА ТРИФОН КУНЕВ - статия на Велико Златанов

145 години от рождението на ТРИФОН КУНЕВ

20.02. 1880 г. – 02. 02.1954 г.

Роден е в с. Ъглен, Ловешко.

Неговите стихосбирки „Песни“, „Хризантеми“ и „Зарници“ оставят трайна следа в българската литература. Както и фейлетоните и сатиричните му разкази, обединени под заглавието „Ситни, дребни като камилчета“.

Днес той е незаслужено забравен. Малцина знаят кой е Трифон Кунев, с какво той остава в българската поезия и публицистика. Авторът на „Ситни дребни като камилчета“ се оказва последното свободно перо в една по-несвободна, все по-комунистическа и все по-тоталитарна страна. И е принуден да заплати висока цена за свободолюбието си.

Първият негов сборник с поезия – „Песни“ - излиза през 1905 г. Много от тези „Песни“ се запяват. Една от тях: „ Ела се вие превива“ и до днес малцина зная кой е нейният автор. Той е автор и на следната „Среща“: „Рог извива месечина сребролика, че огряла Радините равни двори, то не беше месечинка виторога, току беше тънка Рада черноока.“

За да стигнем до „Ситни дребни като камилчета“. Тези негови материали вбесяват комунистическата власт. „Камилчетата“ обаче си отмъщават, те също знаят да удрят. Нанесен му е жесток побой. Отговорът на писателя гласи: „Челядта на бай Ганя Балкански ще бъде винаги безпомощна пред мисълта на народа.“ Униженията и тормозът над него са непрестанни. От тук до края на дните си Камиларя има да тегли от своите „камилчета“.

Последното донесение е от неговото погребение. Подробно отразено е надгробното слово на опелия го духовник – архимандрит Василий: „ Изцяло с вражеско съдържание“.

Дали авторът на донесението е чел внимателно приложения към делото фейлетон „Що казва селския философ Вуче от голямо Буче“, където откриваме и следните редове: „Хора умират, народ не умира.“

Велико Златанов, бр. 1/2025