ЛИРИЧНА ИЗПОВЕД НА ЕДНО ДОБРО СЪРЦЕ – рецензия на Кирил Назъров
ИЛИ ЗА „ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА“ НА ЕЛИСАВЕТА ЦВЕТКОВА
В нашето объркано, бездуховно време не са много чести срещите с добротата, искреността, любовта…Такава среща ви предстои след като разгърнете страниците на тази тънка по обем, но богата по съдържание книга.
Авторът е Елисавета Цветкова.
Следя нейното творческо и духовно развитие откакто се познаваме. Може би почти от началото на нейния път в литературата. Насърчавам я да не изоставя поезията, радвам се на постиженията ѝ.
И ето – съвсем логична, дори малко позакъсняла е появата на първата ѝ стихо-сбирка „Цветето на любовта“.
Наистина като нежни, дъхави цветя пъстреят стихотворенията в нейната лирична градина.
Както се вижда от заглавието на книгата, доминираща тема в нея е любовта. Истинската, искрената, голямата любов в нейните необхватни измерения – към любимия, към родителите, към живота, към природата и родния край, към хората, към Бог. Любовта е навсякъде.
Авторката сравнява любовта с цвете. Цветята и любовта си приличат. И двете излъчват нежност и очарование. И двете са красиви, крехки, раними. Понякога устояват на бури, ветрове, студове. Но понякога повяхват, биват погубвани от грубите бурени на бруталността, гордостта, егоизма.
Подходящо е сравнението между цветята и жените:
А колко е добре във топли длани,
откъснати, поднесени с любов,
макар да бъдем малко неразбрани,
да разкрасим света суров!
В цялата книга лиричната героиня споделя силни чувства и вълнения, преминали през сърцето и ума ѝ. Цялата книга е повик за любов, доброта и топлина в днешния суров и несигурен свят.
Елисавета е изучавала и завършила и медицински, и богословски науки. Тя добре знае, че най-напред лекува Бог, след това лекарят, а след това изкуството, духовният устрем у човека.
Най-важен е стремежът към Бога.
Чрез този стремеж човек се спасява. Защото всичко е в Божията воля. Хората ги спасява любовта, смирението и добротата.
Мисля, че тези три думи са лайтмотивът на Елисавета Цветкова и в нейния живот, и в творчеството, и в цялостното ѝ поведение като Човек.
На първо място безспорно е любовта.
Какво щеше да представлява вълшебството, наречено живот, без любов? Скучно, бездуховно съществуване, живуркане. Без нея, човешкият живот става безсмислен! Тя изпълва живота ни със смисъл и съдържание. Тя може да донесе толкова много радост и щастие. Тази идея е застъпена в по-голямата част от стихотворенията:
Любов – дъждец ти благотворен,
помилвай нашите души,
животът ни така затворен
със тебе пак ще процъфти.
Голяма е облагородяващата сила на любовта. Тя е най-важната предпоставка за щастието на хората. Щастието се постига чрез любов.
Затова трябва да се радваме на любовта, когато я имаме. Да я ценим, да правим нужното, за да не я загубим. Защото без любов се живее трудно. И самотно!
Мотивът за самотата присъства в не малко стихотворения в книгата. Човекът, притиснат от лапите на самотата, страда, измъчва се, търси изход. Особено след раздялата:
Отново ще се срещнем пак
и всеки в самотата страдал,
дано си спомни в своя мрак,
как чужди чувства е откраднал.
Но в стихотворенията за самотата има и оптимизъм, че тя не е безкрайна:
Един ден, знам, ще спреш да съществуваш,
навеки ще изчезнеш ти от нас
и няма със сърцата да търгуваш,
че неподвластни сме на твойта власт.
Освен любовта, надеждите и мечтите са другите основни стълбове, които крепят човека, дават му сили да продължи нататък и все напред – до края:
Че синьо е небето и морето,
и погледът ми син се рей.
И все ли ще мечтая аз дордето,
последната надеждица изтлей…?
Както и приятелството, за което авторката изповядва сърдечно:
Приятелството – бисер е във мида,
тя скрита там, дълбоко сред морето.
Затуй, приятелю, към тебе ида.
Ти пазиш ли ме още във сърцето…?
А най-голямата опора, спасението е в Бог:
Бъди ти всякога с Христа,
в пътеки с рози и в беди.
И сам-сама да си в света
ще си щастлива с Него ти.
„Цветето на любовта“ е книга – богата на обич, доброта и мъдрост. Тя е като свеж и бистър, дълбок и чист извор, който утолява духовната жажда. От него блика ведрина и благодат, но и болка, и страдание. Какъвто е животът.
В стихосбирката е въплътен житейският опит на поетесата – едновременно реален и приказен, земен и небесен.
Кирил Назъров
съвместна публикация на в. „Литературно земеделско знаме“ и сп. "Картини с думи и багри"
