REQUIEM
ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС
Представих ги зли, тъпи, жестоки, еднопланови и
униформени – не поради някаква манихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер
поне един човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и
генералите им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало, „работата” в тъмното
ведомство го е умъртвила. Те нямаха души, нито сърца. Те бяха роботи, които се
стремяха да убият всичко човешко.
Властолюбие, алчност и лакомия, прикривани със
„защита на социализЪма от враговете на работническата класа” и садистична
отмъстителност заради изхрачените в лицето им истини са основните неща, които
бих упоменал, ако трябва аз да издавам характеристика на копоите и най-вече на
техните вдъхновители и подстрекатели от Политбюро на ЦК на БКП.
Когато беше отменена „историческата необходимост”
никой от тях не се съпротивляваше, никой не пожела да воюва за „идеала”, а се
надпреварваха като стадо свине кой пръв ще стигне до новата
„пазарно-демократична”... копаня. Остатъците и изтърсаците им вкупом станаха
набожни, черкуваха се със свещи в ръка при своя агент Максим и го викаха заедно
с клира да им освещава офисите, банките и холдингите им.
Историята не помни по-ревностни салтоморталета и във
външната политика, когато обърнаха гръб на московските си чорбаджии и
предоставиха услугите си на новите вашингтонски господари срещу гарантиране на
известен дивидент * и безнаказаност за старините им и нови престъпления.
* дивидент – дял от печалбата, която всеки акционер получава
пропорционално на акциите, издадени от акционерното дружество срещу вложения от
него капитал
Георги Константинов,
в-к
"Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар