25 март, Благовещение...
За сдружените земеделци от София
този ден, освен сакрален християнски празник и символ на настъпващата пролет,
вече дълги години е и ден на земеделската поезия. Въпреки всички трудности,
Софийската градска организация, представлявана от Силвия Манчева, политическото
ръководство на партия Обединени земеделци и Съюзът на писателите земеделци в
България запазиха традицията.
Поетичният празник бе открит в
залата на БСДП от Габриела Цанева, редактор във в-к „Литературно земеделско
знаме”. Тя припомни, че поетите и писателите земеделци винаги са били в
предните редици на земеделското движение. А поетичното слово има дълбоки корени
в Земеделския съюз, защото един от създателите му е поетът Цанко Бакалов
Церковски, а поет и публицист е бил и водачът и идеологът на БЗНС Александър
Стамболийски. Петя Ставрева, председател на ПП „Обединени земеделци” се обърна
към присъстващите с топли и вълнуващи думи – „Благовещение е един от
най-светлите християнски празници. Хубаво е, че ще отбележим деня със слово.
Поезията е вдъхновявала земеделците в тяхната борба за един по-добър и
справедлив свят.”
Иван Селановски, секретар на СПЗБ
и редактор във в-к „Литературно земеделско знаме” призова присъстващите да почетат
с минута мълчание паметта на земеделския деятел и публицист, депутат в VІ и VІІ
ВНС Иван Гинчев, починал само преди часове.
Водещата Габриела Цанева,
редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”, влезе в ролята си на поет и
разведри присъстващите със светлото чувство, струящо от стиховете й, вдъхновени
от пролетта. След това дойде ред на Татяна Атанасова, журналист от в-к „Народно
земеделско знаме ХХІ”. Със звънък глас и строфи, тя нарисува буйния танц на
млада циганка, олицетворение на пролетта и раждащия се живот. Маргарита Нешкова,
след няколко стиха, посветени на любовта, върна публиката към трудното настояще
и трудното отстояване на житейската позиция, чрез политически ангажираната си
поезия.
А Милена Филипова, с нежна
настойчивост напомни темата на вечерта – Благовещение, не само като символ на
пролетта, но и като ден за почит към майката, към божественото начало и вечната
човешка любов.
Вяра Дамянова с вълнение прочете
стихове от книгата си, подготвяна за печат „Всичко е вълшебно”, с което
провокира любопитсвото на бъдещите си читатели, днес възторжени слушатели.
И когато всички мислеха, че
поетичната вечер е към своя край, дойде ред на ветераните на земеделското
поетично слово.
Живка Танчева, земеделка и
поетеса от Бяла черква, израсла под сенките на същите дървета, под които Цанко
Церковски е бленувал своите песни,
рецитира стихове, пропити с дъха на земята и земеделската идея от стихосбирката
си „Цвилят гривести коне”:
В борбите ти живях и много страдах, радвах се и пях,
на колене падах и се питах:
достатъчно ли чиста за идеите ти бях?
.....
Освен такава, друга участ нямам
....
да бъда друга аз не пожелах.
Нейният звучен и искрен глас не
остави никого равнодушен. Залата избухна в ръкопляскания, след които беше
трудно Иван Селановски да продължи. Но, изглежда, поетите-земеделци от
по-старото поколение имаха още какво да покажат. С артистичен жест-поклод към
Живка Танчева и с мощен глас Селановски влезе в диалог:
Ти помниш ли, връстнице моя?
Ти помниш ли годините на мрака,
зловещо падналата дълга нощ?..
Смъртта, която дебнеше в сумрака
със тихи стъпки и свирепа мощ!
Думите на Селановски, олицетворил
в себе си мъченикът-творец, защитавал своята своята земеделска идея с цената на
дълги години агония в комунистическите лагери и затвори, изпълниха отеснялата
зала със сенки от тоталитарния ад, от миналото на мирния преход, от днес...
Накрая Таня Дилова, издател и
председател на клуба на жените земеделки в София, представи стихове на Данаил
Бумбаров от стихосбирката му „Жажда”.
Думите на водещата Габриела
Цанева, с които закри вечерта на земеделската поезия на Благовещение останаха
да отекват в сърцата на сдружените земеделци – „Скъпи приятели и съидейници, надявам
се, че тази поетична вечер развълнува душите ни и ни оставя по-силни, по-вдъхновени
и с повече вяра в собствените сили и в способността ни да се преборим за
земеделската идея и да намерим своето място в днешното бурно време, в което
отново трябва да се борим за ценностите на демокрацията”.
Ще успеем ли?
ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар