с протегнати устни към нощния хлад.
Загадъчно сменна смее се, пее,
раздиплила лимби по прашния път.
Точило подскочи, каруца проскърца
и стеле се синкава, лятна мъгла.
Небързащо слънце от заник намигна
и сянка проточи се – ластик игра.
На босо подтичва младокът мечтател,
пропуснал пореден, възможен късмет.
Старикът с тояжка подпира всемира,
в ръката си стиснал филийка със мед.
Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар