Подай ми, мамо, хей оназ звезда,
да блесне като факел над моята елха,
че дядо Коледа е стар, немощен,
дано да ме открие в часа среднощен!
След всеки летен дъжд във небесата,
дъга сияйна ще да приласкай децата.
И не едни щастливо устремени
ще се порадват под нея със очи засмени.
Знаем, че сме пътници във всемира,
че с изгрева ни залеза е начертан.
Преди да бъдем вече е решено
къде ще свърши земния ни стан.
Да живеем без копнежи по звездите,
без полета ефирен на мечтите,
какво ще бъдем в утрешния ден,
без пориви, без жар със дух сломен?
Затуй при нас ще идва дядо Коледа
и песни ще му пеем в късен час.
Затуй ще минем под небесната дъга,
да бъдем вечни като него на света!
Петко Згалевски
Няма коментари:
Публикуване на коментар