ШЕЙНИ
 
Още виждам селските шейни,
с дървените плазове, с конете,
литнали през снежни равнини,
над които зимно слънце свети.
 
С тях бе кратък пътя до града,
с тях на гости ходеха роднини,
със лица червени от студа
и сърца – разцъфнали градини.
 
С тях сватбари бързаха на път,
с духовата музика начело,
булка някому да доведат
от далечно или близко село.
 
Както в руската безкрайнина
пееха и в моя край звънчета –
някой тръгваше на ранина,
друг се връщаше за празник светъл.
 
Днес в снега мишини громолят
и шейни забързани не тичат,
ала още живи са в сънят
на онези, дето ги обичат!
 

                 Цоньо Неделкин