сряда, 26 февруари 2025 г.

ТРЪНЧЕТА В ПЕТАТА - сентенции и афоризми на Христилия Кулева

ТРЪНЧЕТА В ПЕТАТА

 

*

За да си щастлив е нужна доза лудост. Тя те прави свободен. Тя обостря сетивата ти.

*

Полетяха мечтите. Търсят благодатна почва, за да поникнат.

*

Не само очите, и усмивката е врата към душата...

*

Чука се. Отварям – никой. Но пък в стаята става слънчево и обичливо.

*

Няма нищо по-наказващо от това, да бъдеш себе си.

*

Живеем в едно време и едно място опустошено от псевдо култура.

*

Липсата на гръбнак е най-големият проблем на нашето време.

*

Белезите ми напомнят, че миналото ми е живо.

*

Понякога погребваме миналото заедно с истината. Но язвите остават и работят отвътре…

*

Всеки има белези в душата си. Най-дълбоките винаги са нанесени от най-близките ни хора.

 

Христилия Кулева

понеделник, 24 февруари 2025 г.

ПЕСЕН ЗА МОЯ КРАЙ - стихотворение на Манчо Йончев

ПЕСЕН  ЗА  МОЯ  КРАЙ

 

Искаш ли да видиш

чудеса, свят голям,

на поход ти тръгни

към Трънския балкан.

 

От природни красоти

ще се опиеш ти:

билки, цветя и птици –

под небесните зеници.

 

Реки, гори, скали,

Ждрелото  „Света Петка“ –

всичко като в приказка

и вълшебна плетка.

 

Ще чуеш легенди стари,

на трудолюбие песента,

как чист  изворът народен

тече мирен и свободен…

 

Манчо Йончев,

брой 1/2025

петък, 21 февруари 2025 г.

БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ - стихотворение на Кирил Божинов

БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ

 

Като тревици беззащитно голи,

сред зимните убийствени неволи

посрещнахме спасителният полъх

на дълго чаканата пролет.

 

То радост бе, то бе надежда светла,

то бяха щури всенародни химни

в съзвучие с горещи люти клетви

по алената безнадеждност зимна.

 

От Запад лъхна пролетният вятър,

но кратка беше  радостта ни плаха,

че скоро на Балканския театър

пиеси ледени се разиграха.

 

И върху политическата сцена,

превзета от артисти ветерани,

от вирус за облаги заразени,

за дълго се отложи Пролетта ни.

 

Кирил Божинов, 

бр. 1/2025

сряда, 19 февруари 2025 г.

В ПАМЕТ НА ТРИФОН КУНЕВ - статия на Велико Златанов

145 години от рождението на ТРИФОН КУНЕВ

20.02. 1880 г. – 02. 02.1954 г.

Роден е в с. Ъглен, Ловешко.

Неговите стихосбирки „Песни“, „Хризантеми“ и „Зарници“ оставят трайна следа в българската литература. Както и фейлетоните и сатиричните му разкази, обединени под заглавието „Ситни, дребни като камилчета“.

Днес той е незаслужено забравен. Малцина знаят кой е Трифон Кунев, с какво той остава в българската поезия и публицистика. Авторът на „Ситни дребни като камилчета“ се оказва последното свободно перо в една по-несвободна, все по-комунистическа и все по-тоталитарна страна. И е принуден да заплати висока цена за свободолюбието си.

Първият негов сборник с поезия – „Песни“ - излиза през 1905 г. Много от тези „Песни“ се запяват. Една от тях: „ Ела се вие превива“ и до днес малцина зная кой е нейният автор. Той е автор и на следната „Среща“: „Рог извива месечина сребролика, че огряла Радините равни двори, то не беше месечинка виторога, току беше тънка Рада черноока.“

За да стигнем до „Ситни дребни като камилчета“. Тези негови материали вбесяват комунистическата власт. „Камилчетата“ обаче си отмъщават, те също знаят да удрят. Нанесен му е жесток побой. Отговорът на писателя гласи: „Челядта на бай Ганя Балкански ще бъде винаги безпомощна пред мисълта на народа.“ Униженията и тормозът над него са непрестанни. От тук до края на дните си Камиларя има да тегли от своите „камилчета“.

Последното донесение е от неговото погребение. Подробно отразено е надгробното слово на опелия го духовник – архимандрит Василий: „ Изцяло с вражеско съдържание“.

Дали авторът на донесението е чел внимателно приложения към делото фейлетон „Що казва селския философ Вуче от голямо Буче“, където откриваме и следните редове: „Хора умират, народ не умира.“

Велико Златанов, бр. 1/2025 

НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворение на Маргарита Нешкова

НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Съблече расото с ясен ум

и тръгна по житейския друм.

Като бог кръстоса меч и пищов

и роди се родолюбивия зов.

 

Беше сам, от добро потекло,

но за малко време стотици закле,

завъртя тихо това колело

и на робите даде криле.

 

След пет века от пепелта

България възкръсваше бавно

и засвети надеждна врата,

и образа на минало славно.

 

Не за мъст, за свобода

зовяха твоите думи красиви

и вяра до вяра в една съдба

сплитаха и мъртви, и живи.

 

И твоят български дух величав

на Империята зашлеви шамар

актуален и днес – жива сплав,

на народите приказен дар.

 

Във времето в бързотека крилат,

прелиствало войни и несрети,

твоят Дух, събрал брат със брат,

като пример за обич ще свети.

 

Маргарита Нешкова, 

брой 1/2025

вторник, 18 февруари 2025 г.

КРАСОТА - стихотворение на Пенко Керемидчиев

КРАСОТА

 

Апостолът, поетът-гений –

два свята – вечни имена!

Голгота българска нетленна

с неугасима светлина.

 

С величието ви се сливам,

щом сгъна с почит колена,

и като вино ме опиват

безсмъртните ви имена.

 

И песен чудна затрептява,

от мелницата чак дошла:

духът на Ботев заискрява,

а Левски дава ми крила.

 

О, върхове във необята,

закрилница на песента,

на българския род земята

дарили с вечна красота!

 

Пенко Керемидчиев, 

брой 1/2025

петък, 14 февруари 2025 г.

ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК - есе на Венелин Терзиев

ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК

Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило.

Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е завряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се опитвам да търся неговото научно съдържание, навярно защото то трудно ще ми помогне в усещането за неговото обяснение.

Така и не успявам да открия обяснение нито в препълнените с хора улици, нито в безгрижността на реенето на птиците, нито в тишината на селските калдъръми. Неговата прикритост е мъчително постоянна при своето пребиваване в моята същност. А тя, същността ми, е поизвървяла път, по който често се е препъвала и падала, чувствала се е пребита от търсене на случайни неслучайности, оставала е потопена от дръзка незначителност… Но въпреки всичко е продължила да ми служи и да ме пази от недодялани персони.

***

Не знам дали същността ми е щастлива, когато е смирена, или когато търси боен вик, но тя все така упорито издирва своята щастлива самота – носител на вързопи с празнота.

Обладаност от това да чувства своята доброта е нейната най-голяма пълнота.

Същността обича да бъде обичана и тогава е най-щастлива. Тогава тя е там, в онзи странен полет, когато може да извърши и убийство, и възкресение. Тогава и любовта е щастлива, тогава и самотата на безгрижието е най-блажена.

Понякога погледът попада в някаква мъглива самота и помътнява, друг път е в призрачна яснота и пак е в търсене на нещо, което е част от онази щастлива самота. Способността да откриваш това си състояние е може би онзи таен смисъл на съзаклятието да бъдем щастливо способни да сме нужни и на онази забележителна потребност да сме тук.

Не търсете помощ в книгите, не търсете съветите на другите, не обръщайте внимание на сложността на изречените думи – те няма да са ви потребни в тази щастлива чувствителност, ако не намерите сили да приберете същността при себе си и да заживеете в мир с нея.

Днес прибрах моето същностно безгрижие, за да се опитам да го спася и опазя. Пазете щастието от смъртта му – тя може да го отнеме по всяко време!

Венелин Терзиев

из "Щастие. Спомени за бъдеще", Венелин Терзиев, изд. gabriell-e-lit, София, 2025

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025

ЗА „ЩАСТИЕ. СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕ“ НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ - рецензия на Габриела Цанева

ЗА „ЩАСТИЕ. СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕ“ НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ 

„Щастие. Спомени за бъдеще“ е втората книга с есета на Венелин Терзиев, която отново излиза със знака на изд. gabriell-e-lit /след „Книга за мечтите“, 2023/.

Нестандартен творец, ерудирана личност, авторът и в новата си публицистично-белетристична сбирка ни поднася богатата палитра на своите търсения и прозрения – едно пътешествие в света на духовните измерения на вътрешното си „Аз“, но и в сложния лабиринт на съвремието.

*

Книгата съдържа три раздела – „Оптимизмът на щастливия човек“ – литературни импресии и есета, „Насаме със…“ – интервюта на автора с творци и общественици и „Насаме със себе си“ – интервюта с автора.

Както се случи с „Книга за мечтите“, читателите на сп. „Картини с думи и багри“ ще намерят и в „Щастие. Спомени за бъдеще“ много познати за тях творби на автора. И това не бива да ни изненадва. Идеята за списанието винаги е включвала именно това – неговите страници и онлайн пространство да бъдат лаборатория за създаване на нови произведения… И на нови творци.

Но в книгата има и много текстове, които се публикуват за първи път, както и такива, публикувани в други периодични медии. И, за разлика от „Книга за мечтите“ – всеки ред, всяка дума в която харесах като личност и като издател, то в новия сборник на Венелин Терзиев има много спорни идеи и внушения, зад които не мога да застана. Те, до известна степен ме накараха да настръхна вътрешно, да се отдръпна в себе си – за да не изкрещя „Не! Не мога да издам това! Не искам“; донякъде ме огорчиха. Но не ме изненадаха, нещо повече – винаги съм очаквала, че рано или късно тези внушения и идеи ще бъдат лансирани от автора.

*

Фактът, че знакът на моето издателство стои върху корицата на тази книга означава това, че този знак стои върху едно талантливо написано и талантливо оформено произведение на вербалното и визуалното изкуство. Защото всеки текст в нея, всеки щрих носи ерудицията, естетиката и таланта на своя автор.

Тази книга, в своята съвкупност от текстове, картини, редакционно-дизайнерски екип и индиректно присъствие на знакови личности от света на науката, изкуствата, политиката и духовенството с голяма острота постави пред мен, като издател, поет и личност дилемата за значимостта, за тежесттта и взаимодействията между таланта и идеологията; за ценността на всяко едно от тези понятия и енергии, за силата на тяхното взаимно преплитане и за отражението им върху онова, което в крайна сметка се оказва още един слой върху колективното несъзнавано на едно общество.

Много е лесно да се създаде една рамка, система от правила и норми, от идеологеми, в която да мислим, че се чувстваме комфортно. Но рамките винаги се оказват тесни при взаимодействието си с реалните предизвикателства на живота. И често влизат в конфликт с дълбоката същност на оня, който ги е създал. И често се чупят или често бъдат счупвани. Често техните отломки остават неосъзнати; често се превръщат в нови бариери.

Надявам се, че тези разсъждения, които целят да оправдаят верността ми към парадигмите „без цензура“ и „талантът над всичко“, които зачертаха онова, което крещи у всеки от нас – „бъди верен на себе си“ ще провокират интереса на читателската аудитория.

Изданието излиза под редакцията на Силва Василев и включва пълноцветни илюстрации – картини на Васил Василев-Зуека; дизайнът на корицата е на Мирослава Терзиева.

На добър път към читателя!

Щастие. Спомени за бъдеще - Венелин Терзиев

Щастие. Спомени за бъдеще

първо издание

Венелин Терзиев


заявени формати

PDF

Габриела Цанева, издател

сп. "Картини с думи и багри",

в. "Литературно земеделско знаме" - статията в печатното издание на вестника е публикувана със съкращения - бел. ред.

понеделник, 10 февруари 2025 г.

ЖИВОТЕ МОЙ - стихотворение на Радка Гочева

ЖИВОТЕ МОЙ

 

Животът е като стихия –

порои, жеги, ветрове...

Стихът прекрасна е магия –

пренася ни във други светове...

 

Във ледената нощна белота

явяват се картини причудливи...

И в тихата прегръдка на нощта

се съживяват спомени красиви.

 

Къде, кога, какво било е –

дали ще се повтори вече?

Откраднатото  всичко мое –

захвърлено е много надалече...

 

Остана ли сама – мечтая

за обич чиста и уютен дом...

Какво очаква ме – не зная –

прекрачвам прага мълчешком...

 

Радка Гочева,

брой 1/2025

неделя, 9 февруари 2025 г.

ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ - поезия на Илияна Кръстева

ДИСКОРДИЯ

 

Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният

им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“

съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада

Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки!

 

O, sancta simplicitas! - разбиращо, но с упрек Ян Хус се произнася.

Димът тъй безнаказано поглъща бялата препаска, косата пламва.

На факел заприличала, главата клюмва, а тялото завързано се мята.

Животът не достига, в безличие живял ли си и в сянката на сивотата.

 

Различия в безличието? WANTED! Но вместо да ги търсим, докопахме Лъжата,

която обвини пък Истината, че Тя безспорно е Лъжата. Неоснователни са

всякакви различия, пледираше Лъжата. Но вярвайте в Истината! В нещо вярвайте,

за Бога, братя! Безверието губи същността на спора, коя е Истината, а коя - Лъжата!

 

Дискордия, Ерида? Все едно е как се казваш, Богиньо ти раздорна, хаосна. Разпали

Троянската война със Златната си ябълка. Нелепо помъдряваме, като съперници в спора

за богатствата. Времето честно ще отсъди. Смъртта и без аршин ни шие дрехата по

мярка. Везните сама накланя ги Съдбата: Беззаконие или ред? Личността или тълпата?

 

НАЛЕЙ МИ ОТ ТЪГАТА

 

Налей ми от тъгата. Обречени, очите ни сбогуват се.

Заключени зад четири стени в безсилие се мятат думите.

Присъдата на суетата е мимолетна, като фойерверките.

Да пием за съдбата на безумно смелите!

 

Налей ми от тъгата. Но нека да е истинска.

Вий в ъгъла притиснат – до невъзможност искрено.

Почувствай тежестта и – куршумено оловната.

И нека да горчи. По лесно се преглъща с болката.

 

Налей ми от тъгата. Във нея има само спомени.

Разлиствай ги и ги помилвай – голи и самотни са.

Понякога ще те откривам, Тъгочерпецо. Ще сядам

до прозореца. Налей ми пак тъга и малко обич.

 

НЕ ЗНАЕШ

 

Не знаеш укротената вълна

как гали привечер скалите,

как плиска се в брега сама,

като каторжник отброява дните.

 

Оставя в пясъка следи,

дълбае морското корито,

целува залеза и спи,

във залива на Афродита.

 

Не знаеш как на сутринта,

от порив страстен се събужда.

Във стремената на нощта,

препуска да догони утрото.


Илияна Кръстева

из "Дискордия и конкордия", Илияна Кръстева, изд. gabriell-e-lit, София, 2025

събота, 8 февруари 2025 г.

ЗА "ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ" НА ИЛИЯНА КРЪСТЕВА - анонс

ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ... 

ИЛИ - ИЛИЯНА КРЪСТЕВА В ИЗДАТЕЛСТВО gabriell-e-lit

„Дискордия и конкордия“ е втората поетична книга на Илияна Кръстева, която излиза само година след дебютната й стихосбирка „На рамо със залеза“, изд. Рива, С., 2024. 

Щастливи сме, че поет със заряда и таланта на авторката се довери на изд. gabriell-e-lit

Предговорът, както и предисловието към първата й книга, е написан от проф. д.н. Венелин Терзиев.

В изданието са включени авторски картини на поетесата, дизайнът на корицата е дело на художничката Мирослава Терзиева, а цялостното оформление е на Марин Георгиев. 

И ето, в началото на м. февруари нейните стихове вече имат своя дом в платформата за електронни книги на нашето издателство, а скоро читателите ще могат да докоснат и печатното издание. 

Приятно четене!

Дискордия и конкордия - Илияна Кръстева

Дискордия и конкордия

първо издание

Илияна Кръстева


заявени формати

PDF p-book

издателство gabriell-e-lit

събота, 1 февруари 2025 г.

АВТОБИОГРАФИЯ - стихотворение на Трифон Кунев

 АВТОБИОГРАФИЯ

 

Притома, суета и горко неведение: цветове –
единствени – във скръбните долѝни на живота;
вървя в сърцето си с неясен ек от други светове,
подгонен съм от жажда и подмамен с прѝзрачни миражи;

и ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
по тайнствения път на горкото си неведѐние.

Една ръка могъща, без истление
орисаното пътешествие нарежда:
в кромешний мрак не виждам никоя надежда,
до себе си не сещам никого – дали съм сам,
или сме много ний – не знам.

Духът ми в свойте горести напразно със въпроси
обсипва сенките на миналата слава;
в пустинята без отзив прозвучава
гласа ми. А из тъмнините глух се тътен носи
от страшните вълни на някоя река:
то, Времето, нестройно се прелива и отлива –
притома, суета и горко неведение.

Трифон Кунев, „За̀рници“ 1926 г.