УТРО КРАЙ КОСАЧИ
Крача из полето,
сред ливадна шир.
Тръпне ми сърцето,
във роса и мир...
Чуй, свистят косите –
гърчат се тела!
След откос тревите,
свеждат си чела!
Птици са запели
песен за любов –
в ранните предели
сеят благослов!
Китната ливада
там край върбалак,
като булка млада
се усмихва пак!
А косите пеят
в пъргави ръце -
труд благоговеят
и добро сърце!
Таз картина ранна –
песенно звучи...
О, природна манна –
легна ми в очи!
Стоян Михайлов, бр. 2/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар