ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА - поезия за деца Кирил Назъров

 

ПРИКАЗНИЯТ ГРАД ГОРА – поезия за деца на Кирил Назъров

„Приказният град гора“ на един от най-обичаните и четени класици на детската литература у нас Кирил Назъров е първата книжка за деца на издателство gabriell-e-lit.

Щастливи сме, че нашият приятел и редовен автор и гост редактор в сп. „Картини с думи и багри“ се довери на издателството за поредната си среща с малките читатели! Красиво илюстрирана от приятели-художници на автора, книжката излиза в началото на май 2025 г. като печатно издание с корица на Пламен Петров, художествен дизайн на Нина Христова и с консултант проф. Костадин Динчев.

ДЕТСКАТА РАДОСТ В ГОРАТА ИЗВИРА

Пъстрее гората –
вълшебна отколе,
очаква децата
и есен, и лято,
и зима, и пролет.

В гората безкрайна
таят се, деца,
незнайни и знайни
прекрасни, омайни
безброй чудеса.

Сърничката плаха
потропва с копита,
за поздрав ви маха
и птица с крилата
от клонка извита…

Личат из ровинки
еленови стъпки,
блестят боровинки,
алеят малинки,
белеят се гъбки…

Цветенца красиви
и ягоди диви
подобно звезди
изгряват свенливи
край бистри води.

В гората вървете
без страх и умора,
че те – зверовете,
че те – враговете
се плашат от хора.

Ухае на сладост,
подухва зефира…
И детската радост,
и вечната младост
в гората извират!

ПЕСНИ ЗА ВСИЧКИ

Заран грейне ли зората,
радостта ми е голяма.
На разходка из гората
тръгваме със мама двама.

-Слушай славеите, мамо,
колко сладко пеят само!
За кого ли пеят те?
-Пеят те за теб, дете!

-Пейте, славеи любими,
пейте сладкопойни птички!
Вредом по света да има
песни прелестни за всички!

ГАТАНКА

Денем, вечер, призори
ще го чуеш из гори…
Не е знатен хубавец,
но е най-добър певец!
-Отгатни, за смях не ставай?
-Птичката се казва /С…/!

ЧИЧОПЕЙ

Цвета на главата все ми пей:
-Тате, улови ми чичопей!
Сутрин-вечер сладко да ми пее,
с чичопей се весело живее!

Колко труд се иска:
скрих капана
сред гората близка
и го хванах!
Цветето от радост като писна!
Настани го в клетка писана.
Но затворен в нея
спря да пее Чичопеят.
Не помогнаха молби цял ден…
Но на Цвета туй помогна, тя разбра:
Чичопей не пее щом е в плен
и далече от любимата гора!
Щом го пусна тя,
Птичето далече отлетя
и запя…

ОРЕЛ

В простора синкав се издигаш,
в широки кръгове се рееш.
Дори до облаците стигаш,
от ярките лъчи сребрееш.
А привечер, летецо смел,
ти пак се спускаш в планината.
Мечтая като теб, орел,
да покорявам висината!

ГАТАНКА

На риба той прилича,
но вода не го привлича,
не диша със хриле.
Лети високо със криле
над балкан, море, поле…?

/теломаС/

В ГОРАТА ИМА И ЗЛОДЕИ

В приказния горски град
броди страшен звяр зъбат.
Зъби трака, вредом тича…
Вълк свиреп се той нарича.
-Аууууу – страхотно вие!
Но не се плашете вие!
Вярно, има зло сърце,
все му се яде месце,
ала ще яде тояга,
ако вдън гори не бяга!

Кирил Назъров

илюстрации – художници, приятели на поета

из „Приказният град гора“, Кирил Назъров, изд. gabriell-e-lit, С., 2025

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

ЗВЕЗДИТЕ БЛЕДНЕЯТ - поезия на Николай Лилиев

 

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

 

26.05.1885 г., Стара Загора
06.10.1960 г., София

ЗВЕЗДИТЕ БЛЕДНЕЯТ

 

Звездите бледнеят в небесната твърд,

зловещо поглежда студена луна,

и тръпне сърцето пред близката смърт:

война.

 

И воини морни запират край друма,

люлени от полска света тишина,

и мълком повтарят тревожната дума:

война.

 

В съня си те виждат, о, сладка измама,

че стигат честити честита страна,

где всички живеят безбурно, где няма

война.

 

Но мразната есенна вечер отвява

безшумно сънят им, и лиха вълна

от скръб безутешна умът заслепява:

война.

 

Над тях небесата през сълзи отвиват

здраченото було на ледната луна,

и в ужас надвиснал злокобно се сливат,

и есен, и смърт, и война.

 

МОИТЕ СПОМЕНИ

 

Моите спомени,

        птици в нощта,

        скитат бездомни,

        скитат унесени,

        вън от света.

 

Моите песни,

        скитат без път,

        блесват нечути

        в скръбната есен – и

        пак замълчат.

 

Моята лютня,

        писък в нощта,

        стене прокудена

        и безприютна

        вън от света.

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - поезия на Димитър Бояджиев

 

ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ

18.05.1880 г., Пазарджик
12.06.1911 г., София

 

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

 

Ще дойде ден на светли тържества!

Ще дойде ден – та наште божества,

на прада и на благост божествата,

ще зацаруват в наший беден край,

де злобно кръв пролива брат на брата,

де сълзи и стенанья нямат край!

Но дотогава си крепи духът,

не падай малодушно в своя път!

 

СИЛУЕТ

 

Налегнат ли го скърби, теготи –

той твърд е и кат смърт студен;

случайна радост ли го посети –

глава оборва натъжен.

 

Незнайна тма пленила е духът –

отраден лъч тя няма там да пусне –

и той унил ще мине по светът,

без сълзи на очи, без смях на устни.

 

СЕЛСКА ДУША - стихотворение на Андрей Василев

СЕЛСКА ДУША

 

Изморявам се вече, че старост нерада настава.

Пък и болести идват, неволи и грижи различни.

Все  по-често сърцето ми в пулса си слаб се забавя.

Изморявам се много. Изчезват и чувства лирични.

 

А още душата ми селска за къра е жадна

и до края си близък аз искам така да живея:

предпочитам на някоя нива след време да падна,

вместо в стая без слънце и вятър безмълвно да тлея…

 

                                                         Андрей Василев

СИНОВЕН ЗОВ - стихотворение на Йосиф Петров

ЙОСИФ ПЕТРОВ

14.05.1909 - 16.10.2004

СИНОВЕН ЗОВ

 

България погива в разнобой,

разруха, съсипия, хайдуклук.

Ела, немилнико, народе мой,

и гневно удари с юмрук: „Дотук!”

 

Че ножът е до кокала опрял,

мержеят в здрача глад и зинал гроб,

а ти си безпротестно замълчал,

като забравен стародавен роб.

 

И ако искаш по-честити дни

и слънцето по-ярко да сияй,

ти клюмналата си глава вдигни

и път на древната си сила дай!

 

Не чакай, не бездействай, не мълчи,

а със безстрашни ботевски очи

разгъвай орловите си крила!

Народе мой, на себе си ела!

 

бр. 2/2025

ЗЕМЕДЕЛЕЦО, СЪБУДИ СЕ! - стихотворение на Цанко Церковски

ЦАНКО БАКАЛОВ - ЦЕРКОВСКИ

16.10.1869 г. – 02.05.1926 г.

ЗЕМЕДЕЛЕЦО, СЪБУДИ СЕ!

 

Ред години ти оплакваш,

твойта клета орисия,

ред години ти очакваш,

да настане управия.

 

Ред години се надяваш,

край да дойде на теглото

и с надежда лягаш – ставаш

с надежда в доброто.

 

Но не иде, не настава

край на твойте мъки тежки,

всеки граби, отминава

и не вижда сълзи жешки.

 

И не вижда, че живееш

ти във тежка немотия,

и не вижда, че чернееш

ти отново във робия.

 

Не, стресни се – срамота е,

дни горчиви да оплакваш –

и от Бога грехота е,

чужда помощ да очакваш.

ПОЧИТ КЪМ ПЪРВООСНОВАТЕЛЯ НА БЗНС ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ - репортаж

 99 години от смъртта на Цанко Церковски

 

ПОЧИТ КЪМ ПЪРВООСНОВАТЕЛЯ НА БЗНС

 

Много земеделци почетоха паметта на вдъхновителя и основател на Земеделското движение Цанко Церковски в местността Славееви гори в Бяла черква.

На събитието, организирано от Обединени земеделци и кметството на Бяла черква, присъстваха зам.-кметът на община Павликени Албена Петрова, председателят на общинския съвет в Павликени Венцислав Георгиев, кметът на града Георги Терзиев, доц. Людмила Лозанова, Паулина Христова, Пею Караколев и Красимир Вълев от националното ръководство на ПП Обединени земеделци, земеделци от региона, от Варна, София, Банкя, Пазарджик, Пещера, Брацигово, симпатизанти и граждани.

Съборът по традиция откри доайенът на ПП Обединени земеделци и председател на организацията в Бяла Черква Живка Танчева. Тя изтъкна, че делото на Цанко Церковски е непреходно. Обществено-политическият му път и неговото творчество ще служат за пример и на нашите потомци, заяви в емоционална реч тя.

Ето думи от словото на Георги Ташев, председател на ПП Обединени земеделци:

„Миналата година се навършиха 125 години от създаването на най-българската организация, чийто основоположник е Цанко Церковски. Неговото ВЪЗВАНИЕ се превръща в знаме, което събира българските селяни, когато България е млада държава, на едва 20 години.

Няма друга политическа партия в националната ни история, която да е възникнала така спонтанно от недрата на народа, която да не е привнесена отвън, учредена тайно и съзаклятнически. Няма друга, която през годините да е отстоявала последователно едни и същи идеи и принципи – валидни и в XXI век. И да е защитавала интересите на земеделските производители. Няма друга, която да е дала толкова жертви, гонена, забранявана, осъждана и убивана“ – изтъкна в словото си председателят на Обединени земеделци Георги Ташев.

По традиция събитието завърши с изпълнение на стихове и песни по текстове на Цанко Церковски от деца от Бяла черква. Венци и цветя пред белокаменния паметник на Цанко Церковски поднесоха от националното ръководство на ПП Обединени земеделци, от областната съюзна организация Варна, от организациите в София и Банкя, от земеделците в Пещера и Брацигово, от община Павликени, ПГАТ „Цанко Церковски“ и други.

ЛЗЗ