НЕЗАБРАВИМИЯТ И НЕДОСТИЖИМИЯТ - 78 години от убийството на Никола Петков

78 години от убийството на Никола Петков  

НЕЗАБРАВИМИЯТ И НЕДОСТИЖИМИЯТ

 

С целия си живот, с патриотичната си дейност, с героичната и мъченическа смърт  Никола Димитров Петков се нареди до най-великите синове на нашето Отечество.

Със своята саможертва той показа как трябва да се служи на майка България. 

Нека си припомним част от знаменитата му последна реч във Великото народно събрание при отнемането на депутатския му имунитет на 5 юни 1947 г.:

 „...Моята съвест е била винаги чиста. Такава е била, защото и в моето семейство винаги са били с чиста съвест. Хора с нечиста съвест няма и няма да има...”      

Както и огнестрелните му гръмки думи след като изслушва смъртната присъда, произнесена „в името на българския народ”:

„Не! Не в името на българския народ! Аз отивам на смърт по заповед на чуждестранни господари, на онези от Кремъл. Българският народ, изтерзан от кървавата тирания, която вие искате да маскирате като правосъдие, никога няма да повярва на вашите клетви!”

Зверски убит на 23.09.1947 г. след скалъпен процес, Никола Петков остава като светъл пример за земеделците и на целия български народ. Пример – как се отстоява свободата, народовластието и демокрацията.

Никола Д. Петков е велик син на българския народ, голям народовластник, борец за свободата и независимостта на България.

Не случайно има толкова много последователи. Те са преследвани десетилетия наред от комунистическия режим в България. Следвайки неговите стъпки, стотици чеда на майка България губят живота си, гният в затворите, но не предават идеала му за свободна и демократична България.

Едва след падането на комунистическия режим Никола Петков  заема полагащото му се място в пантеона на безсмъртните.

Той е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г..  

Делото и саможертвата на Никола Петков трябва да се изучават в българските учебници по родолюбие. Защото ще бъдат нужни на следващите поколения.

ЛЗЗ

ВЕЛИКА НАРОДНА ПОБЕДА - 140 години от Съединението

140  години от Съединението

ВЕЛИКА НАРОДНА ПОБЕДА

Съединението през септември 1885 г. на насилствено и изкуствено разделената България е едно от най-великите дела, извършени от българския народ. Съединението на Княжество България с Източна Румелия довежда до международното признаване и утвърждаване на България като държава.

Тя бива освободена от турското владичество седем години преди това. Но на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. великите сили разпокъсават жестоко Санстефанска България. Безжалостното, несправедливо разпокъсване на България нанася жестока рана в сърцата на всички българи.

Народните протести и борби за съединение на разделените части на Отечеството започват още през същата 1878 година. Но истинската борба за съединение се провежда от началото на 1885 г. Ръководят я славните поборници за национално освобождение. Център на борбата става Пловдив. Родолюбивият подем постепенно обхваща широки народни слоеве, както и военни. Революционният комитет е оглавен от Захари Стоянов. Активна е дейността на останалите апостоли на Съединението: Коста Паница, Иван Стоянвович, Димитър Ризов, Иван Андонов. В подготовката на святото народно дело участват офицерите Данаил Николаев, Димитър Филов/баща на Богдан Филов/, Райчо Николов, Сава Муткуров и други.     Всенародният подем и революционните вълнения в много селища на Източна Румелия ускоряват събитията. На бунт се вдига населението на Панагюрище, Голямо Конаре и др.  Именно в Голямо Конаре бунтовниците първи провъзгласяват Съединението. Четата, командвана от Продан Тишков-Чардафон и Втора източнорумелийска дружина на майор Николаев навлизат в столицата Пловдив на 6-ти септември, свалят правителството, арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението.   

С изключение на няколко изолирани сблъсъци, Съединението е осъществено без кръвопролития, защото то сбъдва мечтата на българския народ.  

Това важно събитие става без съгласието на Русия и Западните велики сили.

Въпреки всичко българският монарх Александър първи приел и оглавил извършеното Съединение. Защото то е извършено самостоятелно от целия български народ, без никакво кръвопролитие.

Съседни балкански държави се обединяват трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско. И те остават под турска власт.

Единствената международна опасност след обявяването на този исторически акт идва от съседна Сърбия, която напада България. Но в нелеката битка на нашите капитани със сръбските генерали младата българска армия с невиждана до тогава храброст защитава родината си и разбива многобройната сръбска войска.

Така нашият народ извършва най-българското патриотично дело в новата история на страната ни. То е и си остава едно от най-съкровените народни дела!   

Кирил Назъров