140 години от Съединението
ВЕЛИКА НАРОДНА ПОБЕДА
Съединението през септември 1885 г. на насилствено и изкуствено разделената България е едно от най-великите дела, извършени от българския народ. Съединението на Княжество България с Източна Румелия довежда до международното признаване и утвърждаване на България като държава.
Тя бива освободена
от турското владичество седем години преди това. Но на Берлинския конгрес през
юни-юли 1878 г. великите сили разпокъсават жестоко Санстефанска България.
Безжалостното, несправедливо разпокъсване на България нанася жестока рана в
сърцата на всички българи.
Народните протести
и борби за съединение на разделените части на Отечеството започват още през
същата 1878 година. Но истинската борба за съединение се провежда от началото
на 1885 г. Ръководят я славните поборници за национално освобождение. Център на
борбата става Пловдив. Родолюбивият подем постепенно обхваща широки народни
слоеве, както и военни. Революционният комитет е оглавен от Захари Стоянов.
Активна е дейността на останалите апостоли на Съединението: Коста Паница, Иван
Стоянвович, Димитър Ризов, Иван Андонов. В подготовката на святото народно дело
участват офицерите Данаил Николаев, Димитър Филов/баща на Богдан Филов/, Райчо
Николов, Сава Муткуров и други.
Всенародният подем и революционните вълнения в много селища на Източна
Румелия ускоряват събитията. На бунт се вдига населението на Панагюрище, Голямо
Конаре и др. Именно в Голямо Конаре
бунтовниците първи провъзгласяват Съединението. Четата, командвана от Продан Тишков-Чардафон
и Втора източнорумелийска дружина на майор Николаев навлизат в столицата
Пловдив на 6-ти септември, свалят правителството, арестуват генерал-губернатора
Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението.
С изключение на
няколко изолирани сблъсъци, Съединението е осъществено без кръвопролития,
защото то сбъдва мечтата на българския народ.
Това важно събитие
става без съгласието на Русия и Западните велики сили.
Въпреки всичко
българският монарх Александър първи приел и оглавил извършеното Съединение.
Защото то е извършено самостоятелно от целия български народ, без никакво
кръвопролитие.
Съседни балкански
държави се обединяват трайно срещу идеята за автономия
на Македония и Одринско. И те остават под турска власт.
Единствената
международна опасност след обявяването на този исторически акт идва от съседна
Сърбия, която напада България. Но в нелеката битка на нашите капитани със
сръбските генерали младата българска армия с невиждана до тогава храброст
защитава родината си и разбива многобройната сръбска войска.
Така нашият народ
извършва най-българското патриотично дело в новата история на страната ни. То е
и си остава едно от най-съкровените народни дела!
Кирил
Назъров
Няма коментари:
Публикуване на коментар