ЩЕ БЪДЕМ - стихотворение от МЕТОДИ НОВЕВ

Ще бъде пролет, ще цъфтят цветята.
Ще кацне лястовица в родна степ.
За нов живот пробужда се земята
и аз ще дойда пак при теб.

Ще бъдем най-щастливите, любима!
Повярвай - розите ще разцъфтят,
а буйна пролет е след тежка зима,
сърцата в нега ще се потопят!

На Витоша по цветните поляни
ще гоним пеперуди кат деца.
В прегръдки си ще паднем запъхтяни
със светли румени лица!

А слънцето щом в златен прах залезе,
на Люлин в приказния хубав скат,
ведно със витошкия хлад ще слезем
във столичния светъл град...

пролетта на 1959 г., затвора в  Пазарджик,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

РИТЪМЪТ НА ЛЯТОТО - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Как безразлична да съм днес, когато
дайрето дръпва циганското лято,
куп ветрове танцуват по снагата ми
и август ме залива с благодата си.

Как да стоя сама като обречена,
като съм гъвкава вълна от слънцето облечена
и гроздов сок се влива в мойто тяло –
новородено, тръпнещо и като пяна бяло.

Как да се моля в църквите смирено,
щом мойто лято не е победено.
И сливам аз камбанен звън със песен
извиращ, сладък ритъм, далеч от всяка есен.

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ЧУДЕСА - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Дъждовна от облаци-думи,

изронвам се - грозд самота,

дъгата ще грейне срещу ми,

едва след тъгата, едва...

Но щом заприиждат реките

на смели, добри чудеса,

родени от болката, питам -

не се ли родих от дъжда?

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ДЪЖД - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА

Натъжи се небето, заплака

от радост или от мъка?

Повехнал храст го дочака,

за него беше сполука.

Мигът парещ прогони

и донесе наслада

на прашните клони

и гората млада.

Изми паветата прашни,

на Земята свитите шепи.

И със стъпки властни

прогони мислите слепи.

Въздухът освежи и пречисти,

напои тревите с надежда.

В последните капки сребристи

слънчев лъч се оглежда.

Маргарита Нешкова

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ОТДАВНА ТЕ ЧАКАХ - стихотворение от ИВАН ЦОЛОВ

Отдавна те чаках и търсих с години

сред много познати и чужди лица.

Понявга в съня си зовях те, любима,

в мечтите те виждах - най-светла мечта!

И жаден копнеех за твоята ласка,

за искрена обич в живота суров,

но дявола срещнах във ангелска маска,

бях лъган с продажна любов.

И вече не вярвах, че може да има

в живота реален любов! Само блян!

Отново потърсих аз свойта любима,

но... в страниците на роман.

А ти като слънце през мрака погледна ме,

заблудата моя на прах разпиля!

Днес нашата обич човешка и земна е

по-истинска от най-правдивия роман.

Иван Цолов,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

ЖЪТВАРСКА НОЩ - стихотворение от ЦОНЬО НЕДЕЛКИН

Обвито във мрак поле замира

във нежната прегръдка на нощта

и уморен се за почивка спира

дори ветрецът, притаен в ръжта.

Ни глъч, ни звън покоя мек тревожи...

Изгряла мълком тънката луна,

до изгрев сърп изостря да го сложи

в работната десница на деня.

Цоньо Неделкин,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

НОЩТА ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНА - стихотворение от ТОДОР ЦАНЕВ

Безкрайна нощ, безбрежна пустота...

Стаила дъх е цялата Вселена.

И сам - самотен, сам сред самота,

блуждая аз, измъчвам се и стена.

Къде ли съм? Къде без път и цел?

Защо е този полет безконечен?

О, кой ли в миг на ярост е отнел

покоя тих в живота вековечен?

Спри, ужас земен, спри! Я, нечий глас

от дъното на хаоса долита -

"родина... враг... война..." - Недейте, аз

отдавна слушам злобни филипики,

недавна бях на бойното поле

и в страстите на нечовешки битки

щурмувахме със кървави ръце.

Омразата, отровните напитки

ни свършиха, отнеха ни ума

и хвърлиха ни в бездните на мрака,

тук - в бездните на вечната тъма,

де не живот, а смърт ни чака.

Кои сте вий, които в надпревара

тревожите среднощния покой?

Кое, о, жалки смъртни, ви накара

да вдигате тревожния си вой?

Смъртта ли? - Не, смъртта е недостойна.

Безумна страст ви тласка към смъртта.

О, колко още смътна и нестройна

е мисълта за НАС и за СВЕТА!

Дедите ни се криха в пещерите,

дедите ни се биха с зверове,

убиваха и биваха убити,

живяха в страх, сред мрак и врагове.

Да помним тоя страх на вековете!

Страхът слепи кристалните очи,

смущава и ограбва умовете

на до трагизъм жалките души.

Безкрайна нощ, безбрежна пустота...

Стаила дъх е цялата Вселена.

Не виждам утрото, но зная, че нощта

от слънцето ще бъде победена.

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.