СЛАВОВИЦА - 15 юни 2013 - статия, ЛЗЗ

Тази година съборът в Славовица, организиран от ПП „Обединени земеделци” събра на 15 юни цялата демократична общественост на България.

На Янини грамади, пред паметта, живота и делото на Стамболийски се поклониха хиляди земеделци от страната и чужбина, както и представители на политически партии, граждански организации, професионални съюзи и местната администрация.  Сред гостите бяха главният секретар и говорителят на синята партия господата Константин Арабаджиев Любен Петров, д-р Емил Кабаиванов от СДС, председателите на БСДП и РДП Йордан Нихризов и Захари Петров, организационният секретар и председателят на УС на БЗНС Сашо Стоянов и Рени Богданова. Приветствени слова бяха прочетени от името на г-жа Анастасия Димитрова-Мозер, г-жа Надежда Нейнски, евродепутат от Синята коалиция и член на ПП „Синьо единство”, г-н Марко Арндт – ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” и г-н Пламен Димитров, президент на КНСБ. Съюзът на писателите земеделци в България бе представен от секретаря Иван Селановски и поетесата Вяра Дамянова.

Сред земеделци и гости витаеше духът на Стамболийски и усещането, че 90 години след злодейското му убийство България отново има нужда от онази сила, която я изправи на крака след националната катастрофа, последвала  Междусъюзническата и Първата световна война...

Силата мира, народовластието, хляба и свободата...

Силата на единството на демократичномислещите хора.

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

ЗА ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ - статия

Изборите минаха и отминаха. Четири щастливи партии и техните партньори отново са в парламента. Няколко пък са доволни, че си осигуриха държавни субсидии.

Земеделците  питат къде е БЗНС? Защо го обезсилихме, като се разделихме на безброй формации, които водят безкрайни дела помежду си, вместо да се обединим и да заемем достойното си място в политическия живот на страната?

Тежки въпроси, на които трябва да отговорят настоящи и бивши лидери.

Ние, писателите-земеделци, можем само със словото да бием тревожно камбаната на земеделската идеология.

Защото положението, в което изпадна държавата ни след като управлението й беше поето от БСП, ДПС и Атака, е много сериозно. Ако останат на власт те ще върнат страната ни назад с десетки години. Вече дават достатъчно сигнали за връщането –  ще връщат руските енергийни проекти, АЕЦ „Белене” и т. н.  Няма съмнение, че ще връщат агентите на ДС, олигарсите..., та дори и пушенето на обществени места. 

В парламента ни няма не само нас, земеделците, но там липсват и останалите демократични партии от политическото пространство център-дясно. С изключение на ГЕРБ, която на думи претендира, че е такава, но на дела не го доказа през почти четиригодишното си управление.

Къде отидоха демократичните избиратели, които  направиха промените преди двадесет и няколко години и тласнаха България напред по европейския път? Нима изчезнаха? Нима всички бяха заблудени от популистките обещания? Или  гласовете им бяха купени от богатите партии, който сега са в парламента? Не! Те съществуват! Само че  по-голямата  част са разочаровани, наранени, отблъснати...

И от нас, и от безидейните политици в дясното пространство, които са объркани след изборния си провал. Няма да спаси партийките им и това, че едни от тях си подават оставките и поставят за лидери свои хора, други още се крият и мълчат, трети се преструват, че не виждат какво точно се случва...

А това, което се случва в страната ни е съвсем закономерно. Все повече хора изпълват улиците и площадите на София и другите големи градове. Все повече расте броят на протестиращите срещу управляващите в цялата страна и чужбина. Това са предимно млади, интелигентни хора, дошли в жега и дъжд с децата си. Те са тръгнали на протест не само заради високите си сметки за ток и парно, а за да защитат свободата, демокрацията и сибственото си достоинство!  Непрекъснато нарастващото народно недоволство неизбежно ще доведе до падане на обърканото правителство на тройната коалиция Станишев-Доган-Сидеров.

Но страшното е, че дори при цивилизационни следващи избори, ако се проведат по сегашния изборен кодекс, БСП и ДПС отново ще влезнат в бъдещия парламент. Малка утеха за мислещите бълтари е, че при всичките си лицемерни лупинги, Сидеров показа истинското си лице и няма да може да си купи толкова гласове, които да му осигурят държавна субсидия.

Ето поради всичко това час по-скоро е нужна консолидация на земеделското движение. Консолидация не с червения олигарх Спас Панчев и сие, а на здравите земеделски сили, които останаха верни на идеите на Александър Стамболийски, Никола Петков и Г. М. Димитров.

За да станем политическа сила и дадем своя принос за спасението и демократичното развитие на нашата Родина.

Съюз на писателите земеделци, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

КАЖИ МИ, КАЖИ - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Кажи ми, кажи ...

(по Христо Ботев)

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз мафиотска люлка люлее!

           

Aтанас Личев, в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г. 

КЪМ СЛАВОВИЦА - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Национален земеделски събор

в памет на Ал.Стамболийски

Когато вятърът пшеницата погали

и тя налее  тежки класове,

от мрамора на Янини грамади

духът на Стамболийски  ни  зове.

В борба свещенна, величава,

за  собственост и свобода,

ний идваме, възторжено  развяли

оранжевите  и зелени знамена.

Със  труд и обич към  земята,            

високо  да издигнем своя глас

и смело да градим в страната

желаната демократична власт.

Живка Танчева,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ПЕСЕН ЗА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - 90 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО МУ

Заплакала е гората
и на гората листето,  
мъже по черни угари, 
вдовици с черни забрадки.

Заплакали са полята  
и на полята тревата,  
селяци по занданите,  
сираци по мегданите

заради СТАМБОЛ войвода: 

„Де да е СТАМБОЛ, да доде,   
земята редом да види – 
земята ни се почерни, 
гората попар удари,  
полята слана ослани,  
в селата вихър помина,  
клети селяци размята – 
кой по тъмни зандани,  
кой по стръмни балкани, 
кой по пуста чужбина... 

Де да е СТАМБОЛ, да доде,    
буйна му снага да видим,  
огнени очи да светнат,  
мъжки му думи да чуем – 
мъките да ни развее”...

Тече Марица кървава,
никому дума не казва -   
какъв е юнак загинал   
до китните й брегове.
Какви е думи издумал   
за рода и за народа.
Какви е мъки претеглил 
за тия черни селяци,  
за тия клети сираци,  
за тия кутри вдовици... 
Тече Марица кървава,   
никому дума не казва   
заради СТАМБОЛ войвода.

Тифон Кунев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ДУМИ ЗА ВЕЛИКИЯ СТАМБОЛИЙСКИ

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражаване. Тя се проявява  в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха.

Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата”, е смелост рядка в летописите на историята.  Да заявиш пред многолюдното събрание държано на открито: „Фердинанд е най-големият виновник за катастрофата и той трябва да бъде обесен с главата надолу пред паметника на Цар Освободител”, е риск, който влече след себе си смъртно наказание.

...

Борческият дух на Ал. Стамболийски пленява и фантазира; този дух е присъща черта само на великите водители на народните маси, на завоевателите, на апостолите, които са се посветили изцяло в услуга на една идея, на един култ... Ал. Стамболийски беше истински водител на земеделското съсловие; вечната му мисъл беше сдружаването на земеделците, а вечният му култ – БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.”

Никола Д. Петков

„Твоята трагична смърт и смъртта на хилади герои и мъченици, измрели от куршуми, ножа и в затвора на свирепата българска реакция, ще крепят духа, ще окрилят вярата и ще затвърдят мишците на милионите наши последователи..."
Прага, юли 1923 г., Райко Даскалов

„Стамболийски не е една личност, която може наистина да загине и се заличи след смъртта си, а една политическа концепция, една стройна стопанска и социална идеология, която на практика се оказа много по-реална и привлекателна за народното съзнание, отколкото всички политически и социални теории и утопии на миналите столетия и особено в идеологичните състезания на двайсетия век..."
Д-р Г. М. Димитров

„България е страна на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”

Рим, 1925 г., Франческо Нити - италиански държавник и историк

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

ПИСАТЕЛИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ ПОСРЕЩАТ ПРОЛЕТТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО

Писателите земеделци посрещат пролетта и предизвикателствата на времето

На 20 април в град София се проведе Общо събрание на Съюза на писателите земеделци в България. Пролетта влезе в работната зала, ароматът на цъфналите столични фиданки зовеше с гласа на чернозема и простора на ширните поля. Поетесите Милена Филипова и Вяра Дамянова споделиха впечатленията си от земеделската поетична вечер за Благовещение, организирана и проведена съвместно с Обединени земеделци. Тези цветя на писателския съюз обсъдиха и творческите си копнежи и планове. Атанас Личев подхвърли някои от най-новите си епиграми и с хапливия си хумор предизвика усмивки и размисъл за мътното политическо настояще и мъгливо бъдеще. Стоян Колдов, с добре познатия си стил задълбочи темата и накара присъстващите да станат съпричастни към неговата позиция.

Делови тон в работа на събранието внесе секретарят на организацията Иван Селановски, който изнесе доклад за дейността на сдружението, като наблегна, че основната тежест през последната близо година и половина пада върху издаването и финансирането на в-к „Литературно земеделско знаме”. Този втори отчет показа, че вестникът се радва на голям интерес от страна на сдружените земеделци в цялата страна, а направените дарения и абонамент само от началото на 2013 г. са знак, че вестникът е способен да се самоиздържа и е нужен на читателите си. Въпреки това, връзката с хората остава предимно едностранна – само отзиви, похвали, приятелски, а понякога доста хапливи забележки, но все още липсва активната читателска позиция. Въпреки отправената покана от редакционната колегия на вестника към земеделците от страната на срещата, проведена преди половин година за активно сътрудничество, в редакцията не са постъпили дописки и материали, които да отразяват житейското настояще на сдружения земеделец по места, споделиха редакторите.

Сериозна дискусия се проведе във връзка с бъдещето на земеделското движение и мястото и ролята на Съюза на писателите земеделци в него. Кирил Назъров и Габриела Цанева, в качеството си на членове последното легитимно избрано постоянно присъствие на БЗНС, чиято законност не е предмет на съдебни спорове, споделиха впечатления от политическите разговори, свързани с обсъждането и подписването на предизборното споразумение с Обединени земеделци. Всички присъстващи се обединиха около разбирането, че всичко, което се прави за консолидиране на земеделците и хората, близки до земеделската идея е правилно и добро начинание. В този дух протече и дискусията по другия наболял въпрос – бъдещото развитие на СПЗБ. Натежа мнението, че приемствеността и новите начинания трябва взаимно да се допълват, а не да се противопоставят.

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.