ЗЕМЕДЕЛЕЦО, СЪБУДИ СЕ! - стихотворение на Цанко Церковски

ЦАНКО БАКАЛОВ - ЦЕРКОВСКИ

16.10.1869 г. – 02.05.1926 г.

ЗЕМЕДЕЛЕЦО, СЪБУДИ СЕ!

 

Ред години ти оплакваш,

твойта клета орисия,

ред години ти очакваш,

да настане управия.

 

Ред години се надяваш,

край да дойде на теглото

и с надежда лягаш – ставаш

с надежда в доброто.

 

Но не иде, не настава

край на твойте мъки тежки,

всеки граби, отминава

и не вижда сълзи жешки.

 

И не вижда, че живееш

ти във тежка немотия,

и не вижда, че чернееш

ти отново във робия.

 

Не, стресни се – срамота е,

дни горчиви да оплакваш –

и от Бога грехота е,

чужда помощ да очакваш.

ПОЧИТ КЪМ ПЪРВООСНОВАТЕЛЯ НА БЗНС ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ - репортаж

 99 години от смъртта на Цанко Церковски

 

ПОЧИТ КЪМ ПЪРВООСНОВАТЕЛЯ НА БЗНС

 

Много земеделци почетоха паметта на вдъхновителя и основател на Земеделското движение Цанко Церковски в местността Славееви гори в Бяла черква.

На събитието, организирано от Обединени земеделци и кметството на Бяла черква, присъстваха зам.-кметът на община Павликени Албена Петрова, председателят на общинския съвет в Павликени Венцислав Георгиев, кметът на града Георги Терзиев, доц. Людмила Лозанова, Паулина Христова, Пею Караколев и Красимир Вълев от националното ръководство на ПП Обединени земеделци, земеделци от региона, от Варна, София, Банкя, Пазарджик, Пещера, Брацигово, симпатизанти и граждани.

Съборът по традиция откри доайенът на ПП Обединени земеделци и председател на организацията в Бяла Черква Живка Танчева. Тя изтъкна, че делото на Цанко Церковски е непреходно. Обществено-политическият му път и неговото творчество ще служат за пример и на нашите потомци, заяви в емоционална реч тя.

Ето думи от словото на Георги Ташев, председател на ПП Обединени земеделци:

„Миналата година се навършиха 125 години от създаването на най-българската организация, чийто основоположник е Цанко Церковски. Неговото ВЪЗВАНИЕ се превръща в знаме, което събира българските селяни, когато България е млада държава, на едва 20 години.

Няма друга политическа партия в националната ни история, която да е възникнала така спонтанно от недрата на народа, която да не е привнесена отвън, учредена тайно и съзаклятнически. Няма друга, която през годините да е отстоявала последователно едни и същи идеи и принципи – валидни и в XXI век. И да е защитавала интересите на земеделските производители. Няма друга, която да е дала толкова жертви, гонена, забранявана, осъждана и убивана“ – изтъкна в словото си председателят на Обединени земеделци Георги Ташев.

По традиция събитието завърши с изпълнение на стихове и песни по текстове на Цанко Церковски от деца от Бяла черква. Венци и цветя пред белокаменния паметник на Цанко Церковски поднесоха от националното ръководство на ПП Обединени земеделци, от областната съюзна организация Варна, от организациите в София и Банкя, от земеделците в Пещера и Брацигово, от община Павликени, ПГАТ „Цанко Церковски“ и други.

ЛЗЗ

 

НОСТАЛГИЯ - стихотворение на Сергей Румянцев

НОСТАЛГИЯ

Сергей Румянцев (05.09.1896 - 27.04.1925)

На грижата несретен, беден син

оставих те, о, родно село, с мъка

и в пазвата на тъжната разлъка

по теб тъгувам морен и самин.

Тъгувам аз сред болка и нерадост

по твоите заченати поля,

където волно мойта волна младост

на свойте златни люлки ме люля.

Тъгувам аз по твойта равнина,

де златна нива златен клас налива

сред люлката свещено мълчалива

на своята свещена тишина.

И все така те помня, мое село:

ти тулиш се в мълчание и сън,

и слънцето, коси над теб разплело,

целува те със своя златен звън.

И ти се къпеш в глъхналия вир

на своята предвечна самотия,

загледано в небесния ефир,

към който мудно синкав дим се вие.

И все така смълчано аз те помня

във своите нерадостни мечти

и в дни на скръб душата ми бездомна

към тебе се възнася и мълчи.

И винаги, помръкнал от печали -

в студените прегръдки на града -

тъгувам аз по дните отлетяли

далеч от теб - в нерадост и беда!

И искам аз отново да се върна,

и цял живот на тебе да отдам,

нерадостната майка да прегърна

и своята нерадост да й дам.

И аз ще дойда пак при свойте братя,

ще дойда аз - несретен и самин:

стопли ме ти във своите обятия,

кат бедна майка бедния си син!

бр. 2/2025

РОДНА СТРЯХА - стихотворение на Димитър Южнянин

РОДНА СТРЯХА

 

Стихия вие, блъска сняг в стъклата,

вилнее в ледената нощ сърдито.

А в мрака като пряспа страховита

небето висне ниско над земята.

 

Навън от студ дърво и камък стенат,

но в стаята огнището ме гали.

За кой ли път в такава зимна хала

уют ми дава къщата рождена?

 

От огъня й въглен жив ще взема,

където и да ида в мен да грее.

А върна ли се някой ден при нея,

тя с майчина любов ще ме приеме.

 

 Димитър Южнянин,

бр. 2/2025

УТРО КРАЙ КОСАЧИ - стихотворение на Стоян Михайлов

УТРО КРАЙ КОСАЧИ

 

Крача из полето,

сред ливадна шир.

Тръпне ми сърцето,

във роса и мир...

Чуй, свистят косите –

гърчат се тела!

След откос тревите,

свеждат си чела!

Птици са запели

песен за любов –

в ранните предели

сеят благослов!

Китната ливада

там край върбалак,

като булка млада

се усмихва пак!

А косите пеят

в пъргави ръце -

труд благоговеят

и добро сърце!

 

Таз картина ранна –

песенно звучи...

О, природна манна –

легна ми в очи!

 

Стоян Михайлов, бр. 2/2025

ДА СТЪПИШ НА/КРИВО - афоризми на Мая Цекова

ДА СТЪПИШ НА/КРИВО

 

*

Локумът е любим на политиците, особено когато го разтягат за свои цели.

*

Влязох в редиците на политиците и бързо излязох от строя.

*

Сложи си розови очила и не видя кога прецъфтяха мечтите му.

*

Обърна гръб и се видя лицето му.

*

Увлечението ни по крайности води до края ни.

*

Задуха ли вятърът в друга посока, той първо ще издуха въздушните кули.

*

Хората, които са солта на живота са станали такива, защото са посипвали люти рани със сол.

 

* Видят ли благ човек, всички се впускат да му вгорчат живота.

* На някои хора всичките им мисли са заети с БЕЗмислици.

*

Сложиш ли таралеж в гащите си, значи е дошъл краят на сядането ти на държавната трапеза.

 

Мая Цекова

ДЪГА - стихотворение от Вяра Дамянова

ДЪГА

 

Десет пръста от тревога,

десет пръста от тъга,

Но със тях аз мога

да си изплета дъга

Ще увия аз земята

и небето, и съня

и под клепките си сънни

цял ще побера света.

 

Вяра Дамянова